— Човече божи, това се вика работа! Това се вика работа! Самият Буфало Бил! Аз го познавам, виждал съм го по време на земемерната работа през лятото. Фурия момче, в него има бъдеще. Още е съвсем млад, ала от него ще стане нещо! Любопитен съм дали ще може да върне индианците отново в цирка. Те стачкуват, както чух. Искат да им определят заплата.
— Та нима не им се плаща заплата? — Художникът беше възмутен.
— Плащат им ту една, ту друга, според случая. Удържат им за яденето, наем, задето живеят във фургона, и хубавото облекло, което им е необходимо, за да излизат на манежа. Оттам насетне почти нищо не им остава. Но те сигурно пак ще се върнат. Буфало Бил умее да се оправя с индианците.
Матотаупа помоли да му преведат какво беше казал Джим. Искаше Дългото копие да му го преведе, защото се страхуваше, че Джим няма да повтори на езика на дакота съвсем точно онова, което беше казал на английски. Дългото копие преведе дума по дума.
— Ние няма да отидем на манежа. Аз казах, хау! — беше заключението на Матотаупа.
Оркестърът свиреше вече, високата решетка, която трябваше да пази публиката от хищните животни, беше издигната. Едрите грабливи котки влязоха през решетъчния тунел и насядаха по посочените им стойки. Беше смесена, сложна за укротяване група от хищници — четири лъва и два царски тигъра. За да държи в напрежение нервите на зрителите, звероукротителят дразнеше животните с резки къси подвиквания и с ударите на кожения си камшик. Те му отговаряха с рев и удряха с лапите си, щом той се приближеше към тях. Той държеше дълъг прът, който протягаше към животните, и те го удряха с лапите си. По пръта личаха многобройни следи от ноктите и зъбите на животните.
— Бело! Бело!
— Уааа — уааа!
— Тигра! Тигра, Тигра!
Тигрицата озъби прекрасната си челюст и показа големите си резци. Тя не изрева, само изръмжа силно. Удари разярено пръта и захапа дървото.
Дресьорът беше нервен. Харка видя капки пот по гримираното му лице. Сега един от помощниците му подаде през решетката горящ обръч. Дресьорът заповяда на най-хрисимия от четирите лъва да скочи през обръча. Животното се подвоуми, ала след това се приготви и скочи, изпъвайки тялото си надълго, преминавайки съвсем лесно през обръча, който го беше изплашил само поради пламъците.
Останалите три лъва бързо последваха примера му.
После звероукротителят хвърли камшика, извади един голям пистолет и стреля във въздуха. Ръмжейки глухо, мъжкият тигър слезе на манежа. Дресьорът стреля повторно и едва не опърли кожата на животното. То скочи с отпусната елегантност, в която на Харка се стори, че долавя мъка и презрение. Съвсем други скокове би правил този тигър на свобода! Господар на джунглата, сега пленен, поставен зад решетки, гонен от удари на камшик и пистолети за развлечение на зрителите! Сърцето на момчето заби по-силно от умиление към тигъра. Такива животни би трябвало да се гонят на лов, ала не да ги карат да правят детински скокове! Той щеше да помоли след това Дългото копие да му разкаже къде живеят подобни тигри.
Последна на ред беше тигрицата. Останалите пет хищника вече седяха отново на местата си, ала бяха неспокойни и също така нервни като звероукротителя с черната копринена блуза, под която той носеше тънка ризница.
— Тигра … Тигра! … Тигра!
Тигрицата изръмжа сърдито и отново захапа пръта. Оркестърът млъкна. Всички зрители бяха обзети от силно напрежение. В цирка беше настанала пълна тишина.
— Тигра!
Дресьорът изстреля три пъти бързо едно след друго. Тигрицата скочи с рев от стойката си. Дресьорът държеше в лявата си ръка горящия обръч, в дясната — пистолета. Животното ръмжеше с широко отворена уста.
— Тигра!
Ръмженето прегракна. Тигрицата се приготви да скочи, ала не се насочи към горящия обръч. Тя полетя, звероукротителят се приведе бързо и животното премина над тила му и падна в пясъка.
