разположено пристанището Тамар, което спада към земята Десоласион, а оттам лесно ще можем да се върнем.
— Ами ако не срещнем там никакъв кораб — запита Бриан, — ще чакаме ли, докато дойде?
— Не, господин Бриан. Проследете с мен Магелановия пролив по-нататък. Виждате ли този голям полуостров Брънзуик? Там, в дъното на залива Фортескю, в Порт-Галант, често се отбиват кораби. Нужно ли е да продължаваме към южната част на полуострова и да заобикаляме нос Форуърд? Ето залива Свети Никола или залива Бугенвил, където спират повечето от корабите, минаващи през пролива. И най-после, по-нататък е Гладното пристанище, а още по на север — Пунта Аренас.
Щурманът беше прав. Щом навлязат в пролива, лодката ще има възможност да спира на много места. Следователно при тези условия връщането им в родината е осигурено, без да се смятат срещите с кораби, пътуващи за Австралия или Нова Зеландия. Докато в Порт Тамар, Порт Галант и Гладното пристанище продоволствието е оскъдно, то Пунта Аренас, напротив, разполага с всичко необходимо за препитание. Тази голяма колония, създадена от чилийското правителство, представлява истинско градче, построено на брега, с хубава църква, чиято камбанария стърчи над великолепните дървета на полуостров Брънзуик. Тя е в пълен разцвет, докато колонията Гладното пристанище, създадена в края на X век, днес е само селище в развалини.
Впрочем в сегашно време по на юг има и други колонии, посещавани от научни експедиции — например станцията Ливия на остров Наварин и особено Ушуая в протока Бийгъл, под Огнена земя. От втората благодарение на отзивчивостта на английските мисионери могат да се проучат тези области, където французите са оставили много следи от своето присъствие, за което свидетелствуват имена като Дюма, Клуе, Пастьор, Шанзи, Греви, дадени на някои острови от Магелановия архипелаг.
Следователно спасението на младите колонисти ще бъде осигурено, ако успеят да се доберат до пролива. Вярно, за да го стигнат, ще, трябва да поправят лодката на „Се-върн“, а за да я поправят — да сложат ръка на нея, което пък може да стане само след като обезвредят Уолстън и съучастниците му.
Ако тази лодка е останала на мястото, където я бе видял Донифан — на Севърн-шорс, биха могли да се опитат да си я присвоят. Уолстън, настанил се в момента на петнайсет мили оттук, в дъното на Дисепшън- бей, сигурно няма да узнае нищо за този опит. Това, което бе направил той, би могъл да го стори и Ивънс, тоест да докара лодката не в устието на Ист-ривър, а в устието на река Зеландия и като продължи по нея, да стигне дори до Френч-ден. Там под ръководството на щурмана ще може да се пристъпи към поправянето и при по-добри условия. След това, като подготвят лодката и я натоварят с муниции, провизии и някои неща, с които ще им бъде жал да се разделят, те ще се отдалечат от острова, преди злодеите да успеят да я нападнат.
За нещастие този план беше вече неприложим. Въпросът за заминаването можеше да се реши само със сила: или като преминат към нападение, или като се приготвят за отбрана. Нищо друго не бяха в състояние да направят, докато не се справеха с екипажа на „Севърн“!
Ивънс се ползуваше с пълното доверие на младите колонисти. Кейт им бе говорила толкова за него и с такива ласкави думи! Откакто щурманът подстрига косата и брадата си, човек с удоволствие можеше да гледа неговото смело и прямо лице. Той беше енергичен и храбър, но се чувствуваше също, че е добър и решителен по характер, способен на всякакви саможертви.
Наистина, както бе казала Кейт, самото небе беше изпратило във Френч-ден тоя мъж сред тия деца!
Най-напред щурманът пожела да узнае какви средства би могъл да използува за съпротива.
