Слуи — около него местността беше все така пуста.
Откакто екскурзиите бяха забранени, откакто се налагаше да оставят пушките на мира, ловците на колонията по принуда се отказаха от любимото си занимание. За щастие капаните и примките, поставени в околностите на Френч-ден, им набавяха дивеч в достатъчно количество. Пък и тинамусите и дроплите се бяха толкова размножили в птичарника, че Сървис и Гарнет се принудиха да пожертвуват много от тях. Тъй като бяха събрали богата реколта от листата на чаеното дърво, както и сок от клен, който се превръща толкова лесно в захар, не ставаше нужда да ходят чак до Дайк-крийк, за да подновяват запасите си. И дори ако зимата дойдеше, преди младите колонисти да са си възвърнали свободата на действие, те имаха предостатъчно масло за фенерите, консерви и дивеч за кухнята. Трябваше да попълнят само запаса си от гориво, като превозят дърва, насечени от масивите на Бог-уудс, без да бъдат забелязани, когато се движат по брега на река Зеландия.
Междувременно едно ново откритие подобри още повече живота във Френч-ден.
Това откритие не се дължеше на Гордън, макар че той беше много сведущ в ботаниката. Не! Цялата заслуга се падаше на Кейт.
На границата на Бог-уудс имаше няколко дървета, високи по петдесет-шестдесет фута. Брадвата ги бе пожалила досега единствено поради това, че много влакнестата им дървесина не беше твърде подходяща за отопление на Залата и сайванта. Те имаха листа с продълговата форма, наредени около възлите на клоните и завършващи със заострен връх.
Още първия път — 25 октомври, — когато Кейт забеляза едно от тези дървета, тя възкликна:
— Ах! Ето кравето дърво!
Доул и Костър, които я придружаваха, прихнаха да се смеят от все сърце.
— Как така краве дърво? — запита единият.
— Кравите ли го ядат? — каза другият.
— Не, мои папузи, не — отговори Кейт. — Наричат го така, защото дава мляко, и то по-хубаво от млякото на вашите лами!
Когало се върнаха във Френч-ден, Кейт разказа на Гордън за находката си. Гордън веднага повика Сървис и двамата се върнаха с Кейт на границата на Бог-уудс. След като разгледа въпросното дърво, Гордън заключи, че то трябва да е от „галактендроните“, които растат в много голямо количество из лесовете на Северна Америка, и не се излъга.
Ценна находка! Наистина достатъчно е да се направи нарез на кората на тези „галактендрони“, за да потече оттам млековиден сок с вкуса и хранителните качества на кравето мляко. Освен това, когато се остави млякото да се съсири, се получава нещо като чудесно сирене, а същевременно се образува и много чист восък, подобен на пчелния, от който могат да се правят доброкачествени свещи.
— Е — възкликна Сървис, — ако това е краве дърво, или по-право дърво-крава, трябва да го издоим!
Несъзнателно веселото момче бе употребило израза на индианците, които според обичая казват: „Да отидем да издоим дървото“.
Гордън направи резка в кората на галактендрона и от нея потече сок, от който Кейт събра цели две пинти43 в донесеното от нея гърне.
Това беше ароматна белезникава течност, явно много апетитна и със същите съставки, както кравето мляко, дори по-хранителна, по-гъста и с по-приятен вкус. Във Френч-ден гърнето бе изпразнено само за миг и Костър си нацапа устата като коте. Моко не криеше задоволството си при мисълта за всичко, което можеше да се направи от този нов продукт. Нямаше защо и да го икономисва. „Стадото“ га-лактендрони, което щеше да го снабдява в изобилие от това растително мляко, не беше далеч!
Следователно — излишно е да повтаряме — остров Черман можеше да задоволи нуждите на многобройна колония. Препитанието на момчетата беше осигурено, дори за дълго време. А и идването на Кейт при тях, грижите, които можеха да очакват от тази предана жена — нали те й вдъхваха майчинска любов — всичко това щеше да облекчи живота им!
Нима някогашното спокойствие на остров Черман щеше сега да бъде нарушено! Колко открития несъмнено биха направили Бриан и другарите му, организирайки изследвания в непознатите местности на изток, ала сега трябваше да се откажат от тях! Ще имат ли някога щастието да възобновят екскурзиите си, когато ще могат да се страхуват само от среща със зверове — всъщност по-малко опасни от тия зверове в човешки образ, от които трябваше да се пазят и денем и нощем!
