Астронавт се позова на мнението на своя приятел — диспечера на океанските дълбочини Командор: само една изкуствена система можела я тези съвсем необикновени условия да изучава тайнствения кит, без да му отстъпва по скорост и маневреност, като събира и изпраща на Земята разнообразна информация. Това било извънредно рядкото електронно куче, отличният плувец в дълбочините Реси, с който Командор бе, както е известно, добре познат.
Громов поиска изходни данни за Юпитер и седна да състави нова програма за Реси. Цял живот Громов беше мечтал да посети далечна планета и да има със себе си предания четирикрак приятел. Как се зарадва той, когато Електроник му предложи да монтира електронния фоксер!…
Никой дори самият Електроник не подозираше, че Гел Иванович се беше привързал много към механичния Реси. И ето именно на Реси предстоеше да разузнава петата, най-голямата планета на Слънчевата система.
Един от космическите кораби взе необикновения спътник и се отправи за Юпитер. Сега в нощното небе Громов най-напред търсеше да открие ярката звезда.
Реси можеше всеки момент да бъде видян и на екрана: телевизионните камери, с които бе снабден той, предаваха изображението на Земята и електронните машини записваха върху дисковете си цялата информация.
Реси пространствуваше в цветните вълни на океана, изучаваше цветовете, формите, строежа на веществото, законите на непознатата природа — всичко, което бе скритата същност на тази планета, механизмите на нейната жизнена дейност. А редом с Реси плуваше като сянка едно много интересно създание. Огромно, сияещо отвътре, променящо за миг цветовете си заедно с прилива на вълните, като гигантски хамелеон.
— Китът на Юпитер — каза с хрипкав глас Електроник. — Реси се опитва да установи контакт с него.
Редом с кита Реси изглеждаше много мъничък, но спътниците плуваха дружно. Накъдето Реси — натам и китът. Накъдето китът — натам и Реси. Живият кит на Юпитер и механичният разузнавач от Земята се изучаваха внимателно един друг.
Какво ставаше на далечния Юпитер, засега никой не знаеше. Беше събрана информация без определени изводи. И Реси, който предаваше на Земята своите наблюдения във вид на цифри, завършваше всяко съобщение с предварително програмираната фраза:
Громов се огледа. Тук, в машинната зала, всичко е ясно: сивият, спокоен тон на стените, металните калъфи на машините, чувствителните зеници на приборите. Навън препича пролетното слънце, шумят малчуганите…
А на Юпитер? Кой знае какви бури и щормове има там, какви опасности в океана на Юпитер?… Само Реси с неговите крайно чувствителни механизми може да пори просторите на чуждия океан.
— Не ни ли беше жал да пуснем Реси? — попита Громов.
— Жал ли? — Електроник се усмихна. — Разбира се, жал ни е. И на мене, и на всички момчета. Но откритията на Реси са много важни за науката.
Самият Електроник, стопанинът на Реси, работи много. Той знае, че от време на време се появяват нови, по-съвършени поколения електронни машини, и се старае да не изостава от тях, избира най-трудните задачи. В тази работа схемите му се преустройват, трупат опит, за да може следващия път бързо да намери правилното решение.
Громов си помисли: колко бързо пораснаха те — тези негови електронни деца!… Възможно е за миг да се забрави кое от тях на коя планета се намира, на кое да предлага формули, а на кое — електрически ток за подкрепване на силите.
— Какви ти са плановете? — попита професорът ученика си.
Електроник известно време преценяваше въпроса.
— Нямам никакви перспективи — каза неочаквано електронното момче.
Професорът бе поразен. Ама че оптимист!
— Как да разбирам това, Електроник?
— Не мога да реша някои проблеми.
— Например?
— Как да стана шампион по шахмат — обясни Електроник. — Обемът на информацията, която се съдържа във всяка шахматна партия, както е известно, не може да бъде преработена нито от жива, нито от изкуствена система. Не виждам изход.
Громов погледна Електроник учудено: нима сам е стигнал до такъв важен извод?
— Значи появила се е нова задача? — попита той.
— Неразрешима — уточни Електроник.
— Ако беше неразрешима — примижа Громов, на тази планета нямаше да има нито един шампион по шах. Нито един пълководец. Нито един известен учен… Как са действували те?
— Не знам. Анализирах грешките на велики хора и не намерих за себе си отговор.
— Нали няма да ми откажеш да изиграем една шахматна партия? — предложи Громов.
Професорът разбираше, че ученикът му си е поставил най-трудната задача за една електронна машина. Да се научи да играе свободно шах, да открие в края на краищата законите на творчеството — тази задача е сложна дори за него, специалиста по машините. Интуицията подсказваше на Громов, че тя трябва да се решава с игра.
Четвърти април.
В очакване на свръхновата
Колко трудно е да си гений, дори обикновен!
Например върви човек по улицата и носи бъчва. Веднага си личи, че човекът е силен, опитен, държи здраво бъчвата. А минувачите се оглеждат, предлагат му помощта си, някои се отдръпват встрани: ами ако човекът вземе, че изтърве бъчвата, ако тя ги притисне?
До входа на жилищния блок стоят бабички. Отдалеч видяха човека с бъчвата, обсъждат кой ли ще е, къде ли я е понесъл. „Божичко, ами че това е Макар Гусев!… Защо му е тази бъчва? За какво му е дотрябвала?… Ти не знаеш ли, Нюрка?…“
И Нюрка, сестрата на Макар, е сред съседките. Още не са й израснали всички зъби, а вече е противна бабушкера!
Бре, че си взе белята Макар с тази бъчва за зеле!…
Как да обясниш на родната си баба какво е стереометрия на винената бъчва?
Стереометрията мина край ушите й, а за виното изведнъж разбра:
— Ти какво такова си намислил, безсрамнико!
— Ама не аз, бабо, а ученият Кеплер.
— Под отговорност този твой учен трябва да се привлече!
Макар се разсмя високо:
— Но той, бабо, е умрял преди четиристотин години…
Старицата се успокои, дори взе да задълбава в стереометрията на Кеплер. И пак разбрала — неразбрала, се нахвърли срещу Макар:
— Ти не ми мъти главата с твоите истории. За каква женитба там приказваш?… На баща ти ще се оплача.
— Какво си се разтревожила толкова, бабо! — отвърна глухо Макар. — Че това е моя домашна работа! По физика!
— Виж това е хубаво съгласи се баба му. — Сега ще ти опека кравайчета.
— Не искам никакви кравайчета! — крещи Макар. — Не ми пречете да си готвя уроците!
А Нюрка вече тича по двора и при всеки вход разправя, че приятелят на Макар, ученият Кеплер, се тъкми за женитба, а бъчвата с виното била донесена за сватбата… Противно момиче, да не ти се ще заради нея да се покажеш на улицата…
Както знаем, домашната работа на Гусев за стереометрията на винената бъчва беше одобрена от
