— Очевидно — каза щурманът — искат да действуват с хитрост и ще се представят тук като моряци, току-що спасили се от корабокрушение!
— Какво да правим? — попита Бриан.
— Да ги посрещнем добре — отвърна Ивънс.
— Добър прием за тия мерзавци ли!? — извика Бриан. — Аз никога не бих могъл…
— Аз се заемам това — обади се Гордън.
— Добре, господин Гордън! — каза щурманът. — Още повече, че те съвсем не подозират нашето присъствие! Ние с Кейт ще се покажем, когато му дойде времето!
Ивънс и спътницата му се скриха в дъното на едно от разклоненията на коридора и вратата се затвори подире им.
След няколко минути Гордън, Бриан, Донифан и Бакстър притичаха до брега на река Зеландия. Като ги забелязаха, двамата се престориха на крайно изненадани; и Гордън на свой ред се показа не по-малко изненадан.
Рок и Форбс изглеждаха капнали от умора и щом стигнаха до реката, ето какви думи се размениха между двата бряга:
— Кои сте вие?
— Корабокрушенци. Попаднахме в южната част на острова с лодката на тримачтовия кораб „Севърн“.
— Англичани ли сте?
— Не, американци.
— А другарите ви?
— Те загинаха! Само ние се спасихме от корабокрушението и вече нямаме сили! С кого имаме честта да разговаряме, моля?
— С колонистите на остров Черман.
— Нека колонистите се съжалят над нас и ни приемат, защото не ни е останало нищо.
— Корабокрушенците винаги имат право на помощ от ближните си! — отговори Гордън. — Ще бъдете посрещнати както, се полага!
По знак на Гордън Моко се качи на яла, който беше привързан до малкия яз, и с няколко замаха на веслото прекара двамата моряци до десния бряг на река Зеландия.
Сигурно Уолстън не е имал друг избор, но трябва да се признае, че лицето на Рок никак не вдъхваше доверие — дори на деца, така несвикнали да разгадават човешката, физиономия; Макар че се опитваше да се преструва на честен човек, какъв разбойнически вид имаше тоя Рок с тясното си чело, разширена назад глава, и силно издадена напред долна челюст! Форбс — този, у когото, както бе казала Кейт, може би още не бе угаснало всякакво човешко чувство — беше с по-приветлива външност. Навярно затова Уолстън го бе пратил с другия.
Така че сега двамата играеха ролята си на мними корабокрушенци. Но от страх да не събудят подозрения, ако се изпуснат, да зададат твърде определени въпроси, те се представяха за по-изтощени, отколкото беше нужно, и поискаха да им позволят да си починат и дори да пренощуват във Френч-ден. Веднага бяха заведени там. Наистина, когато влязоха — това не убягна от вниманието на Гордън, — те не можаха да се сдържат да не огледат изпитателно разположението на Залата. Дори като че ли се изненадаха доста, като видяха с какви отбранителни средства разполага малката колония — особено оръдието, насочено през амбразурата.
Разбира се, не стана нужда младите колонисти да продължават да играят ролята си — която впрочем им беше много противна, — защото Рок и Форбс побързаха да си легнат, като отложиха за другия ден разказа за своите премеждия.
— Достатъчен ни е сноп трева — каза Рок. — Но тъй като не искаме да ви притесняваме, ако имате някоя друга стая освен тази …
— Да — отговори Гордън, — помещението, което ни служи за кухня; можете да се настаните там до утре!
Рок и другарят му минаха в Склада, като го огледаха набързо и забелязаха, че вратата му води към реката.
Откровено казано, едва ли би могъл да се окаже по-радушен прием на такива клети корабокрушенци! Двамата негодници сигурно си мислеха, че не е нужно да напрягат въображението си, за да се справят с тези деца!
И тъй, Рок и Форбс се изтегнаха в един ъгъл на Склада. Вярно, те нямаше да бъдат сами, защото там спеше и Моко; но този хлапак никак не ги смущаваше, тъй като бяха решили да го удушат на бърза ръка, ако се изхитри да ги следи с едно око. В уредения час Рок и Форбс трябваше да отворят вратата на Склада, и Уолстън, който щеше да се навърта край брега с четиримата си другари, незабавно щеше да завладее Френч-ден.
Към девет часа, докато Рок и Форбс се преструваха на заспали, Моко се прибра и веднага се тръшна на койката си, готов всеки момент да вдигне тревога.
Бриан и другите бяха останали в Залага. После, когато затвориха вратата на коридора, към тях се присъединиха Ивънс и Кейт. Всичко се развиваше така, както бе предвидил щурманът, който не се съмняваше, че Уолстън е в околностите на Френч-ден, чакайки сгоден момент да се вмъкне вътре.
— Да бъдем нащрек! — каза той.
Изтекоха обаче два часа и Моко взе да се пита дали Рок и Форбс не са отложили изпълнението на плана си за друга нощ, когато вниманието му бе привлечено от лек шум, който идеше от дъното на Склада.
При светлината на фенера, закачен на свода, той видя тогава как Рок и Форбс се измъкват от ъгъла, където бяха легнали, и пълзят към вратата.
Тази врата беше укрепена с купчина големи камъни — същинска барикада, която беше трудно, да не кажем невъзможно, да се събори.
Затова двамата моряци започнаха да вдигат камъните и да ги слагат един по един до дясната стена. За няколко минути вратата се освободи напълно. Оставаше само да издърпат резето, с което беше залостена отвътре, за да може спокойно да се влезе във Френч-ден.
Но в момента, когато Рок, след като издърпа резето, отваряше вратата, една ръка се стовари върху рамото му. Той се обърна и позна щурмана, с лице ярко осветено от фенера.
— Ивънс! — възкликна той. — Ти тук ли си, Ивънс!
— Тичайте, момчета! — извика щурманът.
Бриан и другарите му тутакси се втурнаха към Склада. Там четиримата най-силни — Бакстър, Уилкокс, Донифан и Бриан — най-напред уловиха Форбс и го лишиха от възможността да избяга.
Ала Рок с бързо движение отблъсна Ивънс, като му нанесе удар с нож и го одраска леко по лявата ръка. После през отворената врата се втурна навън. Не бе направил и десет крачки и екна гърмеж.
Щурманът бе стрелял в Рок. По всяка вероятност беглецът не беше засегнат, защото не се чу никакъв вик.
— Дявол да го вземе! Не можах да улуча тоя негодник! — извика Ивънс. — Но с другия все пак ще станат с един по-малко!
И вдигна нож в ръка над Форбс.
— Пощадете ме! Пощадете ме! — извика нещастникът, когото момчетата притискаха о земята.
— Да, пощадете го, Ивънс! — повтори Кейт, която се хвърли между щурмана и Форбс. — Пощадете го, нали той ми спаси живота!
— Добре! — отвърна Ивънс. — Съгласен съм, Кейт, поне засега!
И Форбс, здраво завързан, бе сложен в едно от разклоненията на коридора.
След това, като затвориха и барикадираха отново вратата на Склада, всички стояха нащрек до зори.
XIII
