излязат на разузнаване Летния дъжд, Четан и Шонка. Гарвана, най-големият му син и един друг боец се отправиха на път на коне.
Унчида сви първото чергило. Веднага след това жените започнаха да прибират останалите типи. Дроздовете, постоянни спътници на конските стада, се разхвърчаха, когато момчетата и момичетата доведоха конете. Заедно с другите трима съгледвачи, които вече бяха изпратени да сменят предишните, сега деветима мъже и момци бяха изпратени на разузнаване. При тежкото положение, в което се намираха, техният брой беше твърде голям.
Скоро след като чергилото на първата шатра бе заплющяло на вятъра, целият керван отново се отправи на път. Преселниците бяха обзети от невъобразимо напрежение. Всеки боец беше извадил по две-три стрели от колчана си и ги държеше на снопче в ръка, за да може веднага да ги постави, щом се появеше врагът. От време на време някой развяваше метателното си оръжие, представляващо извита, завързана за краищата гъвкава върбова пръчка, в примката беше захванат яйцеобразен камък. Един удар с тази бойна тояга беше убийствен, ако улучеше главата на неприятеля.
Харка държеше ловните си стрели в колчана. Бойни стрели, с кука на края, той още нямаше. Не би било и редно да се преструва, че може да се бие като възрастен боец. Но той беше решил да го стори, ако враг се приближеше дотолкова, че да застраши жените и децата. Момчето яздеше отстрани на колоната близо до майка си и сестра си. Беше се наложило двете да яхнат един кон.
Колоната пътува едва половин час, когато прозвучаха първите предупредителни викове на съгледвачите. Бяха се уговорили като предупредителен сигнал да издадат няколко звуци от песента на дрозда, които нямаше да направят впечатление на врага. Ала съгледвачите не се съобразиха с уговорката. Това беше знак, че сега бързината им се беше сторила по-важна, отколкото предпазливостта. Предупредителните сигнали все повече се приближаваха. Съгледвачите явно бързаха да се върнат към кервана. Харка се ослушваше напрегнато и при това поглеждаше към баща си, гордия боен вожд, яхнал коня, отличаваш се от всички останали по перата си от боен орел. Матотаупа трябваше да даде заповед какво да се предприеме. Никой вече не се съмняваше, че им предстои бой.
Пръв от връщащите се съгледвачи се показа Летния дъжд. Той се появи върху едно малко възвишение; по държането му можеше да се заключи, че е силно запъхтян. Той явно беше тичал с все сили. По движенията на ръцете му всички разбраха заплашващата ги опасност. Група от над шестдесет пани на коне се приближаваха, явно с войнствени намерения. Веднага след като Летния дъжд предаде нямото си съобщение, наоколо още веднъж се разнесоха предупредителните викове на съгледвачите. Всички изпратени на разузнаване мъже и младежи се връщаха — пешаците тичайки, ездачите — в бърз галоп, за да се присъединят към колоната на бойците и преселниците. Там сега имаше най-голяма нужда от тях.
Харка наостри слух, когато дочу нов шум. Той беше още много далечен, ала се приближаваше и съвсем ясно беше предизвикан от бързото препускане на ездачи. Оповестеният от съгледвачите неприятел вече се приближаваше!
По заповед на вожда жените взеха всички деца от плазовете на конете при себе си и откачиха плазовете. По-добре да изгубят имуществото заедно с шатрите, отколкото живота си. Без багажа жените също се превръщаха заедно с децата в случай на опасност в бързо подвижни ездачки. Изсушеното бизоново месо, както и сушените корени и горските плодове, които представляваха техните запаси в случай на нужда, жените носеха със себе си в кожени торбички.
Предвещаващият опасност шум от неприятелските ездачи се приближаваше с невъобразима скорост. По ливадите мустангите можеха да развиват пълната си бързина. Харка, който стоеше край жените и децата, беше вперил напрегнато очи на запад. Оттам се носеше шумът на приближаващите се в бърз галоп конници. Неприятелските ездачи се появиха върху билото на един хълм, подредени в редица. Харка също можа да ги забележи, макар да бяха твърде далеч и да се виждаха в перспектива съвсем дребни и още неясни. Неимоверно зорките и опитни очи на ловците обаче забелязаха как чуждите бойци изправиха конете си на задните им крака и размахаха заплашително копията си. Те все още бяха твърде далеч, за да могат да ги обстрелват със стрели.
