двете момчета. Децата започнаха да се разхождат из градината, в това време на манежа изтичаха четири магарета, без самари и без хамути, и по предложение на едното от момичетата децата яхнаха животните.
— Колко вярно представени! — изпъшка леля Бети. — Всякога момичетата са подстрекателките, а момчетата падат в капана им.
Все пак никой от ложата не намери време да се замисли по-дълго върху женската психология, защото магаретата започнаха вече да проявяват своето добре обучено ритмично капризничене, а децата парираха всичките им опити да ги отхвърлят на секундата, също така добре обучени.
— Добра идея и добре проведена без съмнение — каза отново единият от тримата господа в седма ложа. — Разбира се, декорацията би трябвало да бъде съвсем друга.
Кейт и Дъглас седяха със зинали уста, без сами да забелязват това. На манежа всичко вървеше като по поръчка, Стария Боб изигра ролята на ужасения баща, момчетата от конюшнята дойдоха, магаретата ги хвърлиха, четирите деца на лорда се изсмяха и седнаха обратно върху магаретата, за да излязат спокойно от манежа с тях. На ръкоплясканията те благодариха, яхнали отново хубавите коне — двата черни и двата бели жребци, които те яздеха сега без седла. Най-голямото момче накара коня си отново да се вдигне на задни крака и се задържа на гърба му без седло, вкопчан само с бедрата си.
— Чест и почитания! — каза високо Самюел Смит.
Цилиндъра си обаче момчето отново не свали.
— Разбира се, всичко това е научено само външно — пошушна леля Бети. — Действително много добра дресировка. Как ли свикват тези нещастни циркови деца с всичко това!
Кейт чу от цялото изречение само две думи „деца“ и „нещастни“. Защо тези деца, залети отново с овации, бяха нещастни? Какъв беше изобщо техният живот? Как изглеждаше тяхното ежедневие, когато напуснеха манежа и се оттеглеха от погледите на зрителите? Как бяха научили те подобни майсторски номера?
— Папа — каза Дъглас на баща си, улегналия господин Финли. — Как ми се ще да се запозная с това момче! Бива ли?
— В никакъв случай, моето момче. Тая артистична паплач и ние — това са два съвсем различни свята. Наистина момчето се движи като лорд, ала съвсем не е такъв.
Дъглас беше получавал вече подобен отговор, когато баща му го бе сварил веднъж да разговаря с един от арестантите, работещи на мелницата. Тогава момчето дълго беше мислило по това. Днес неговата вътрешна съпротива срещу бащините му разбирания беше вече по-малка. Може би наистина всичко беше така, защото така трябваше да бъде, и баща му имаше право. Ала момчето все пак трябваше да си позволи още една забележка по въпроса, инак щеше да се задуши.
— Ако неговият баща беше истински лорд, може би момчето не би ме приело?
Дъглас получи плесница. Истински републикански настроеният господин Финли удряше по навик с опакото на ръката си тъй бързо, че никой не го забеляза освен леля Бети и Кейт. Кейт се изчерви заради Дъглас. Момчето направи упорита гримаса. Ала тъй като мислите му и сега останаха свободни, то започна да си измисля истории за съвсем случайни, ала извънредно интересни срещи с децата на лорда. Настъпи антрак-тът и той има възможност да проведе тих разговор с Кейт. Беше така прекрасно, че може да измисля своите истории заедно с малкото момиченце! То действително беше вече много разумно за своята възраст, мислеше си Дъглас.
Леля Бети се опита да чуе какво си шушукат децата. Ала тъй като тримата непознати господа бяха излезли и господин Финли се прехвърли в тяхната ложа, нейното внимание бе заето от разговора с него.
От манежа едно конферансие съобщи, че през антракта зрителите могат да разгледат зоопарка. Самюел Смит използува тази възможност, за да излезе от ложата. Той взе двете деца със себе си.
Междувременно леля Бети започна да разпитва господин Финли. Естествено тя беше забелязала, че на излизане единият от изисканите господа бе познал господин Финли и го беше поздравил със сдържана любезност. Следователно Финли трябваше да знае кои бяха господата!
