който настройваше сега инструментите си. Неясните още гами най-добре отразяваха голямото очакване на неизвестното, което щеше да последва. Облечени в червени ливреи прислужници сновяха наоколо да посочват местата на посетителите, хубави млади момичета предлагаха лакомства.
— Моля те не купувай от тези неща, Самюел — каза леля Бети. — Те само развалят зъбите.
— Както обичаш.
Кейт чувствуваше със сигурния си детски инстинкт, че нейният татко не бе безволев. Той само беше уморен и не желаеше да спори за дреболии. И неговите мисли бяха далеч от забележките на леля Бети.
Леля Бети обаче съжали, че не й противоречат. Тя обичаше да й се оказва отпор в известни граници, за да може след това да се противопостави със своето красноречие. Имаше опасност хубавото й настроение да се изпари, когато за щастие пристигна семейство Финли и зае местата си в съседната ложа.
— Не седим ли твърде близо до манежа? — попита господин Финли, улегнал господин, който беше насочил своите финансови интереси към мелничарството. — Оттук ще бъдем принудени да вдишваме миризмата на животните и потта на артистите, вдигнатия на манежа прах. Това може да бъде неприятно за теб, Ан. Ти нали не можеш да търпиш прашен въздух. Помисли за своята астма!
Докато господин Финли говореше така, малкият Дъглас, който беше няколко години по-голям от Кейт, направи весела гримаса, сякаш вдъхва прах и трябва да се изкиха, забелязана само от Самюел Смит и Кейт. Момиченцето се усмихна, то с удоволствие би се изкикотило, ала такова нещо не биваше да се случи в присъствието на леля Бети. Лелята бе намерила тема за разговор, тя обсъждаше с господин Финли кои са хубави и кои лоши места в цирка, в театъра, а после премина и на парцели за строеж и за мястото в живота изобщо. Господин Финли се отнасяше сериозно към леля Бети, тя беше вложила пари в една мелница, от която той се интересуваше живо, нейното финансово и здравословно благосъстояние се обединяваха в едно за него.
Кейт и Дъглас трептяха от вълнение. Оркестърът изсвири със замах уводния марш и колоната на артистите и животните направи обхода на манежа. Този цирков парад под звуците на музиката, която проникваше в нервите със своя ритъм, направи на Кейт и Дъглас не по-малко впечатление, отколкото беше направило миналата есен върху малкия Харка. Ала любимците, които веднага си избраха Кейт и Дъглас, бяха съвсем различни. Ококорили очички, двете деца гледаха зяпнали балерината-ездачка, която, облечена в балетна рокличка и украсена с блестящи пулчета, с малка коронка в русата коса, се усмихваше, поздравяваше, раздаваше целувки с ръка и заставаше на пръсти в своите пантофки от бяла коприна върху широката задница на белия кон. Кейт веднага се видя в мечтите си в същата роля, а Дъглас си представи как ще скочи като смел майстор-ездач върху коня зад малката принцеса. От горните редици вече се разнесе първото ръкопляскане и двете деца също запляскаха с ръце.
— Не толкова силно! — прошушна предупредително леля Бети. — Една млада леди всякога трябва да бъде въздържана със своето ръкопляскане и трябва да внимава да не привлича вниманието на хората върху себе си!
Смутена в своя прекрасен сън, Кейт сви начумерено устнички. Миг след това обаче вниманието й бе привлечено от другите номера и леля Бети вече бе забравена. Пред тях преминаваха камили и слонове. На врата на първия слон пред младия ездач с тюрбан на главата и прът с острие в ръката седеше една малка маймунка, облечена като момиченце, с поличка, блузка и кърпа на главата. Маймунката имитираше досущ яздещата пред нея балерина, изправяше се на пръсти, махаше с лапа и раздаваше целувчици. Всички деца се разсмяха и дадоха с това сигнала веселието да обхване и възрастните.
— Виж! — извика след това Кейт и импулсивно пресегна с ръчичка през страничната преграда на ложата, за да обърне внимание на Дъглас не само с вика си, но и потупвайки го по ръката.
Леля Бети сграби ръчичката на Кейт и я постави обратно върху скута на момиченцето, където според нея тази ръчичка трябваше да стои спокойно.
