сред моряците под името Нектон — разтревожиха Международния съвет за опазване на животните. Съветът даде нареждане на морските станции и на всички експедиции да намерят и да задържат подводницата. Тогава именно професор Громов предложи да помогне с новото си изобретение.
Така в една точка на планетата, в залива Тихи, се събраха пътищата на Реси, на неговия водач делфина Бялата бъчва, на дресьора на делфина Дон и на Сироежкин. Двамата стопани трябваше да запознаят морските разузнавачи, да им обяснят сложността на задачата.
— Ако Земята се крепеше, както са мислили древните, върху три кита, единият от тях щеше да е Нектон — каза замислено Дон, като си спомни онова, което знаеше за синия кит. — Дори не ми се ще да вярвам, че в наши дни може да има дива ловитба на такъв кит!…
Сергей си представи вилата в Таймер, собственика на „Света на животните“ и мълчаливо кимна.
— Кажи — Дон погледна подозрително към фоксера — твоят Реси ще може ли да следва Бялата бъчва? Чувах за неговите таланти и, разбира се, вярвам на всяка дума на Александър Сергеевич Светловидов, но Бъчвата е бърз плувец.
— Реси има скоростта на рибата-меч и самият е облечен с делфинова кожа — каза с гордост Сироежкин. Само че не се вижда под козината. Това е изобретение на Громов.
— Отлично казано! Авторитетът на Гел Иванович Громов е толкова голям, че вече почвам да се безпокоя за способностите на моята Бъчва… — Дон се засмя и в същия миг свъси прегорелите си вежди. — Но къде е Бялата бъчва? Къде е този непохватен, бъбрив Бъчва?
Дон допря до устни свирката, която висеше на метална верижка. Серьожа не чу обикновеното изсвирване — изобщо свирката не издаде никакъв звук. Дон скочи от камъка. Момчето застана до него, сложи длан над очите си. Зад един гигантски каменен блок изхвърлен преди милиони години от вулкан в морето, блесна сребрист гръб, подскочи делфин и се отправи към брега.
Морският надзирател се хвърли във водата, заплува срещу делфина и извика: „Той е!“ Кучетата, които се разхождаха по пясъка, се спряха и обърнаха муцуни към морето…
Дон посрещна делфина и му подаде ръка, а Бъчвата отвори уста, сякаш се смееше, внимателно стисна ръката със зъби и повлече човека след себе си в морето. Но Дон се изви ловко, прегърна хлъзгавото сребристо тяло и дори изправи делфина на опашката му, като го предизвикваше на борба. В първия момент Бъчвата сякаш се обърка, размаха безпомощно плавници, но после, като издебна сгоден момент, блъсна нападателя с муцуна в гърдите и го повали с един удар на опашката си. При падането Дон се вкопчи за плавника и делфинът като стрела го повлече в прохладния простор на залива. Малко след това плувците се върнаха на брега.
— Какъв е моят Бъчва, а?! — викаше Дон, като излизаше на брега. — Самолюбив, упорит, но затова пък смел! Видя ли?
Сергей кимна. Дон излезе от морето.
— Бъчвата изпълнява с радост всички поръчения, но той е свободен делфин — каза стопанинът. — Той никога няма да се помири с неволята — ще се удави от мъка или ще си разбие главата в някой камък.
Сергей се усмихна съчувствено: Бъчвата от пръв поглед му се стори симпатичен.
— Да не губим време — предложи Дон. — Трябва да ги запознаем… Но твоят Реси знае ли задачата?
— Знае, вече му прочетох формулите. — Сергей извади от джоба си и размаха във въздуха листчето, което му беше дал Светловидов. — Струва ми се, той може да говори по делфински…
— Много умно ти е кучето. — Дон се усмихна. — Разбираш, Серьога, и моят Бъчва е способно същество, но не разбира от формули като твоя Реси. Изобщо за него човешката реч звучи твърде бавно. Той свири много по-бързо и, както се казва, без излишни „думи“. Мъча се да се науча да свиря като него. — И Дон чукна с пръст по свирката, която висеше на врата му.
— Чел съм, че делфините свирят — спомни си Сергей.