— Единият е представител на кредитната банка — уведоми той леля Бети със снишен глас. — Според частите от разговора, които долових — съвсем нежелателно естествено, — някои суми на банката са били замразени в цирка през зимата и сега банката иска отново да си размрази средствата. Вторият господин ми се струва, че е един надзирател от голям цирк, може би той има интерес, да се слеят двата цирка… или да привлече в своя цирк някои отделни номера. Кой е третият, не мога да кажа. Аз не го познавам, пък и той се беше оградил с пълно мълчание.
Госпожа Финли също се прехвърли в ложата при леля Бети. В ложата, където седеше тя, върху столовете четвърти, пети и шести бяха заели места някакви личности, които според нея не вдъхваха доверие: един мъжки индивид и две фрапантни, ала неправеши много солидно впечатление женски личности. В тези крайгранични градове на цивилизацията човек никъде не можеше да се скрие на сигурно място от простолюдието! Може би този едър човек с предизвикателен вид беше някой златотърсач, намерил добра находка, който можеше да си позволи, без много да му мисли, да заеме място в същата ложа с едно семейство с предци! Госпожа Финли беше доволна, че може да се освободи от тези съседи по място поне по време на антракта.
На манежа вече издигаха голямата клетка за номера на зверовете, който щеше да последва веднага след антракта, внасяха стойките за животните, наместваха обръчите.
— Дали тази слаба решетка би могла действително да ни защити в случай на опасност от бенгалски тигри, Ан?
— Не, разбира се, госпожи — обади се нецивилизованият мъж с дръзкия изглед от съседната ложа, без да са се обърнали към него. — Но в случай, че някой от зверовете се разяри, аз направо ще го застрелям. Бъдете съвсем спокойни!
Леля Бети извади шишенце одеколон и разтри леко лицето си, по-малко от страх пред зверовете, колкото от желание да постави нахалния човек на мястото му.
Харка се беше оттеглил в малкото помещение във фургона, където той живееше заедно с баща си, и бе намерил там и Матотаупа. Момчето смъкна ездаческия костюм, изтри грима, разплете плитките си, така че косите отново се разпръснаха по раменете му, и скочи в хамака, където се сви на кълбо като таралеж, който не иска околният свят да види нищо друго от него освен бодлите му. Вече от седмици насам настроението му всякога се разваляше, след като изиграваха номера с магаретата. Сега магаретата не му се струваха вече комични, а жалки, облеклото му — срамно. Язденето със седло и стремена му костваше напрежение и много внимание, тъй като той трябваше да се учи сега на новата стойка и на ново разпределение на тежестта, която предполагаше нов начин на установяване досег с животното, различен от язденето без седло, както беше навикнал той. След като номерът с магаретата бе изучен до последната подробност, той вече съвсем не го интересуваше. Противно му беше всеки ден да върши едно и също и когато жителите на тези шумни и миришещи на лошо градове на белите мъже ръкопляскаха на „сина на лорда“, той с най-голямо удоволствие би смъкнал цилиндъра от главата си, за да им докаже, че е син на вожд и че мястото му е в прерията.
Днес този конфликт трябваше да се разреши по някакъв начин, ала Харка още не знаеше как. Баща му не му беше казал какво смята да предприеме на края на представлението.
Сега обаче Матотаупа каза на сина си:
— Приготви се, Твърдокаменни Харка, и иди при Роналд. Той има нужда от теб.
Това беше приятна новина. Харка обу набързо брича! си и мокасините и изтича към фургона на звероукротителя. Когато влезе вътре, свари същото положение, както през деня. Роналд тъкмо в момента палеше малко непохватно лампата с една ръка. Тази ръка все още го болеше от удара с лапата по време на репетицията. Франк Елис стоеше опрян на стената. Потта отново бе засъхнала по лицето му.
— Хари — каза Роналд, — след двадесет минути започва моят номер. Днес аз ще го изиграя по съвсем нов начин, ще направя една импровизация. Обмислих всичко основно, тъй като най-после днес имах време и спокойствие, и го разказах и на господин Елис. Той прояви съгласие с всичко. Дръпни сега завесата тук на края на леглото ми, за да не вижда Тигра повече господин Елис. Щом дръпиеш завесата докрай, Франк Елис трябва веднага да се измъкне през вратата и по възможност да не се мярка никъде, където Тигра би могла да го надуши. Инак не гарантирам за нищо. Звярът е съвсем безогледен — резултат от непоследователното отношение, което бях принуден да проявявам към него през последните години. Аз обясних всичко това на
