Таратар. Жалко само, че антигравитационното килимче изчезна в чантата му… Блестящо замисленото изследване се провали. Тук, в къщи, Макар цяла вечер се беше издигал с килимчето до тавана и, като откачаше пластинките, скачаше върху дивана. А в класа, в тържествения момент, изведнъж обърка контактите. Гърбът така го боли, че не може да се наведе…
Мая Светлова се ядоса: „Без килимчето да не ми се вестяваш пред очите!“ И Сироежкин гледа накриво, гълчи го: „Такова изобретение загуби. Че с а-килимчето може да се отлети на Луната…“ Знаем за каква Луна говориш, влюбен нещастнико, за Мая въздишаш…
Виж Електроник е истински приятел. Каквото и да се случи, за него науката преди всичко. Като изслуша идеята на Макар, два часа си блъска главата над изчисленията. Бъчвата наистина беше най-важното изобретение на Гусев.
… Макар, като старогръцкия философ Диоген, се вмъкна в бъчвата. Разбира се, на Диоген не му е ставало нужда да лежи на гвоздеи, но той, както гласи преданието, живял в обикновена бъчва. И Кеплер с неговите изчисления за стереометрията на бъчвата не бил осенен от идеята на Гусев. А Макар, като направи изчисленията на Кеплер и узакони в стаята си бъчвата, я превръща в „камера за свръхсила“.
Какво е това камера за свръхсила? Наглед бъчва като бъчва, но вътре — жици по точна схема. Забиват се в дъските гвоздеи, и навивка след навивка бъчвата се оплита отвътре с електрическа жица. После се включва щепселът в електромрежата и човек влиза в камерата, която усилва биотоковете приблизително сто пъти.
И излиза свръхатлет!
Сега за него е нищо да вдигне с една ръка тежката щанга. Да вкара десет гола във вратата — защо не. Да счупи световния рекорд на сто метра — и това. Само трябва да е много внимателен, особено в стаята: с едно движение на пръста може например да счупи масата…
От бъчвата Макар вижда тънки крака в сини чорапки.
— Пак ли шпионираш? — заплашително пита Макар.
— Не шпионирам. Просто ми е интересно. — Нюрка приклекна. — Какво е това? Ти като космонавт…
Макар знае: има тайни, които на никого няма да каже дори най-бъбривото момиченце.
— Камера за свръхсила — казва Макар и потупва бъчвата си.
— Ще станеш ли силен? — досеща се Нюрка.
— Твоят брат е най-добрият спортист в класа — напомня Макар.
— Да — потвърждава сестричката.
— А сега ще стана най-силния човек в света… Само виж: какво, Нюрка, на никого ни дума!
— Чудесно! — ръкопляска Нюрка. — На никого няма да кажа. Макар, искаш ли да ти донеса жица? Видях на стълбището.
— Донеси — съгласява се бъдещият атлет.
Нюрка изтичва и се връща с тежко руло жици.
— Благодаря, бабо! — похвалва я изобретателят.
… След половин час Макар включи шнура в електромрежата.
В щепсела светна, жилищният блок потъна в мрак. Макар намери джобното фенерче, освети чертежа си.
— Сега все така ли ще е тъмно? — попита Нюрка.
Тя се страхува от тъмното, но не издава най-силния човек.
Късото съединение помогна на Сергей Сироежкин: в тъмното той се измъкна тихичко от къщи.
Вече от половин месец Сергей водеше странен от гледна точка на родителите му и обикновен от гледна точка на астрофизика начин на живот. Денем Сергей се прозяваше, бореше се с дрямката, а щом се стъмнеше, в него се пробуждаше енергия. Сироежкин не отиваше да гледа телевизора, дори когато предаваха хокей, седеше до среднощ над графиците, таблиците, картите на звездното небе. А когато родителите му заспяха, тихичко се измъкваше от къщи.
