той се обади, аз ще напечатам фотографията. Ще приглуша телефона. Ако пожелаеш, позвъни, ще те чуя.
Астрофизикът си тръгна за вкъщи.
В къщи той каза:
— Напразно се тревожиш, мамо. Наполеон, Петър първи, Бехтерев са спали по четири часа на денонощие. Затова са останали в историята. Аз съм послушен син, затова освен тебе никой няма да чуе името ми.
Майка му прихна от смях: „Вижте го новия Наполеон“, но остана доволна.
Сироежкин се въртя в леглото. Мяркаше му се рошавата муцунка на Реси. Внимателното немигащо око е устремено към Свръхновата… Реси не бива да я изпусне!…
Нашият астрофизик вече спеше спокойно, а Електроник и Реси непрекъснато си разменяха съобщения. Потоци от цифри летяха от далечния Юпитер на Земята, и там, в един голям град, под покрива на десететажен жилищен блок ги приемаше и моментално преценяваше електронното момче. Ако приведем тези цифри на обикновен език, те означаваха, че Свръхновата още не се е възпламенила. А в края на всяко съобщение стоеше условната фраза:
„КИТЪТ НА ЮПИТЕР МЪЛЧИ“.
От всички гении на осми „Б“ не влезе в конфликт с възрастните само Професора. И никой не знаеше какво беше преживял той тази вечер.
Изписаната с формули ученическа тетрадка лежеше пред автора. Професора се прощаваше със своето откритие…
Няколко дни Вовка Каролков живя в седемнайсети век, живя така, както е живял някога Пиер Фермa.
Връщаше се от училище, събличаше униформеното си облекло, обличаше бабиния си халат и вземаше в ръце старогръцкия фолиант. Сега той е юрист от Тулуза, съветник в парламента на този град, гасконец. Оня, истинският Пиер Фермa, както е известно, се е занимавал с математика след работа, в свободните си часове. Водела се е Трийсетгодишната война между Франция и Англия. Арман Жан дю Плеси, първият министър на Луи XIII, известен под името кардинал Ришельо, изкусно плетял дворцовите интриги, мускетарите се сражавали на дуели с гвардейците, а в провинциалния градец любителят на математиката Фермa правел по белите полета на книгата бегли бележки.
После ще го нарекат един от създателите на аналитичната геометрия и на теорията на числата, теорията на вероятностите и геометричната оптика — това ще стане след неговата смърт.
Пиер Фермa не напечатал бележките си, тъй като не обичал да прави това. Но трудовете му били забелязани от следващите поколения математици.
Всички стигнали до наши дни теореми на Фермa били доказани. С изключение на една, която учените наричат Великата.
Каролков още от четвърти клас знаеше условието й наизуст. Нали е много проста, измамливо проста, че тегли всеки математик към перото…
В оная обикновена вечер на своя живот Пиер Фермa четял съчинението на гърка Диофант Александрийски. Той разглеждал „Питагоровата тройка“ — тройката от цели числа a, b, c, съвсем обикновеното уравнение на които гласи „a2+b2=c2“. И тъкмо тук, по белите полета на книгата на Диофант Александрийски Фермa на бърза ръка написал:
Тъкмо така написал:
При това Фермa добавил, че (намереното от него остроумно доказателство е много дълго, за да се побере върху белите полета на книгата.
Всичко е ясно: на Фермa не му е стигало място за изчисленията. Неведнъж той писал бележки в книгите, без да се затруднява с доказателствата. И никой от математиците не се съмнява, че Фермa е знаел доказателствата — нали всичките му други бележки след време бяха проверени от учените. Освен „най- простата“, Великата.
Цели три века са се блъскали най-големите умове над тази загадка. Леонард Ойлер доказа Великата теорема на Фермa за частните случаи n, за 3, 4, 5, 7. Германският математик Кумер направи най-големия принос в решаването на проблема на Фермa, като между другото разви новата за деветнайсетия век, много важна теория на алгебричните числа. Други видни математици доказаха хипотезата на Фермa за повече от шестстотин различни случаи.
Какво трябваше да прави сред тези великани малкият, хилав, но много горд Професор?
Професора знаеше твърдо своята задача: той се зае да докаже теоремата изцяло!…
Веднъж Пиер Фермa получил писмо: „Обикновено ли е числото 100895598169?“ Фермa незабавно отговорил на адресанта; че даденото дванайсетцифрено число е произведение на две прости числа: 898423 и 112303.
И така Фермa можел да смята почти моментално — по свой собствен метод.
Професора по примера на Фермa започна да атакува Великата теорема с прости примери.
Той умножаваше на ум шестцифрени числа на седемцифрени, делеше деветнадесетцифрени на петцифрени, извличаше кубически корен от осемцифрено, разлагаше повече от шестцифрени числа на пет куба и пет квадрата, които събрани трябваше да дадат началното число с точност до една милионна.
От тези мъчения пред очите му се появяваха сини, жълти, зелени кръгове, мяркаха се като на сметало редиците на разнообразни тайнствени знаци, плаваха мъгляви ивици, но в края на краищата той се научи да намира бързо правилния отговор.
Дори Електроник, който донесе на Каролков цял вързоп редки съчинения, презаписани по телефона, се учуди на способността му да смята толкова бързо. Професора благодари сърдечно на Електроник. Юначага! Без такъв помощник нито един съвременен ученик не може да се сравни с изтъкнатите мислители на миналите векове.
Както и Пиер Фермa, Каролков обикна трудовете на старогръцките математици. Например по времето на Евклид живял знаменитият Аполоний Пергамски. За живота му почти нищо не се знае. Едни го наричали Великия Геометър, който ни оставил труд за метода на геометричните места на точките, други казвали, че Аполоний бил известен под името Епсилон и се прославил с наблюденията си по астрономия, които по-късно използувал Птоломей. Каролков с молив в ръка четеше трудовете на Аполоний, като подчертаваше термините на древния математик, които са известни сега на всеки ученик: „парабола“, „метод“, „хипотеза“, „епсилон“…
В тези часове Професора не беше вече Вовка Каролков. Той бе потънал изцяло в седемнайсети век. Дори си мърмореше носово по френски. Външно спокоен, но реагиращ бързо на всяка изненада, Професора пълнеше трескаво тетрадката с изчисления. Ако нещо се объркаше, започваше да решава отначало, но вече по Най-краткия начин. И веднъж той приложи алгоритъм, който сам беше намерил, и откри в себе си великата способност да разпознава простите множители, колкото и многоцифрени да са натуралните числа.
Дързостта му беше възнаградена. Изпълнил последната страница, Професора разбра, че е решил Великата теорема.
Решил…
В тази минута Каролков сякаш наяве чу гласа на кардинал Ришельо: „Във ваша чест, Каролков, аз се разпоредих през 1635 година да открият Парижката академия. Такива хора като Фермa, Декарт и вие, Професоре, са гордост не само за Франция, но и за целия свят. Аз разбрах, че нито военните успехи, нито короните, нито дори кралската хазна са сравними с великото научно откритие…“
… Връзката на времената се наруши, Каролков се пренесе в своя век. Тук той се убеди, че никой не владее способността да се намират простите числа — способност, която имал някога Фермa. Дори Таратар не иска да разбере, че Пиер Фермa е бил обикновен гений. За него Фермa е сякаш светец. А пък всеки,