— Точно това правех, свирих на Бъчвата, но ти ще излъжеш, ако кажеш, че си чул нещо. Това не е за нашите уши — ултразвук. Чува само Бъчвата. А може би и Реси… Но сега аз трябва да се разбера с него. Скоро ще се видим!
И Дон затича към морето, където го чакаше и безпокойно подскачаше върху вълните Бъчвата, който еднакво добре виждаше и във водата, и във въздуха. Дон доплува до него, легна по гръб и пое с една ръка приятелски подадения му плавник.
Той се върна много скоро, седна на камъка.
— А сега да видим Реси.
— Какво му каза? — попита нетърпеливо Сироежкин.
— Всичко е в ред. Разбрахме се.
— Толкова бързо? За какво?… Моля ти се, разкажи!
— Изсвирих му… — започна бавно Дон. — Ти, Сергей, не можеш да разбереш това: трябва да познаваш моя Бъчва, за да доловиш отсенките на неговата интонация. Свиренето на делфина мъчно се побира в човешки думи, и ти, ако ме беше чул, нищо чудно да си помислиш, че Бъчвата е наш момък, едва ли не твой съкласник, само че в делфинова кожа. Но не е така… Ще рискувам да преведа нашето свирене на обикновени думи, но ти помни, че съм неопитен преводач. Ето разговора ни:
„Бъчва, твоят брат е в опасност“ — изсвирих аз енергично, за да разбере той голямата важност на молбата ми.
Той веднага изсвири повикването към своя брат и моментално ме атакува със сигнали: „Аз не чувам нищо. Брат ми не отговаря. Кой е в опасност? Какво става с него?“
„Той няма да те чуе — отговорих аз сериозно, — той е много далеч, може би на хиляди мили. Но трябва бързо да му се помогне.“
„Аз винаги съм готов да полетя срещу опасността, щом е надвиснала беда и трябва да спася брата си. (Бялата бъчва е с горещо сърце, като всеки делфин, освен това е много смел). Кой е той — афалина, гринда или мой съплеменник белобъчва? — страстно отвърна Бъчвата. — Отговаряй! Само че свири по-бързо. Не губи време“.
„Кит — изсвирих аз, колкото мога по-бързо. — Синият кит, най-големият и силен кит. Хората го наричат Нектон. Навярно ти си чувал за него…“
„А-а, кит… Веднъж видях този грамаден Нектон. Той винаги плува сам…“
„Да, този кит, твой брат по кръв. На него трябва да му се помогне, Бъчво…“
„Ти пак губиш скъпоценни секунди. Човекът, както винаги, е много тромав и многословен. Аз зная какво е кит, зная и Нектон. Какво се е случило с Нектон?“
„Искат да го захарпунят. Плава подводницата «Тон», търси Нектон и когато го намери, ще забие в главата му харпун“.
„Харпун ли? Веднъж видях харпун — това е страшно. Но за тази планина-кит харпунът е все едно като за мене камъчето“.
„Ти си прав, Нектон дори няма да почувствува удара на харпуна. Но когато харпунът се забие в налепената с раковини кожа, Нектон ще престане да е Нектон. Той изведнъж ще загуби свободата си и послушно ще заплува към брега. Там ще го сложат в басейн и Нектон ще почне да се задъхва“.
„Аз отплувам. Аз ще предупредя Нектон“.
„Почакай, Бъчво. Ти, както винаги, си храбър и нетърпелив. Помисли малко как ще предупредиш Нектон: това е кит, той няма да почне да слуша един делфин, просто няма да те забележи“.
„Слушам те внимателно, Дон“.
„С теб ще отплува морското куче Реси. Ето го там, тича на брега заедно с моето куче“.
„Този покрит с козина, тромав и бавен дребосък? Ами че той веднага ще потъне на дъното и аз ще трябва да го спасявам“.
„Не се безпокой, Реси плува не по-зле от тебе. И знае езика на китовете“.
„Тогава веднага на път“.
„Не бързай, Бъчво. Току-що нарече Реси бавен дребосък и веднага след това си готов да плуваш с него накрай света. Запознай се, моля ти се с Реси, поиграй си, виж на какво е способен, посвикни малко с него. Труден път могат да изминат само другари — ти знаеш това“.
„Къде е той, този рошав Реси? Може би ще ми подхвърли с нос топка? Или ще иска да се надпреварваме? Или ще ми улови риба?“
