Те нямат право да дойдат в нашия град! Има и индианци християни и добри хора.
— Така ли мислиш?
Нещо трепна върху лицето на Самюел Смит и за миг чертите на лицето му силно се изостриха — Кейт рядко беше виждала баща си такъв.
На сутринта, когато в дома на имотната вдовица се разигра разправията за момиченцето Кейт и за посещението в цирка, в самия цирк животът и оживлението бяха започнали много по-рано, Матотаупа и Харка тъкмо се бяха измили и облекли, когато във фургона пристигна един наистина очакван, ала все пак изненадващ за този ден посетител. Червения Джим подаде глава през вратата.
— Хе, наистина, ето ви и вас двамата! Топ и Хари! Забележителни артисти, украшение на всеки сполучлив номер! Добро утро! — Той затвори вратата и се опита да промъкне едрото си тяло край двамата индианци в малкото помещение.
— Искам само да ви кажа набързо: предприятието тук в края на краищата наистина ще се провали. Пригответе се за път към Дивия Запад. Най-добре е да вървим тримата заедно. Ще трябва само да изчакаме още няколко дни. Кредитната банка вече е сложила запор на днешните постъпления в касата. За жалост изпреварили са ме. Ала приходите за утре и други ден са мои. Тогава отново ще си прибера парите. Тия мизерници не са ми върнали още една стотинка от миналата есен. Ала аз вече им извадих изпълнителен лист и те не могат да ми избягат! Радвайте се, стари приятели, че ще можете да работите утре и други ден за щастлив край за моя сметка. А после — навътре в прерията, където ни е мястото. Днешното представление, разбира се, трябва да излезе превъзходно, ненадминато, за да може утре и други ден също да бъде пълно. Аз направих на господин директора и на Франк Елис още няколко блестящи и енергични предложения по този повод. А сега бъдете здрави до понеделник!
Червения Джим бързаше. Той изчезна, преди още Матотаупа и Харка да му отговорят нещо. Те всъщност и нямаха такова намерение.
Когато двамата индианци се приближиха към конюшните, за да видят конете и магаретата, направи им впечатление голямото оживление из целия терен, а също така и начинът, по който хората се спираха един до друг и си шушукаха нещо. Главният надзирател тичаше с нови плакати, които непременно трябваше да се разлепят на подходящи места из града.
Харка погледна богатите обещания на един такъв плакат:
…Сензация след сензация! Махатма, световно известният индийски звероукротител, излиза срещу неопитомени бенгалски тигри с голи гърди!…
Тъй ли?
„Хари, синът на Седящия бик, предава бялата лейди на стълба за изтезания! Неповторима престрелка с ездачи! Опитни стрелци! Стрелба с истински куршуми!“
Виж ти!
„Децата на лорда — весела градинска сценка.“
Може би за почивка след убийството и смъртния случай.
Харка бе обзет от ярост. Той потърси звероукротителя и нямаше нужда да разпитва дълго, защото той също беше попитал за Харка. Двамата се срещнаха пред клетката на лъва. Помощниците вече поставяха решетъчния тунел за репетицията.
Звероукротителят целият фучеше. Беше мушнал ръка само в единия ръкав на хавлията си и тя се смъкваше от раменете му. Той я дръпна, разпра, без да иска, ръкава на рамото, смъкна най-после хавлията и я прехвърли през въжето, което бе изопнато пред клетките. Харка видя, че дресьорът беше облякъл ризницата под фланелката си.
— Днес ще имам тежка репетиция, разбираш ли?
Ела с мен, искам да стоиш до вратичката към тунела.
Ти поне можеш веднага да разбереш кога трябва да се отвори тя.
Харка се присъедини мълчаливо, за да поеме тази задача. Неговите нерви също трептяха.
Нервността на хората се предаде и върху животните. Те бяха невнимателни, непокорни, враждебни. Дори най-кроткият от лъвовете грешеше, седна на чужда стойка и изръмжа, когато трябваше да смени мястото си. Двата тигъра обикаляха наоколо и изобщо не се поддаваха на внушението да заемат местата си. Укротителят им се скара не защото съзнателно искаше да ги подразни, а защото самият той беше раздразнен. Тигрите изсъскаха, удариха с лапи и захапаха пръта. Лъвовете бяха съвсем неспокойни, макар и да изразяваха неразположението си по-умерено.
