изследва вътрешността. Няколко пъти в тъмни нощи Бриан, Донифан и Моко обиколиха Фемили-лейк с яла, но ни веднъж не забелязаха светлина от подозрителен огън нито на отсрещния бряг, нито под дърветата, растящи около Ист-ривър.
Обаче беше много тежко да се живее при тези условия, без да излизат от пространството, обградено от река Зеландия, езерото, гората и скалата. Затова Бриан обмисляше непрекъснато как да узнае дали Уолстън е тук и същевременно да разбере на кое място е установил огнището на своя лагер. За да стане това, може би беше достатъчно да се изкачи нощем на някои височина.
Така мислеше Бриан и тази мисъл го преследваше постоянно. За нещастие освен скалата, не по-висока от двеста фута, на остров Черман нямаше никакво друго значително възвишение. Много пъти Донифан и двама-трима други се изкачваха иа върха на Окланд-хил: но, оттам не виждаха дори противоположния бряг на Фемили-лейк. Така че никакъв пушек, никаква светлина не можеше да се забележи над хоризонта на изток. Необходимо беше да се изкачат с още няколкостотин фута по-високо, за да може кръгозорът да се разшири до първите скали на Дисепшън-бей.
Тогава на Бриан му хрумна една толкова смела, би могло да се каже — дори безразсъдна идея, че отначало я отхвърли. Но тя го преследваше така упорито, че накрая се загнезди в мозъка му.
Помним, че опитът с хвърчилото бе прекратен. След идването на Кейт, която донесе вестта, че корабокрушенците от „Севърн“ бродят по източния бряг, се наложи да се откажат от проекта да го вдигнат във въздуха, тъй като можеше да бъде забелязано от всички точки на острова.
Но щом хвърчилото не можеше вече да се употреби като сигнал, не би ли могло да се използува за разузнаване, толкова необходимо за безопасността на колонията?
Да! И това занимаваше непрекъснато въображението на Бриан. Той си спомняше прочетеното в един английски вестник, че към края на миналия век някаква жена имала смелостта да се издигне във въздуха, увиснала за хвърчило, изработено специално за този рискован полет44.
Е, защо едно момче да не се осмели да предприеме това, което бе направила една жена? Че опитът му криеше известни опасности, нямаше значение. Рисковете бяха нищо в сравнение с резултатите, които несъмнено щяха да се получат! Като вземеше всички предпазни мерки, имаше големи шансове начинанието да успее. Ето защо макар и да не можеше да изчисли математически подемната сила, необходима за хвърчило от тоя род, Бриан все си повтаряше, че такова хвърчило съществува, че е достатъчно да му се придадат по-големн размери и да се направи по-здраво. И тогава, посред нощ, като се издигне на няколкостотин фута във въздуха, може би ще успее да съзре светлика на огън в оная част от острова, която се простира между езерото и Дисепшън-бей.
Нека не свиваме рамене пред идеята па тона смело и предприемчиво момче! Завладяно от тази натрапчива мисъл, то започна да вярва в своя проект, не само приложим — в това нямаше съмнение, — но и не толкова опасен, колкото изглеждаше първоначално.
Така че оставаше, само да бъде приет от другарите му. И вечерта на 4-и, след като помоли Гордън, Донифан, Уилкокс, Уеб и Бакстър да се съберат, той им съобщи предложението си как да се използува хвърчилото.
— Да се използува ли? — отвърна Уилкокс. — Какво имаш предвид? Да го вдигнем във въздуха ли?
— Разбира се — отговори Бриан, — нали за това е направено: да бъде вдигнато.
— Денем ли? — запита Бакстър.
— Не, Бакстър, защото тогава няма да убегне от погледа на Уолстън, докато нощем…
— Но ако окачиш на него фенер — обади се Донифан, — пак ще привлече вниманието му!
— Затова няма да сложа фенер.
— А за какво ще ни послужи тогава? — попита Гордън.
— Да можем да видим дали хората от „Севърн“ са още на острова!
И Бриан, не без известно безпокойство, че проектът му ще бъде посрещнат с не твърде насърчително клатене на глава, го изложи с няколко думи.
Другарите му и не мислеха да се смеят. Те нямаха такова желание и с изключение може би на Гордън, който се питаше дали Бриан говори сериозно, останалите изглеждаха много склонни да му дадат своето одобрение. Действително тези момчета сега бяха толкова свикнали с опасностите, че нощен полет, извършен при такива условия, им се струваше напълно осъществим. Те бяха твърдо решени да направят всичко, което би им възвърнало предишния спокоен живот.
— Обаче — забеляза Донифан — дали тежестта на който и да е от нас няма да бъде твърде голяма за хвърчилото, което сме направили?
— Разбира се — отвърна Бриан. — Затуй ще трябва едновременно да увеличим и да заздравим нашето изобретение.
— Само трябва да видим — каза Уилкокс — дали може да издържи …
— Не ще и дума! — потвърди Бакстър.
— Вече е доказано на дело — вметна Бриан.
И разправи за случая с жената, която преди стотина години извършила такъв опит, и то успешно. После добави:
— Всичко зависи от размерите на хвърчилото и силата на вятъра в момента на излитането.
— Бриан — попита Бакстър, — каква височина според теб трябва да достигне хвърчилото?
— Предполагам, че като се издигне на шестотин или седемстотин фута — отговори Бриан, — ще забележим огън, запален в която и да е част на острова.
— Е, тогава да се залавяме на работа — извика Сървис, — без да чакаме повече! Омръзна ми вече да не мога да влизам и излизам, когато си искам!
— А ние да не можем да обхождаме капаните си! — допълни Уилкокс.
— Пък аз не смея вече да гръмна нито веднъж с пушката си! — обади се Донифан.
— Значи, до утре! — каза Бриан.
После, когато остана насаме с Гордън, той го запита:
— Ами ти сериозно ли си намислил такава лудост?
— Искам поне да опитам, Гордън!
— Това е опасна работа!
— Може би по-малко, отколкото предполагаш!
— А кой измежду нас ще се съгласи да рлскува живота си за такъв опит?
— Ти, Гордън, тъй като във всичко си пръв — отвърна Бриан, — да, ти самият, ако съдбата те определи!
— Значи на съдбата разчиташ, Бриан?
— Не, Гордън! Който от нас се наеме с това, трябва да го стори доброволно!
— Да разбираме ли, че изборът ти е вече направен, Бриан?
— Може би!
И Бриан стисна ръката на Гордън.
IX
Сутринта на 25 ноември Бриан и Бакстър се заловиха за работа. Преди да придадат на хвърчилото по- значителни размери, трябваше да знаят каква тежест може да вдигне то в сегашния си вид. Така, с налучкване, понеже нямаше начин да изчислят това научно, щяха да го направят достатъчно голямо, за да издържи на тежест (без да се смята неговата), която не трябваше да бъде по-малка от сто и двадесет — сто и тридесет фунта.
Не беше иужно да чакат нощта, за да направят първия си опит. В този момент вятърът духаше от югозапад и Бриан реши, че няма никакво неудобство да се възползува от него, при условие, че задържеше хвърчилото на малка височина, за да не бъде забелязано от източния бряг на езерото.
