ПОСЛЕДЕН ИЗСТРЕЛ
От търговията с жито и от работата на мелниците градът но горното течение на река Мисисипи бързо забогатяваше. Той нарастваше със същото темпо, както много градове след свършването на Гражданската война, и в района му бяха построени вече не малък брой къщи и вили на заможни граждани.
В една от вилите, принадлежаща на богата възрастна дама и оградена с разкошно поддържана градина, един прозорец беше отворен, така че пролетният въздух нахлуваше в стаята. Пред масата седеше малко момиченце, съвсем само, и пишеше със зачервени бузки домашно по краснопис в своята тетрадка, съвсем точно по чертата, всички буквички еднакво високи, изписани с тънко и дебело. На отворения прозорец имаше цветя, една пчела жужеше, привлечена от сладкия мирис, ала малкото момиченце не виждаше и не чуваше нищо, То пишеше. Не чуваше дори приглушеното бавно тракане на часовника. Не обръщаше внимание дори и на гласовете, долитащи от съселната стая. То беше принудено да съсредоточи цялото си внимание върху своето домашно. Веднъж само детето отметна с нетърпелив жест една руса къдрица, която непрекъснато падаше на челото му. Слепоочията му бяха овлажнели от напрежение. Напишеше ли една- единствена буквачка грозно, детето нямаше да може да отиде на цирк.
Така беше казала леля Бети. Леля Бети не желаеше Кейт да отиде на цирк, макар че бащата на Кейт беше дал съгласието си. Затова лелята щеше да прегледа домашното по краснопис със строги очи и ако намереше да направи и най-малката забележка, момиченцето трябваше да се лиши от едно голямо удоволствие. Ала татко щеше да се върне скоро, той беше излязъл само до града и може би щеше да успее да промени решението на леля Бети, ако то беше неправилно.
Точка! Най-после се свърши! Кейт погледна упражнението по краснопис и беше много доволна. Сега тя чу жуженето на пчелите, песента на птиците в градината, ударите на часовника и шушукащите и усилващи се гласове в съседната стая. Леля Бети имаше гостенка — една нейна стара приятелка. Кейт се облегна назад и се замисли коя ли рокличка ще си облече за цирка. Татко щеше да донесе билета за ложа, това беше сигурно. При това татко съвсем нямаше толкова много пари, колкото леля Бети. Ала той не обичаше да показва, че е по-беден. То и не беше негова вина, това беше сигурно. Виновни за това бяха индианците, тия дакота. Тези разбойници и убийци бяха изгорили по време на тяхното ужасно въстание фермата на баба и в Минесота и татко никога вече не беше чул нещо за баба. От пожара семейството беше обедняло. Малкото момиченце Кейт знаеше това не защото се интересуваше особено много от парични въпроси, а защото леля Бети му го разказваше всеки ден. Леля Бети беше вдовица на един много богат собственик на мелници. Тя беше взела останалата без майка Кейт при себе си, след като бабата, която бе възпитавала дотогава Кейт, бе загинала по време на въстанието. Според мнението на леля Бети Кейт беше възпитавана погрешно във фермата в Дивия Запад. Сега трябваше много да се работи в това отношение.
Бащата на Кейт беше офицер и през годините на Гражданската война момиченцето го беше виждало много рядко. Но сега той беше в отпуск по здравословни причини сред семейството си и скоро щеше да се върне от разходката си в града. Той щеше да разреши и Кейт да дойде на цирковото представление, разбира се, на следобедното.
Беше петък.
Сега леля Бети говореше много високо в съседната стая.
— Ах, ти ще вземеш Дъглас дори на вечерното представление? Наистина той е момче, това е съвсем друго нещо! Ала нашата малка, нежна Кейт, която е трябвало да преживее вече такива ужасяващи сцени, нея човек трябва да я пази! Аз не мога да разбера баща й. Наистина това е гала-представление, двойни цени за вечерта! Доброто общество ще отиде, изглежда, че циркът е реномиран. Ала тази ужасна идея да се представят тук пред нас сиукси, тия дакота, тия убийци и подпалвачи! Не се съмнявам, че простолюдието именно за това отива. А аз, като си помисля само за щетите, които ни бяха причинени от подпалването на фермата! Кейт стана една, така да се каже, сладка малка просякиня, моето хранениче, нали ме разбираш? И сега ние ще вървим да гледаме тия хора — какво казвам — хора! — тия бандити, които са подпалили една ферма! Смятам, че това е немислимо и съвсем непедагогично, пък и впрочем аз съвсем не вярвам, че Кейт ще напише достатъчно добре своето домашно по краснопис с такова прилежание, че да заслужи подобна награда… моля ти се, гала-гала-представление с двойни цени! Моят племенник е разсипник, за жалост той съвсем не умее да се примирява с намалелите си материални възможности. Ей сега ще донесе билетите…
— Нима едва сега е отишъл за тях?