Той се покатерваше на самия покрив. Тук, в едно скришно кътче, беше уредена истинска обсерватория. Два стола, походна маса, закачен на стената фенер, карти и фотографии. През отворения прозорец е насочена тръбата на саморъчно направен телескоп. Знаменитият Айнщайн беше казал, че идеално място за учения би бил закътаният от света маяк.
Само един учен може да оцени приятните минути на усамотението. Човекът и Вселената насаме един с друг. Зорките като на рис очи на Сироежкин различават звездите до осма величина, а телескопът приближава далечните галактики. В галактиките има огромни, колкото стотици милиона слънца, звезди; това са звезди-старици, те са на осем милиарда години; видиш такава звезда и сякаш си надзърнал в дълбочината на времето, в самото „начало на света“, когато не е имало още нито Слънце, нито Земя.
Но има и звезди-пеленачета, още съвсем в детска възраст — на един милион години. Те светят спокойно в нощното небе, но изведнъж, буквално пред очите ни, избухват, разгарят се, като запалена в тъмното лампа, после угасват. Астрономите казват, че се е родила Свръхнова звезда, и я нанасят в специален списък. Като изучават Свръхновите, учените се мъчат да разгадаят механизма на раждането на звездите.
Стотици такива звезди има в списъка на астрофизиците, но още никой не е наблюдавал Свръхнова преди възпламеняването.
Телескопът на Сироежкин е насочен в звездния рояк на Плеядата. Тук, според изчисленията на него и на Електроник, трябва да светне Свръхнова звезда.
Вечерта, когато светлината в жилищния блок угасна, Електроник чакаше Сергей в обсерваторията. Той запали фенера, разстла на масата снимките на съзвездието, където се очакваше раждането на Свръхновата.
— Откъде си ги намерил? — попита радостно Сергей, като разглеждаше фотографиите.
— Изпратиха ни ги обсерваториите в Крим, Индия и Австралия — със скърцащия си глас каза Електроник. — В отговор на нашата телеграма.
— Толкова бързо? — учуди се Сергей.
— Аз ги приех по телефона. Запомних информацията, а после ги напечатах. Ти знаеш, моето око е точно копие на фотоапарата.
— Обикновен гений на науката, а също и на техниката — с удоволствие каза Сергей.
Откакто Електроник монтира в себе си радиотелефон, той стана незаменим за осмокласниците, решили да докажат, че гении може да има във всеки клас на всяко училище, ако са трудолюбиви и не изпитват недостиг на информация. Справки от архиви, изчисления на Изчислителния център, дори описание на най- сложни схеми вече получаваха по телефона от Електроник. Ако пък материалът беше прекалено обемист, ако на някого бяха нужни фотографии, копия на древни ръкописи или реферати на докторски труд, Електроник ги печаташе на фотохартия или на пишеща машина.
— За съжаление си ти, за съжаление — каза на приятеля си Сироежкин. — Колко много работиш за нас! Да не си уморен? Да не прегориш?
— Аз изпитвам удоволствие, когато ви помагам. — Електроник се усмихна. Не така, както се усмихват хората, а някак особено, посвоему, с една скъперническа усмивка. — Ти постъпваш неправилно като ме съжаляваш. Хвали ме повече и аз ще работя още по-добре.
Сироежкин с изумление погледна другаря си.
— Да — призна Електроник. — Аз съм от ония, които ги лекуват с аплодисменти. Засега, разбира се, мога да работя.
— Прекрасно! — Сергей заръкопляска. — Ти си най-добрият астрофизик, биолог, математик, физик, химик, психолог, механик в света, стопанин на знаменития Реси и консултант на осми „Б“. Да не изброяваме всичко останало.
— Ние ще докажем на Таратар и на останалите, че обикновени гении съществуват! — каза хрипкаво Електроник. — Нашите изобретения са нужни на хората.
Те взеха да си припомнят, как Таратар се отнесе подозрително към светещата лампичка, как