— Добре, добре — каза един глас край Харка.
Момчето вдигна поглед. До него пристъпи главният надзирател Франк Елис.
— Може да се работи и по-бързичко! — Той остана да гледа.
Звероукротителят мушна камшика в колана си и взе пистолета в ръка. Даде изстрел. Животните не бяха навикнали на това по време на репетициите. Те се бяха радвали на часа за игра и сега станаха отмъстителни, както хората, на които е отнета единствената радост за през деня. Мъжкият тигър се хвърли изненадващо върху дресьора и го удари с лапата си по ръката, която държеше пистолета. Човекът се олюля, ала все пак се задържа на крака и опърли животното по козината. Тигърът изсъска, готов за борба.
— Добре — каза Франк Елис.
Тигрицата обикаляше зад укротителя. Тя поклащаше бавно края на опашката си, което беше знак, че иска да скочи. Човекът обаче не биваше да се обръща сега, трябваше да не изпуска из очи разярилия се съскаш мъжки тигър.
— Да дадат маркуча! — каза Харка на главния надзирател. — А Тигра трябва веднага да излезе. — Той хвана вратичката, за да я вдигне.
— Остави тази работа, глупаво момче! — изсъска Елис.
Звероукротителят беше прибрал пистолета си и удари през муцуната тигъра с камшика от хипопотамова кожа. Ясно беше обаче, че животното не желае да се отдръпне въпреки удара.
— Тигра да излезе зад гърба ми! — извика сега самият дресьор.
Харка вдигна въпреки забраната на надзирателя вратичката. Два лъва веднага изтичаха навън. Тигрицата сякаш се обърка и изведнъж реши да последва двамата си побратими. Дори и да беше готов за това, Харка нямаше да може да пусне вратичката пред тигрицата, тъй като трите животни се блъскаха едно в друго, докато звероукротителят се разправяще с ударите на камшика и на пистолета си с непокорния тигър. Най-после дресьорът успя да изтика назад, а след това навън и мъжкия тигър.
Момчето отново пусна вратичката. Звероукротителят стоеше задъхан в клетката и масажираше удареното си от тигровата лапа рамо.
Елис се обърна към Харка. Момчето знаеше, че сега го очаква тежък укор, може би дори и сериозно наказание, ала то погледна надзирателя без какъвто и да било страх или съжаление право в очите.
Елис си играеше с ездаческия камшик, който всякога носеше със себе си.
— Довечера след представлението ще се явиш при мен! Боб те е разглезил! На теб ти липсва само една тържествена доза бой.
— След представлението довечера никой повече няма да се явява при вас! — каза тихо Харка и се оттегли.
Надзирателят изгледа слисан момчето.
— Какво издрънка тоя? — попита той дресьора, който тъкмо излизаше през малката вратичка на клетката. Ала не изчака да чуе какво ще му отговори звероукротителят, а само подхвърли: — Надявам се, че довечера ще работите по-добре! Над вашата тигрова група също има запор. Ако не получим достатъчно приход… можете… хм, вие сам разбирате какво можете.
Звероукротителят седна в една ложа. Изчака, докато надзирателят изчезна и докато отнесоха голямата решетъчна ограда, изпуши въпреки забраната една цигара и след това отиде в своя фургон.
Харка потърси баща си и го намери сред фургоните в разговор с Пеещата стрела. Двамата, изглежда, си казваха много повече безмълвно, отколкото с малкото думи, които размениха помежду си. Те говореха на езика на дакота и Харка разбра, че Пеещата стрела предаваше на Матотаупа някакво съобщение на индианската група. Индианците молеха Матотаупа да отиде при тях. Пискливият надзирател Луис бил излязъл за един час, за да отиде да пие бренди в някоя кръчма. Наредил на Пеешата стрела да се погрижи главният надзирател да не забележи отсъствието му.
— Идвам — каза Матотаупа, а после се обърна към Харка: — Ти можеш ли да дойдеш? Или ще направи