Ала Дъглас знаеше вече какво трябваше да види. В колоната се появиха четири прекрасни коня — два черни и два бели — „Истинска арабска кръв!“ — промърмори Самюел Смит, — върху враните коне седяха момчета върху мъжки седла, а върху белите — момичета в дамски седла. Момчетата и момичетата бяха облечени в английски костюми за езда.
— Децата на лорда — промълви Дъглас.
Кейт и нейният малък приятел бяха като хипнотизирани. Деца, деца като тях самите на манежа! Върху бузките на Кейт пламнаха червени петна на радостна възбуда.
Тя съвсем не забеляза, че в този миг трите все още свободни стола в тяхната ложа бяха заети от трима господа. Това съвсем не убягна от вниманието на леля Бети, обаче и тя остана много доволна, тъй като както външността, така и държането на тези господа й направиха впечатление, което тя мислено окачестви като много издържано.
Леля Бети отново бе привлечена към манежа, когато ръкопляскането на публиката я изтръгна от заангажиралите мисълта й в момента наблюдения. Цирковият парад вече бе изчезнал зад изхода на манежа, само по-големият от двамата „синове на лорда“ стоеше още върху танцуващия вран кон в средата на манежа и след едно леко подръпване на юздата и едно едва доловимо подвикване от негова страна конят се изправи на задните си крака и се завъртя веднъж.
— Бива го момчето! — промълви единият от тримата изискани господа в ложата на семейство Смит. — От този материал би могьл да се развие школуван ездач. Ала затова е необходимо време, което ще рече капитал. Предприятието тук е твърде много ограничено в средствата си за днешните изисквания.
— Защо не си сваля цилиндъра, той би трябвало да поздрави сега — подхвърли критично вторият господин.
— Известна несигурност, държи се и с двете ръце за юздата. За да прояви висока класа, момчето трябва да попадне в други ръце.
— Аз не съм на същото мнение. Вижте го, че седи като излян върху коня. Съвсем точна стойка, пък и е съвсем спокоен. Въпрос на режисьорско виждане. Режисьорът е трябвало да научи момчето на маниери.
Леля Бети слушаше всичко това със задоволство, ала Кейт не го чу. Тя самата знаеше да язди и сега не виждаше нищо друго освен това, че едно дете управляваше кон на манежа и съвсем само беше станало център на овациите. Дъглас реши, че ще научи много други ездачески номера. Младият ездач на манежа пусна коня да стъпи на земята и излезе заедно с него.
Обсипани със смешки от клоуна, прислужниците постлаха големия червен тепих. Партерните акробати наизскачаха пред публиката, затъркаляха се презглава напред и назад, скачаха един през друг, наловиха се и построиха пирамиди. Номерът разчиташе само на бързината и още преди зрителите да разберат какво им се представя, акробатите отстъпиха реда на нов номер. Последваха балернната-ездачка, свободната дресура на коне и сцената „Дели на училище“ с малката маймунка. Кейт трябваше да се изкашля, защото не биваше да се смее така високо, както й се искаше да се изсмее на всичко, което маймунката Доли правеше на училище. Когато „учителят“, който днес се представяше от Стария Боб, най-после реши да стане строг, ученичката Доли седна зад него на голямата черна дъска и започна да подражава на всичките му сърдити движения.
— Сладко, но съвсем непедагогично — заключи леля Бети, след като дотам се беше забравила, че даже се засмя.
— Аз не си представям, че Кейт би изпаднала някога в положението да подражава на подобна сцена — успокои я Самюел Смит с неподвижно лице.
Леля Бети го погледна отстрани. Понякога тя действително не знаеше какво всъщност мислеше Самюел.
Според програмата, с която господин Финли бе успял да се снабди, като последен номер преди големия антракт щяха да се появят „Децата на лорда“. Прислужниците домъкнаха един декор, представляваш фасада на замък и градина. През зимата, посред най-жестоката конкурентна борба, Стария Боб бе бръкнал в собствения си джоб, за да придаде на своя номер още по-достоен вид. Децата отново се появиха на коне, върху техните врани и бели коне. Скочиха на земята, момчетата без ничия помощ, а двете момичета поддържани от двама прислужници. Момичетата откопчаха жакетите на дългите си ездачески костюми и сега останаха на сцената, обути в малки ботушки със завити кончове, малки панталонки с дантели, елечета и блузки, по фигура и вид „две малки Кейт“, докато Дъглас веднага видя себе си в лицето на по-голямото от