Жени и деца изпищяха високо. Спотаено безпокойство обзе и мъжете сред публиката. Харка забеляза колко хлътнали бяха бузите на гримирания дресьор, колко трескаво бляскаха очите му от възбуда.
— Тигра!
Животното седеше в пясъка, беше се сгушило озъбено. То ръмжеше тихо и заплашително. Дресьорът поднесе пръта към тигрицата, ала тя вече не го ухапа. Тя не изпускаше из очи човека.
Много жени сред зрителите бяха сложили ръцете си пред лицето, за да не видят какво щеше да последва.
Харка наблюдаваше двама циркови прислужници, които вече бяха застанали с маркучи в ръце зад решетката. Ала той не знаеше какво се прави с такива маркучи. Дългото копие му го обясни бързо. Дивите зверове се плашеха от водата също както от огъня.
Тигрицата се нахвърли отново върху човека и той за втори път успя да се измъкне. Сега животното пак се върна на своята стойка, ала не остана дълго там. Смъкна се на пясъка и тръгна през манежа. Мъжкият тигър и лъвовете станаха неспокойни.
Звероукротителят извика нещо, което Харка не можа да разбере. Дългото копие преведе. Дресьорът беше извикал помощниците да отворят вратата-клапан, която извеждаше към решетъчния тунел, за да може той да изтика животните или поне някои от тях от манежа. Ала надзирателят на представлението даде със студен израз на лицето си противно нареждане и вратата остана затворена.
— Тигра! Тигра!
Звероукротителят отново беше издигнал горящия обръч и бе хванал камшика си. Той плющеше и удряше с направения от хипопотамова кожа камшик. Застанали върху своите стойки, четирите лъва ръмжаха, потикнати от събуденото им чувство за собствено достойнство. Ала мъжкият тигър се разяри, скочи на пясъка и започна да пристъпва заедно с тигрицата около звероукротителя. Той също отказваше вече да посреща подадения му прът.
Дресьорът пое отново горящия обръч, скочи с дръзка смелост пред тигрицата и стреля.
— Тигра!
Животното, стреснато от близкия изстрел, докоснато леко от куршума, премина през обръча. Мъжкият тигър се хвърли с един скок върху решетката и се захвана здраво за горната напречна щанга. Цялата решетка се олюля. Зрителите изпищяха ужасени, имаше опасност да настане паника. Сега надзирателят даде едва забележим знак. Струя вода се насочи срещу тигъра, който веднага отскочи от решетката долу. Зрителите си отдъхнаха. Прислужниците изнесоха незабелязано една жена, която бе изпаднала в истерия.
Дресьорът, защитен сега от останалите животни, принуди тигрицата да се изкачи върху стойката си. Той беше оставил настрана камшика и пръта си и работеше с пистолета и огнения обръч. Хищникът се подчини и изпълни предвидения скок недоволен. Миг след това тигрицата вече стоеше пред вратичката на решетъчния тунел.
Избухнаха аплодисменти.
Харка видя колко изнурен беше звероукротителят. Той едва се държеше на краката си, ала остана посредата на манежа, поклони се и благодари за ръкопляскането и одобрителните възгласи, докато прислужниците отвориха вратичката към тунела отвън. Грабливите хищници заизлизаха с олюляваща се походка. Прислужниците ги удряха с прътове отгоре през решетката, за да ги потикват.
Мнозина от зрителите също избърсаха потта от челата си. Започнаха да свалят голямата решетъчна ограда, звероукротителят се оттегли, кланяйки се непрекъснато. На манежа изтичаха клоуни и започнаха да правят своите смешки. Ала на Харка не му беше до смях. Той реши да отиде на другия ден в зоопарка и да постои дълго пред клетката на тигрите.
Последваха заключителните номера на акробатика — желязно въже и трапец. Момчето беше учудено колко голяма сръчност можеха да постигнат хората. Веднъж играещият на въже мъж се отпусна по невнимание от въжето, ала успя да се хване с ръка, за да не полети надолу.
Най-после дойде последният номер. Беше вече полунощ. Зрителите си приказваха, смееха се, ядяха лакомства и пиеха. Харка чакаше да види дали господинът във фрака ще се яви пак при тях и как отново щеше да получи отрицателен отговор. Матотаупа беше казал и неговите решения никога не се отменяха.
