предпазливо надзърна в тенджерата, как с разтворени ръце хвана падащия Макар, и се разсмяха. Да беше Таратар тук, в обсерваторията, щеше ли да повярва в бъдещата Свръхнова? Май че не. И засега ще е прав: всяко изчисление, всяка теория се потвърждава или опровергава само от резултатите на опита.
— Ами ако сме се излъгали? — попита Сергей. — И обсерваториите предупредихме. Голям срам ще е…
— Да сме се излъгали? В какво? — попита строго Електроник. За изчисленията гарантирам. Ние изхождаме от публикуваните данни на тези обсерватории.
— Помниш ли — подхвана Сергей, — аз казах: „Защо никой не е наблюдавал Свръхнова звезда преди възпламеняването й. Нали трябва от нещо да се възпламенят…“ Ти ми отговори, че никой в света не знае точно причината за възпламеняването, инак Вселената нямаше да е загадка за човека. А аз ти приведох пример с жилищния блок — как сутрин светват прозорците, защото хората се готвят да отиват на работа. И звездите си имат причини… И тогава почнахме да говорим за масата, енергията, разстоянието.
— Ти умееш да задаваш много сложни въпроси — потвърди Електроник. — Мене не ме бива за това.
— Затова пък ти умееш да развиваш и да подкрепяш всяка мисъл…
— Но ако в изходните данни има дори мъничка неточност, разликата в отговора може да бъде плюс- минус няколко столетия — каза Електроник.
— Искаш да кажеш, че трябва да седя на тавана няколко века?
— Разчитам на изчисленията… Но възпламеняването продължава няколко минути. Може в това време да си заспал.
— Няма да съм заспал — убедено каза Сироежкин и погледна в окуляра на телескопа. — Още нищо не се вижда.
— Ако възпламеняването стане през деня — продължи Електроник, радиотелескопите ще го уловят. Но ние си имаме Реси. Той наблюдава от Юпитер.
— Реси сигурно няма да го изтърве! — зарадва се Сергей.
За Реси Сергей винаги си спомняше с удоволствие и тъга. Как би искал той, когато се събуди, да види най-напред добродушната муцунка, умните очи. Но Реси е толкова далече оттук, самичък в чуждия океан, следи непознатото същество. Ами ако то нападне Реси? Ще се окаже ли той както винаги неуловим?…
В същия момент, когато в космоса летяха радиосигналите със задачата за Реси да установи наблюдение на Свръхновата, на тавана позвъня обикновен телефонен звън и Електроник каза:
— Ало!…
Сергей с учудване слушаше познатия глас на майка си и не можеше да разбере откъде иде той.
— Електроник, случайно да си видял Сергей?
Сергей не успя да даде на приятеля си никакъв знак и Електроник с цялата си прямота отговори:
— Гледам го в момента. Той седи пред мене.
— Деца, стига сте се занимавали, вече е късно — каза строго майката. — Кажи му, че го чакаме…
Сергей погледна възмутено приятеля си:
— Ех ти, не можа ли да измислиш нещо, най-добрият в света консултант!
— Аз винаги говоря истината — напомни Електроник своето главно правило.
Сироежкин хвърли поглед към таванския прозорец, изпълнен със звезди. Какъв странен избор трябва да прави астрофизикът: Вселената или сънят?…
— Електроник, бъди ми приятел, иди вместо мен.
Електроник мълчаливо поклати глава.
— Ти — това съм аз, а аз — това си ти — напомни заветната парола Сергей. — Хайде, за последен път. Разбираш ли, голям резил ще е да пропуснем възпламеняването. Нали Свръхновата…
Електроник неочаквано се съгласи.
— Ще ида вместо тебе. Само че не възнамерявам да говоря неверни неща.
Сергей стисна ръката на приятеля си.
— Ако всичко е в ред, ще наречем звездата „Свръхновата на Електроник—Сироежкин“. Само да се възпламени!
— Телеграмите, които изпратихме до обсерваториите, подписах с твоето име. Аз съм само помощник. — И Електроник излезе.
