Но макар че раната на Бриан не беше сериозна, налагаше се да я превържат здраво с кърпа, и докато Уилкокс вършеше това, смелото момче можа да опише положението на другарите си.
Значи тези хора, които Донифан мислеше за мъртъвци, отнесени от прилива, са живи! Те бродят из острова! Това са злодеи, оцапани с кръв! Заедно с тях с лодката на „Севърн“ се е спасила една жена и тази жена се намира във Френч-ден? На остров Черман вече няма безопасност! Затова Бриан бе извикал на Уилкокс да не стреля срещу ягуара — от страх да не се чуе гърмежът, затова Бриан бе предпочел да си послужи само с ножа, за да срази хищника!
— Ах, Бриан, ти си по-добър от мен! — възкликна Донифан с дълбоко вълнение и в порив на признателност, която взема връх над толкова надмения му нрав.
— Не, Донифан, не, приятелю — отвърна Бриан, — но щом ти държа ръката няма да я пусна, докато не се съгласиш да се върнеш.
— Да, Бриан, трябва! — отговори Донифан. — Разчитай на мен! Занапред аз пръв ще ти се подчинявам! Утре на разсъмване тръгваме.
— Не, веднага — възрази Бриан, — за да пристигнем, преди да са ни забелязали!
— Но как? — запита Крос.
— Моко е там! Чака ни с яла! Ние тъкмо щяхме да поемем по Ист-ривър, когато забелязах светлина на огън, който се оказа ваш.
— И ти пристигна навреме, за да ме спасиш! — повтори Донифан.
— И за да те откарам обратно във Френч-ден!
Но защо Донифан, Уилкокс, Уеб и Крос се бяха настанили да лагеруват на това място, а не при устието на Ист-ривър? Ще обясним това с няколко думи.
След като напуснаха Севърн-шорс, вечерта на 16-и четиримата се върнаха в Беър-рок-харбър. На другия ден сутринта, както се бяха уговорили, тръгнаха по левия бряг на Ист-ривър, докато стигнаха езерото, където се разположиха и зачакаха следващия ден, за да се приберат във Френч-ден.
Още в зори Бриан и другарите му се настаниха в яла и тъй като той беше твърде тесен за шестима, трябваше да карат внимателно.
Но вятърът беше благоприятен, а Моко управляваше така изкусно лодката си, че пътуването мина без премеждия.
С каква радост Гордън и останалите посрещнаха отсъствуващите, когато към четири часа сутринта те слязоха при яза на река Зеландия! Ако и да ги заплашваха големи опасности, поне всички бяха във Френч- ден!
VIII
И тъй, колонията беше в пълен състав и дори увеличена с един нов член — добрата Кейт, изхвърлена на бреговете на остров Черман вследствие на страшна морска драма. Нещо повече, сега във Френч-ден щеше да цари сговор — сговор, който занапред нито не биваше да наруши. Ако и да изпитваше още известно съжаление, че не е вожд на младите колонисти, Донифан поне се бе върнал при тях и вече им принадлежеше всецяло. Да, тази раздяла от два-три дни бе дала своите плодове. Неведнъж вече, без да каже нищо на другарите си, нежелаеики да признае грешките си, докато гласът на самолюбието беше по- силен у него от гласа на личния интерес, той бе разбрал все пак до каква глупост го водеше упорството му. От друга страна, Уилкокс, Крос и Уеб преживяваха същото. Така че след саможертвата, проявена от Бриан, Донифан се отдаде на добрите си чувства, на които той никога вече не трябваше да изменя.
Междувременно много сериозни опасности заплашваха Френч-ден, изложена на нападенията на седмина злодеи, силни и въоръжени. Несъмнено Уолстън имаше интерес час по-скоро да напусне остров Черман; но ако се усъмнеше, че съществува малка, колония, добре снабдена с всичко, което му липсваше, той не би се поколебал да извърши нападение, при което всички шансове щяха да бъдат на негова страна. Младите колонисти бяха принудени да вземат строги предпазни мерки, за да не се отдалечават вече от река Зеландия, да не ходят без нужда в околностите на Фемили-лейк, докато Уолстън и шайката му не напуснеха острова.