Ала до първите дни на ноември не забелязаха никаква подозрителна следа в околностите на Френч-ден. Бриан се съмняваше дори дали моряците от „Севърн“ са още на острова. Но нали Донифан се бе убедил със собствените си очи в какво лошо състояние се намираше лодката със счупената си мачта, разкъсаното платно и пробитата от острите подводни скали обшивка? Вярно — и щурманът Ивънс не можеше да не знае това, — че ако остров Черман е близо до континент или архипелаг, може би лодката, закърпена криво-ляво, ще бъде в състояние да извърши сравнително къс преход? Следователно би могло да се предположи, че Уолстън е решил да напусне острова! Да, и това трябваше да се разбере, преди да продължат обичайния си живот.
Няколко пъти на Бриан му хрумна да тръгне да проучи местността, разположена на изток от Фемили- лейк. Донифан, Бакстър и Уилкокс искаха да ги вземе със себе си. Но рискът да попаднат в ръцете на Уолстън и така да му дадат възможност да разбере, че има работа с не толкова страшни противници, можеше да има много сериозни последици. Затова Гордън, в чиито съвети винаги се вслушваха, разубеди Бриан да не се впуща в дебрите на Бийчиз-форест.
Тогава Кейт направи едно предложение, което не криеше никоя от тези опасности.
— Господин Бриан — каза тя една вечер, когато всички млади колонисти се бяха събрали в Залата, — ще ми позволите ли утре призори да ви напусна за малко?
— Да ни напуснете ли, Кейт? — възкликна Бриан.
— Да, Вие не може да оставате повече в неизвестност, а за да узнаем дали Уолстън е още на острова, предлагам да отида на мястото, където бурята ги изхвърли. Ако лодката е още там, значи Уолстън не е могъл да замине. Ако я няма, значи няма защо да се страхувате повече от него.
— Това, което искате да направите, Кейт — отвърна Донифан, — Бриан, Бакстър, Уилкокс и аз възнамерявахме да направим сами!
— Не се и съмнявам, господин Донифан — отговори Кейт. — Но това, което е опасно за вас, за мен може да не е опасно.
— Все пак, Кейт — каза Гордън, — ако попаднете в ръцете на Уолстън?
— Е — отвърна Кейт, — в такъв случай ще се окажа отново в същото положение, в което бях, преди да избягам, и толкова!
— Ами ако този негодник ви убие, което не е изключено? — рече Бриан.
— Щом можах да избягам първия път — отговори Кейт, — защо да не избягам и втори път, особено сега, когато зная пътя за Френч-ден? И дори ако успея да избягам с Ивънс, на когото ще разкажа всичко за вас, колко полезен ще ви бъде, колко много може да ви помогне добрият щурман!
— Ако Ивънс имаше възможност да избяга — отвърна Донифан, — щеше ли досега да стори това? Нали е в негов интерес да се спаси?
— Донифан е прав. — каза Гордън. — Ивънс знае тайната на Уолстън и на неговите съучастници, които не биха се поколебали да го убият, когато престане да им бъде нужен, за да управлява лодката към американския континент! Така че, щом не ги е напуснал, значи го държат под око …
— Или пък вече е заплатил с живота си за опит да избяга! — вметна Донифан. — Затова, Кейт, в случай, че ви уловят …
— Вярвайте ми — отговори Кейт, — ще правя всичко възможно да не ме уловят!
— Не се и съмнявам — отвърна Бриан, — но никога няма да ви позволим да се излагате на такъв риск! Не! Но-добре да потърсим по безопасен начин да узнаем дали Уолтърс е още на остров Черман!
Той като предложението на Кейт бе отхвърлено, оставаше само дз внимават да не извършат някаква непредпазливост. Очевидно, ако Уолстън имаше възможност да напусне острова, той щеше да тръгне преди лошия сезон, за да се добере до някаква земя, където той и хората му ще бъдат посрещнати пак като корабокрушенци, откъдето и да идват те.
От друга страна, при положение, че Уолстън беше още тук, той изглежда нямаше намерение да