В окуляра на телескопа звездите намигаха на Сироежкин, искряха и се сплитаха в сребриста мрежа. В тихата звездна люлка почиваше щастливият астрофизик. Приятно беше да си мисли, че до такова прозорче е седял някога и самият Йохан Кеплер, наслаждавал се е на усамотението и се е измъчвал, че не може да опише хармонията на целия свят. Съвременниците му не са го разбирали, той е бил много самотен, защото е изказвал безумни за времето си идеи. Кеплер е вярвал в математическото описание на природата, в истинските причини за движението на планетите, в единството на земните и небесните закони. Кеплер е писал за Земята, която като кораб с издути платна се носи по своята гигантска орбита, сякаш ясно я е виждал от космоса. Кеплер е сравнявал историята на откриването на вечните закони, по които се движат планетите, с разказите за плаванията на Колумб, Магелан и Васко да Гама.
А Макар се увлече само по бъчвите. Той изобщо не можа да разбере, че Кеплер е бил не просто гениален астроном, математик, физик от онова далечно време, а може би и пръв астрофизик в света.
И Сироежкин, като спореше мислено с Гусев, извади от саморъчно направената лавица един том с дългото заглавие: „Новата астрономия, основана върху причините, или физика на небето, представена от изследванията на движенията на звездата Марс… 1609 г.“ Отвори първата страница на знаменитата Кеплерова „Нова астрономия“ и прочете гласно:
— „В наше време е крайно тежка участта на ония, които пишат математически и особено астрономически книги. Ако не се спазва необходимата строгост — в теоремите, поясненията, доказателствата и изводите, — книгата няма да е математическа. Ако ли пък строгостта е спазена, четенето на книгата става уморително… Ето защо много рядко срещаш подходящи читатели: повечето предпочитат изобщо да избягват четенето“. Ясно, другарю Гусев? — каза язвително Сироежкин. — Тебе и с тояга не могат те накара да вземеш книга. — И продължи четенето на „Новата астрономия“: — „Много ли са математиците, които са се нагърбили с труда да прочетат изцяло „Коническите сечения“ на Аполоний Пергамски?“
Астрофизикът се почеса по тила и самокритично си призна:
— Само Професора издържа. И то защото си въобрази, че е Фермa.
— Професора вече спи, а Гусев се разхожда нейде — чу се спокоен глас зад гърба на Сироежкин. — Часът е вече един след полунощ!
Сироежкин скочи.
— Електроник, защо се върна?
— Не можах да изпълня поръката ти — призна Електроник. — И за тебе е време да спиш.
И той разказа как отишъл в къщи при Сироежкина и легнал на дивана. А майката на Сергей седнала до него и казала: „Какво значи всичко това?…“ Електроник мълчал. И в този момент зазвънял радиотелефонът в него — обадила се майката на Гусев. Тогава Сергеевата майка веднага се сетила кой е пред нея и заповядала незабавно да й изпрати истинския Сергей, че инак сама щяла да иде да търси по стълбището своя астроном.
— Как се е досетила? — учуди се Сироежкин, като оглеждаше обсерваторията.
— Много лесно. Цялата ти стая е с карти на звездното небе.
— Добре, аз не критикувам твоя телефон-автомат — въздъхна Сергей.
Едва сега, когато внимателно се вгледа в приятеля си, той видя, че между тях има разлика. Те пак така си приличаха като двама близнаци, но единият от тях бе си останал същия. Сергей явно усещаше, че е и по-снажен, и по-широк в раменете, и обувките му са вече четиридесет и втори номер, а Електрониковите са си все трийсет и девети. Сергей дори усещаше физическото си превъзходство. Той подаде ръка на приятеля си:
— Хайде, стисни я с всичка сила! — И се изчерви от голямото усилие: — Юначага!… Отивам да спя. — Той кимна към телескопа: — Ей тъй хората са проспали много велики събития. А после се оплакват, че не знаят произхода на Вселената.
— Аз ще дежуря — обеща Електроник. — Но преди мене трябва да види възпламеняването Реси. Щом
