жените! Не очаквах Хари Токай-ихто да допусне такава слабост. Трябва веднага да уведомим Роуч! Тази сутрин рано той е пристигнал във форт Робинсън. Да се назначат отново прерийните ездачи!… — Червената лисица остави сами чиновниците с техните списъци и изтича навън.
Скоро след изненадващото съобщение капитан Роуч започна преследването с малка драгунска група. Червената лисица, Пит, Луи и Филип го съпровождаха заедно с други прерийни ездачи.
Червената лисица им бе обещал да бъде щедър.
— Mon dieu, господи боже мой, бъди милостив към мен — каза Луи Канадеца на Филип при първата кратка почивка, — това, което сме тръгнали да вършим, е грехота, но би било и срамота да изпуснем толкова долари. Освен това индианците могат да се отбраняват; в края на краищата ние играем честна игра, куршум срещу куршум, нож срещу нож.
— Те нямат много патрони — успокои се сам Филип и опипа с върха на пръстите току-що поникналата си брада.
— Филип, ти си млад, красив и глупав. Най-добре ще бъде да се криеш непрекъснато зад моя гръб. Ние разполагаме с повече патрони, това е вярно, но Токай-ихто стреля по-добре.
— Не по-добре от мен, страхопъзльо такъв! — Червената лисица непрекъснато караше всички да бързат още повече.
След една припряна езда групата стигна до мястото, където преди бяха разположени шатрите на Мечата орда. Ездачите съгледаха една-единствена типи, която стоеше сама сред пустошта. Пред входа й се виждаха четири човешки фигури. Това бяха индианци, така увързани, че са се измъкнали през входа на шатрата като гъсеници.
Червената лисица се разсмя гръмко; с този смях той се подиграваше сам на себе си и на Роуч.
— Прекрасно — извика той, — действително прекрасно! Бива си го все още моя стар приятел и враг Хари Токай-ихто!
Шонка се опита да изплюе кърпата, която бе напъхана в устата му и му пречеше да говори. Луи му помогна и го попита:
— Е, храбрецо мой, какво се е случило? Кой те е оплел така хубаво като паяк муха? Да не би случайно Хари Токай-ихто, когото ти принуди със заповедта си да седне отново?
Червената лисица нададе ухо.
— Какво дрънкаш? Нима вие сте пили заедно с Токай-ихто?
— O, non, mon cher, не, драги мой, ние пихме, а Токай-ихто гледаше.
— Той е действувал, а вие сте хъркали, така е било! Проклети некадърници, за нищо ненужни глупаци!
Червената лисица нема време да се отдаде на удоволствието да продължи да ругае и да крещи, защото следите на избягалите привлякоха вниманието му. И под снега следата все още се виждаше ясно.
Докато освободиха останалите трима пленници от вървите и Роуч ги обсипваше с ругатни, Червената лисица бе подкарал вече, коня си на северозапад подир следата.
Останалите яхнаха бързо своите коне, за да го последват.
От освободените пленници само Шонка и Еди ги последваха бегом.
— Напред! — гонеше Червената лисица капитана. — Трябва да заловим бегълците, преди да са стигнали горите на Блек Хилс. Няма да ми бъде много приятно да се срещна отново с Хари Токай-ихто в гората.
Подкараха конете отново в галоп. Твърде бавен галоп, тъй като животните бяха вече изпотени и краката им се бяха вдървили.
— Когато стигнаха със своите хора северозападния ъгъл на резервата, капитан Роуч и Червената лисица дадоха знак за почивка. Роуч започна да проучва околността по посока на Блек Хилс с далекогледа си. Ако се съдеше по оставената следа, разстоянието между кервана на преселниците и техните преследвачи вече доста бе намаляло. Конете на драгуните и на прерийните ездачи наистина бяха изморени, но ездитните и товарните коне на Мечата орда можеха да се придвижват с кервана само в бърз ход. Те разполагаха с много малко коне и затова много мъже, пък и жени и младежи и девойки трябваше да вървят пеша. Бегълците бяха взели със себе си шатрите и всичкото си имущество. Инак обаче децата и старците щяха да бъдат загубени сред студа и снега. Роуч подскочи.