— Точно така. И това ако не е рано! Предварителна продажба!
— Билетите за следобедното представление отдавна вече са разпродадени, Бета. То е и по- посредствено, не е като за нас. Номерът с дивите животни се представя само вечер, а също и някои други сензационни номера. Така или иначе, въпрос може да става само за вечерното представление.
— Тогава естествено без Кейт!
— Дъглас ще съжалява много.
— Съжалявам, Ан, но човек не бива всякога да отстъпва на децата. Трябва да има принципи. Принципи! Само тогава се оформят характери.
По бузичките на неволната малка подслушвачка в съседната стая потекоха сълзи. Тя на драго сърце би разкъсала домашното по краснопис. Ала и това не смееше да направи, защото след това леля Бети щеше да разправя всеки ден на татко колко лошо е възпитана дъщеря му и щеше да му отрови цялата отпуска. Колкото и малка да беше, Кейт все пак беше принудена да се запознава още отсега с различните страни на човешкото поведение и да се съобразява с тях.
Тя видя през прозореца, че татко и се връща у дома. Той беше среден на ръст и строен. Униформата му беше безукорна, макар и не съвсем нова, той много си я беше пазил. Светлосините му очи вече бяха забелязали Кейт през прозореца и той се усмихна бегло. Момиченцето възсия и бързо се опита да отстрани следите от сълзите по лицето си.
Когато повикаха Кейт в съседната стая, татко вече беше подал букет цветя на леля Бети и тя му благодареше наистина зарадвана, ала така надуто, че Кейт се ядоса. Приятелката й, госпожа Ан Финли, пооправи рокличката на Кейт, докато леля Бети сложи цветята в една ваза. Присъствието и умерената любезност на Самюел Смит видимо подобриха настроението на двете дами. Косите на Смит бяха станали снежнобели след онази ужасна нощ, когато той не можа да намери повече своята майка в горящата ферма, а детето си едва след дълго търсене. Белите коси контрастираха с още младежкото му лице. Хора, които никога не бяха преживявали нощ на ужас, смятаха случая на Самюел Смит за твърде интересен.
— Взех билети, наистина за вечерното представление, ала то ще бъде и много по добро — тъкмо казваше той. — Дори успях, лельо Бети, да взема за нас съседната ложа до ложата на семейство Финли — да, аз срещнах мистър Финли по пътя. Така децата ще могат да седят едно до друго.
— Но, Самюел! Нима те разбирам правилно? Да не би да искаш да вземеш Кейт на вечерното представление?!
Госпожа Финли се намеси:
— Но наистина, каква прекрасна идея сте имали да вземете съседни ложи!
— Действително, действително, Ан. Прекрасно. Аз мисля само … Кейт … и … и това възбуждение вечерта! Детето няма да ми спи после цяла нощ!
— Неделята е съвсем наскоро, богослужението започва едва в десет часа — каза примирително Смит. — Аз разбрах, че щели да представят много симпатичен детски номер „В градината на лорда“, тъкмо за Кейт. Освен това тя ще има възможност да види и коне, тя самата вече може да язди.
— За жалост, за жалост! Но както ти искаш, Самюел, ти си бащата! Съседни ложи за нас и за семейство Финли — това наистина е превъзходна идея!
Смит остави дамите след няколко любезни думи отново сами и влезе заедно с Кейт в съседната стая, за да види домашното й упражнение.
— Ти наистина си го написала прекрасно!
Кейт се изчерви.
— Ти поне всякога си справедлив — каза тя. — Много се старах.
— Нали няма да се изплашиш, детето ми, когато се появят индианците? Иначе ше трябва да си отида заедно с теб преди последния номер. Можем спокойно да се откажем от него.
— Аз не се страхувам от нищо, татко, когато ти си при мен. Съвсем от нищо. Само когато съм сама ме е страх. Пък и в цирка сигурно няма да се появят същите онези лоши индианци, които подпалиха нашите ниви.