И преди всичко трябваше да разберат дали по обратния път от Севърн-шорс до Беър-рок Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс не са забелязали нещо, което да свидетелствува за присъствието на моряците от „Севърн“.
— Нищо — отговори Донифан. — Всъщност на връщане към устието на Ист-ривър ние не вървяхме по същия път, по който се движехме на север.
— Все пак няма съмнение, че Уолстън се е отдалечил в източна посока! — забеляза Гордън.
— Съгласен съм — отвърна Донифан, — но трябва да е държал брега, докато ние поехме направо през Бийчиз-форест. Вземете картата и ще видите, че островът образува твърде дълбока извивка над Дисепшън-бей. Там има просторна местност, в която тези злодеи може да са потърсили убежище, без да се отдалечават много от мястото, където са оставили лодката си. Кейт навярно ще ни каже приблизително местоположението на остров Черман?
Кейт, разпитвана вече по този въпрос от Гордън и Бриан, не бе могла да им отговори нищо. След пожара на „Севърн“, когато щурманът Ивънс поел кормилото на лодката, той управлявал така, че да бъдат колкото е възможно по-близо до американския континент, от който остров Черман вероятно не е много отдалечен. Но не произнесъл нито веднъж името на този остров, към който ги тласнала бурята. Все пак, тъй като многобройните ахрииелази по крайбрежието вероятно се намират на сравнително късо разстояние, Уолстън има много основателни причини да се опита да ги достигне, а дотогава е в негов интерес да остане на източния бряг. Ако успее да направи лодката си отново годна за плаване, няма да му бъде особено трудно да се насочи към някоя част от Южна Америка.
— При положение — забеляза Бриан, — че като стигне до устието на Ист-ривър и намери там твоите следи, Донифан, Уолстън не реши да продължи търсенето по-нататък!
— Какви следи? — отвърна Донифан. — Купчинка угаснали въглени ли? И какво може да заключи от това? Че островът е населен? Е, в такъв случай тези негодници само ще гледат къде да се скрият.
— Няма съмнение — отговори Бриан, — стига да не разберат, че населението на острова се състои от шепа деца! Затова нека не правим нищо, което би им разкрило кои сме! Във връзка с това искам да те попитам, Донифан, имал ли си случай да стреляш няколко пъти по обратния път към Дисепшън-бей?
— Не, само по изключение — отвърна Донифан, като се усмихна, — защото си падам малко запалянко по стрелбата! След като се отдалечихме от брега, бяхме достатъчно запасени с дивеч и никакъв гърмеж не е могъл да издаде присъствието ни. Снощи Уилкокс едиа не стреля срещу ягуара; но за щастие ти, Бриан, пристигна навреме, да му попречиш и да ми спасиш живота, като рискува своя!
— Повтарям ти, Донифан, аз направих това, което и ти би сторил на мое място! Но нито изстрел занапред! Да престанем дори да ходим в Трапс-уудс и да караме само със запасите си!
Разбира се, веднага след пристигането във Френч-ден се погрижиха за раната на Бриан, и тя скоро зарасна напълно. Остана му само известна скованост в ръката, но и тя бързо изчезна.
Междувременно дойде краят на месец октомври, а Уолстън още не бе забелязан в околностите на река Зеландия. Дали не е заминал, след като е поправил лодката си? Това не беше изключено, защото сигурно имаше брадва — както си спомни Кейт, — и можеше да използува също солидните ножове, които моряците носят винаги в джобовете си, пък и в близост до Севърн-шорс не липсваше дървен материал.
Все пак, тъй като не знаеха как стоят нещата, трябваше да променят обичайния си живот. Прекратиха далечните екскурзии, с изключение на деня, когато Бакстър и Донифан отидоха да свалят сигналната мачта, която се издигаше на върха на Окланд-хил.
Оттам Донифан обгърна с далекогледа пространствата зеленина, които завиваха на изток. Макар че погледът му не можа да стигне брега, скрит зад завесата на Бийчиз-форест, ако някакъв дим се издигаше във въздуха, непременно щеше да го забележи — което би показвало, че Уолстън и хората му са се разположили на лагер в тази част на острова. Донифан не видя нищо в тази посока, нито при залива