— Виждам ги!
— И аз ги виждам — потвърди Червената лисица без далекоглед.
— Трябва да действуваме много бързо, иначе ще стигнал гората! — Роуч се приготви да подкара коня си.
Червената лисица хвана коня за юздата.
— Да помислим малко, млади господине! Оттук нататък и за нас няма повече прикритие. Да сте виждали случайно Токай-ихто как стреля? Освен това ордата отново има няколко ловни и бойни пушки!
Луи Канадеца разкриви лице в гримаса.
— Какво ви казвах аз?! Роуч бълваше отрова.
— Ето ги там! Хайде, страхливци и пияници, нали се хвалите, че сте били стари гранични жители!
— Стойте! — прошушна бързо Шонка. — Видях един бял вълк…
— Може би си видял бели мишки, пиян некадърнико!
Роуч погледна още малко през далекогледа си, после подкара драгуните и прерийните ездачи напред. Червената лисица, Шонка и Луи не се подчиниха, а останаха в прикритие зад една скала. Пит, Филип и Еди- Татокано обаче последваха примера на драгуните и на останалите ездачи.
Точно на мястото, където на Шонка се бе сторило, че бе видял „бял вълк“, в една покрита със сняг падинка лежаха Чапа и Тобиас. Те се бяха наметнали с кожи от бели вълци. Главите на кожите прикриваха черните им коси и се спускаха над кафявите им рамене. И двамата бойци бяха облечени само в легини и мокасини, тъй като кожените дрехи бяха твърде тежки и неудобни за бой. Патронташите им бяха препасани през рамото и гърдите. Чапа държеше в ръка една от плячкосаните пушки. Двамата се бяха притиснали така в снежната падинка, че отдалеч се виждаха само белите им кожени покривала.
Къдрокосия Чапа се прицели и стреля наведнъж от двете цеви. Зареди бързо отново и стреля за втори път.
— Достатъчно — каза тихо Тобиас. — Улучи четирима. И Пит с късия нос е мъртъв.
Сивите облаци на небето започнаха отново да изхвърлят снежния си баласт. Бурята пак се развихри и вдигна пухкавия сняг от земята. Роуч искаше да се оттегли в прикритие колкото може по-бързо заедно с останалите мъже край Червената лисица. Препусна с черния си кон към скалата. Тъмното животно се виждаше отдалеч и бе прекрасна цел. Ако нито един куршум не настигна капитана, то той трябваше да благодари за това само на униформата си. Чапа и Тобиас бяха получили изрична заповед от своя вожд да не убиват нито един униформен освен в най-краен случай.
Не всички бяха последвали Роуч със същата бързина. Оръжията на убитите бяха примамлива плячка. Един прериен ездач побърза да събере пушките им.
Когато той се изправи, за да настигне другарите си, вече беше твърде късно. Зад него изникна един индианец, покрит с бяла вълча кожа. Лицето му беше хлътнало, очите му горяха. Камата му действуваше бързо. Другият падна и изпусна пушките на земята. Токай-ихто ги събра; под прикритието на снежната вихрушка той изтича заедно с плячката си при Чапа и Тобиас и им предаде оръжията.
Роуч бе стигнал с остатъка от преследвачите при Ред Фокс. Отново намериха прикритие зад една скала.
— А сега? — попита Роуч.
— Я виж ти, изведнъж се сетихте да ме попитате! — У Червената лисица отново пламна яростта. Роуч също бе готов да се разяри.
Тогава Червената лисица успя да запази самообладание.
— Работата става сериозна. Предлагам голяма акция… да ги заобиколим откъм Мисури и да ги обкръжим. Ще си осигурим подкрепление! И… по дяволите… — Той се извърна рязко назад.
— Какво има? — След загубата на толкова хора Роуч беше станал извънредно нервен.
Червената лисица вече се бе плъзнал от коня си и разглеждаше най-старателно земята около скалата.
— Тук сигурно пак е бил някой от тия… — Той млъкна и яхна коня си.
— Ти имаш повече щастие, отколкото разум — подвикна Луи на младия Филип, докато всички