Тогава се случи нето страшно и ужасяващо. Изплюшя гръм, какъвто Харка никога в живота си не беше чувал. Майката на Харка се хвана за гърдите и направи движение, сякаш щеше да падне, юздата се изплъзна от ръцете й. Харка насочи своя кон край животното, върху което седяха майка му и сестра му, и понечи да подкрепи майка си. В този миг разбра, че тя се отпусна в ръцете му мъртва и с изцъклени очи.
Той едва успя да я задържи, ала се напрегна. Скочи, прехвърли лявата си ръка през юздата на своя кон и после с голямо усилие отпусна мъртвата си майка на тревата. И ето тя лежеше пред него и макар че момчето разполагаше само с частица от секундата, за да погледне майка си, лежаща така край него, нейният образ се запечата за цял живот в сърцето му. От гърдите й се проточи тънка червена ивица кръв. Съразмерното й, още младо лице, беше съвсем бледо.
Уинона извика силно и понечи също да слезе от коня, ала Харка я принуди да остане там и да върви редом с жените. Той сам отново скочи върху своя жребец. Очите му горяха и бяха сухи. Чу се още един изстрел, същият като първия, и Харка долови някакво свистене. В същия миг Летния дъжд изрева: — Мацаваки, мацаваки!
Това означаваше „тайнствено желязо“ и Харка се изплаши, ала в същото време бе обзет от безмерно и ужасно озлобление, задето враговете бяха убили майка му. Той погледна към баща си и останалите бойци, които трябваше да отмъстят за неговата майка.
Междувременно неприятелят се беше приближил на един хвърлей стрела. Ездачите се готвеха да се хвърлят в бой. Мъжете на Мечата орда също се бяха изравнили в една редица. Всяка страна можеше лесно да огледа и преброи противната. Дакота стояха с четиридесет и двама бойци срещу шестдесет и седемте бойци на пани.
Мъжете на Мечата орда трябваше да внимават да не се поддадат на надмощието на врага в предстоящия бой.
Харка гледаше втренчено групата на неприятеля. Бойците на пани в този миг бяха облечени също като мъжете на дакота, когато отиват на бой — само с набедреник. Разтритата им с мас кожа блестеше на слънцето. Червената украса, която говореше за бойното им настроение, разкриваше лицата им. За разлика от дългите коси на дакота техните черепи бяха гладко обръснати. Само на темето на всеки пани подскачаше предизвикателно скалповият кичур. Някои от вражеските ездачи изопнаха лъковете си и сложиха стрели, други отново размахаха заплашително копията си.
Харка потърси главатаря на неприятеля и бързо го разпозна по снопчето орлови пера, което той носеше в косата си, и по опасното оръжие, с което беше убил майката на Харка. То беше една дълга цев с голяма дървена дръжка и Харка видя как вражеският главатар натъпка нещо с една пръчка в цевта. Сега момчето виждаше за първи път огнестрелно оръжие, пушка, която се пълнеше откъм дулото.
В отговор на изстрела на водача на пани Матотаупа изкрещя резкия боен зов на дакота: „Хи-йп-йп-йп- хи-йеее!“
Всички бойци на Мечата орда подеха неговия вик, така че ревът раздвижи спокойния въздух над прерията, както ураган раздвижва водата. Неприятелите отвърнаха, крещейки, и виковете им се блъснаха един в друг. Стадото кучета лаеше и подсилваше обшия шум.
— Вие, кучета от племето на пани! — извика Летния дъжд и гласът му се извиси над неясните крясъци. — Не си мислете, че можете да ни изплашите с вашето мацаваки! Страхливци и крастави койоти! Убийци на жени! Приближете се! Ние ще ви покажем как се бият мъже!
— Вие, мръсни оглала! — отвърна предизвикателно главатарят на пани. — Вървете си, откъдето сте дошли, или ние ще ви покажем обратния път! Вашите плитки ще украсяват нашите трофейни прътове и вие ще се напъхате по дупките си, скимтейки като малки прерийни кучета.
След това от двете страни отнаво се понесе бойният зов, с който всеки сам искаше да си вдъхне сила и да сплаши другия.
Главатарят на пани беше сложил нов куршум в цевта и се канеше да вдигне пушката до бузата си. В този миг Матотаупа се хвърли с жребеца си напред във вихрен галоп направо срещу врага.
Всички разбираха, че най-напред трябваше да бъде обезвредено страшното и тайнствено оръжие на неприятелския главатар, с което той от такава далечина можеше да убива човек. Ако се удадеше да го пленят, успехът щеше да бъде огромен. Всички гледаха с най-голямо напрежение към Матотаупа.
