— Тоя, който чухме ли? — запита Донифан.
— Очевидно! — отговори Ивънс. — Един куршум одраска рамото ми Скочих и се хвърлих в реката. С няколко замаха се озовах на другия бряг и се скрих в тревата, докато Рок и Форбс, които бяха стигнали до противоположния бряг, си говореха: „Мислиш ли, че сме го улучили? — Положително! — В такъв случай трябва да е на дъното?. — Сигурно, и вече е умрял, непременно е умрял! — Тогава още по-добре!“ И си отидоха.
Да, още по-добре за мен и за Кейт! Ах, мерзавци такива! Ще видите вие дали съм умрял! След няколко минути се измъкнах от тревата и тръгнах към ъгъла на скалата Чух лай. Извиках. Вратата на Френч-ден се отвори А сега — добави Ивънс, протягайки ръка по посока на езерото, — ние, момчета, трябва да очистим тия негодници и да избавим вашия остров от тях!
Той произнесе тия думи с такава пламенност, че всички се изправиха, готови да го следват.
Сега беше техен ред да разкажат на Ивънс какво се бе случило през тия двайсет месеца, да му опишат при какви условия „Слуи“ бе напуснала Нова Зеландия, дългото й скитане по Тихия океан до острова, откриването на останките на корабокрушенеца-французин, настаняването на малката колония във Френч- ден, екскурзиите през топлия сезон, работата през зимата и как най-после животът им бе сравнително осигурен и избавен от опасности, до пристигането на Уолстън и съучастниците му.
— И в продължение на двайсет месеца нито един кораб не се е показвал около острова? — запита Ивънс.
— Във всеки случай не сме забелязали нито един в морето — отговори Бриан.
— Слагахте ли сигнали?
— Да! На най-високия връх на скалата издигнахме мачта.
— И никой ли не я е забелязал?
— Не, щурман Ивънс — отвърна Донифан. — Но трябва да признаем, че преди шест седмици я свалихме, за да не привлича вниманието на Уолстън.
— И добре сте сторили, момчетата ми! Вярно, че сега този негодник е запознат с положението! Затова денонощно ще бъдем нащрек!
— Жалко — забеляза тогава Гордън, — жалко, че ще имаме работа с такива престъпници вместо с честни хора, на които с удоволствие бихме помогнали! Така нашата малка колония би се засилила! А занапред ни чака борба, трябва да браним живота си, а знаем какъв ще бъде изходът от тази борба!
— Бог ни е закрилял досега, деца мои — обади се Кейт, — и той няма да ни изостави! Нали ни прати смелия Ивънс, а с него и …
— Ивънс! Ура за Ивънс! — завикаха в един глас всички млади колонисти.
— Разчитайте на мен, момчета — отвърна щурманът, — а тъй като и аз разчитам на вас, обещавам ви да се защищаваме добре!
— И все пак — подхвана Гордън, — ако може да се избегне тази борба, ако Уолстън се съгласи да напусне острова.
— Какво искаш да кажеш, Гордън? — попита Бриан.
— Искам да кажа, че другарите му и той отдавна да са се махнали, ако имаха възможност да използуват лодката! Нали така, щурман Ивънс?
— Не ще и дума.
— Така че ако влезем в преговори с тях, ако им набавим нужните сечива, не е изключено да се съгласят? Зная много добре, че е гнусно да се установят отношения с убийците от „Севърн“! Но това е необходимо, за да се избавим от тях, да осуетим нападение, което може да доведе до голямо кръвопролитие! Е, вие какво мислите, щурман Ивънс?
Ивънс изслуша внимателно Гордън. Предложението му показваше практичен ум, които не допуска неразумни увлечения, и характер, който разглежда спокойно всяко положение. Той смяташе — и не се лъжеше, — че Гордън е най-сериозният и забележката му явно заслужава да бъде обсъдена.
— Действително, господин Гордън — отговори той, — трябва да използуваме всички средства, за да се отървем от присъствието на тези злодеи. Ето защо, ако се съгласят да се махнат, по-добре да им дадем възможност да поправят лодката си, отколкото да водим с тях борба, като не знаем как ще свърши. Но можем ли да имаме вяра на Уолстън? Когато се свържете с него, няма ли той да се възползува от това, за да се опита да нападне Френч-ден, да сложи ръка на всичко, което ви принадлежи? Няма ли да си помисли, че сте скрили някакви пари, от корабокрушението? Повярвайте ми, тези негодници в отплата за вашите услуги ще гледат само да ви причинят някакво зло! В такива души няма място за признателност! Да се сговорите с тях, значи да се предадете в ръцете им.
— Не! Не! — извикаха Бакстър и Донифан, към които се присъединиха и другарите им с пламенност, която зарадва щурмана.
— Не! — добави Бриан. — Не бива да имаме нищо общо с Уолстън и неговата банда!
— Освен това — продължи Ивънс — те се нуждаят не само от инструменти, но и от муниции! Няма съмнение, че разполагат още с достатъчно боеприпаси, за да се опитат да ви нападнат! Но за да отидат по- далеч добре въоръжени, няма да им стигнат барутът и оловото, които са им останали! Те ще ви поискат! Дори ще настояват! Ще им дадете ли?
— Не, разбира се! — отговори Гордън.
— Тогава те ще се помъчат да си ги набавят със сила! Вие само ще отложите схватката, тя ще стане при по-неблагоприятни за вас условия!
— Имате право, щурман Ивънс! — отвърна Гордън. — Да бъдем готови за отбрана и да чакаме!
— Да, така е най-разумно! Да чакаме, господин Гордън. Има и една друга причина да чакаме, която ме засяга по непосредствено.
— Каква е тя?
— Слушайте добре! Вие знаете, че Уолстън може да напусне острова само с лодката на „Севърн“, нали?
— Това е ясно! — отвърна Бриан.
— А според мен тази лодка може напълно да се поправи и Уолстън се е отказвал досега да я направи годна за плаване само защото е нямал инструменти.
— Иначе — каза Бакстър — щеше да бъде вече далеч оттук!
— Точно така, момчето ми. Следователно, ако дадете на Уолстън възможност да поправи лодката — допускам, че тогава ще се откаже от намерението си да разграби Френч-ден, — той ще побърза да замине, без да го е грижа за нас.
— О, да не би да му е за пръв път! — извика Сървис.
— Дявол да го вземе, щом и друг път е постъпвал така — отвърна Ивънс, — как тогава ще можем да заминем без лодката на „Севърн“?
— Какво, щурман Ивънс — запита Гордън, — нима вие разчитате на тази лодка, за да напуснете острова?
— На всяка цена, господин Гордън!
— За да стигнете до Нова Зеландия, да прекосите Тихия океан? — добави Донифан.
— Тихия океан ли? Не момчета — отвърна Ивънс, — за да стигнем поне до някое близко пристанище, където ще чакаме случай да се приберем в Окланд!
— Наистина ли мислите така, господин Ивънс? — извика Бриан.
И същевременно двама-трима от другарите му понечиха да отрупат щурмана с въпроси.
— Как, ще бъде ли тази лодка в състояние да измине няколкостотин мили? — забеляза Бакстър.
— Няколкостотин мили ли? — отвърна Ивънс. — Не е нужно! Само тридесет!
— Но нали островът е заобиколен отвсякъде с море? — запита Донифан.
— На запад, да! — отговори Ивънс. — Но на юг, север и изток има само протоци, които могат да се прекосят лесно за шейсет часа!
— Значи не сме се лъгали, когато мислехме, че наблизо има земи? — каза Гордън.
— Ни най-малко — отвърна Ивънс, — и дори обширни земи, простиращи се на изток.
— Да, на изток! — извика Бриан. — Белезникавото петно, после светлината, която забелязах в тая посока…
— Белезникаво петно ли казвате? — попита Ивънс. — Това е навярно някакъв ледник, а светлината е