Складът и Залата му се сториха удобни за отбрана. Складът беше обърнат към брега и коритото на реката, а Залата — към Спорт-теръс до брега на езерото. Амбразурите позволяваха да се стреля във всички посоки, като стрелците стоят през всичкото време под прикритие. С осемте си пушки обсадените можеха да държат нападателите на разстояние, а ако те се приближеха до Френч-ден, да ги обстрелват с картеч от двете малки оръдия. Колкото до револверите брадвите и моряшките саби, всички щяха да съумеят да си послужат с тях, ако се стигнеше до ръкопашен бой.
Ивънс одобри мярката на Бриан, който се бе разпоредил да се натрупат отвътре камъни, за да се барикадират двете врати. Вътре защитниците бяха сравнително силни, ала навън щяха да бъдат слаби. Не бива да се забравя, че те бяха само шест момчета от тринайсет до петнайсет години срещу седем силни мъже, свикнали да си служат с оръжие и толкова дръзки, че не биха се спрели и пред убийство.
— Смятате ли ги за опасни злодеи, щурман Ивънс? — запита Гордън.
— Да, господин Гордън, много опасни!
— С изключение на един, който може би не е паднал дотам! — обади се Кейт. — Става дума за Форбс, който ми спаси живота…
— Форбс ли? — повтори Ивънс. — Ех, дяволите да го вземат! Под влиянието на лоши съвети или на страх от другарите си той също е замесен в клането на „Севърн“! Пък и нима този негодник не се впусна да ме гони с Рок? Нима не стреля в мен като по див звяр? И сигурно се е радвал при мисълта, че съм се удавил в реката? Не, добра ми Кейт, боя се, че той не е по-добър от другите! Пощадил ви е, защото е знаел, че тези мерзавци още имат нужда от вас, и няма да остане назад, когато решат да атакуват Френч-ден!
Обаче минаха няколко дни и младите колонисти, които наблюдаваха околностите от върха на Окланд- хил, все още не забелязваха нищо подозрително. Това учудваше Ивънс.
Тъй като проектите на Уолстън му бяха известни и знаеше, че той трябва да бърза, недоумяваше защо от 27 до 30 ноември още не бе предприел нищо.
Тогава се сети, че навярно Уолстън, за да проникне във Френч-ден, иска да си послужи с хитрост вместо със сила. Той сподели опасенията си с Бриан, Гордън, Донифан и Бакстър, с които най-често се съвещаваше.
— Докато стоим затворени във Френч-ден — каза той, — Уолстън не ще успее да разбие нито едната, нито другата врата, ако няма кой да му ги отвори! Затова може да се опита да се промъкне тук с хитрост.
— Но как? — запита Гордън.
— Може би по начина, който току-що ми дойде на ум — отговори Ивънс. — Вие знаете, момчета, че само Кейт и аз сме в състояние да разобличим Уолстън като главатар на шайка негодници, способни да нападнат малката колония. Уолстън не се съмнява, че Кейт е загинала при корабокрушението. А за мен те чисто и просто смятат, че съм се удавил в реката, улучен от куршумите на Рок и Форбс, и както ви е известно, аз ги чух да изразяват задоволството си от тази благополучна развръзка. Ето защо Уолстън сигурно смята, че вие не знаете нищо — дори за присъствието на моряците от „Севърн“ на вашия остров, — и че ако някой от тях се яви във Френч-ден, ще му окажете прием, какъвто се полага на всеки корабокрушенец. А щом този нехранимайко влезе тук, много лесно ще може да вмъкне другарите си и така всякаква съпротива ще стане невъзможна!
— Е — отвърна Бриан, — ако Уолстън или някой друг от бандата дойде да ни поиска гостоприемство, ще го посрещнем с пушечни изстрели.
— А може би по-тактично ще е да го посрещнем любезно! — забеляза Гордън.
— Възможно е да сте прав, господин Гордън! — отвърна щурманът. — Така ще бъде по-добре! На хитростта с хитрост. Когато се стигне дотам, ще мислим как да постъпим!
Да, трябваше да се действува крайно предпазливо. Действително, ако нещата се развиеха благоприятно и Ивънс завземеше лодката на „Севърн“, можеха да се надяват, че часът на спасението не е далеч, но колко още опасности ги очакваха! И дали всички щяха да бъдат налице, когато поемеха пътя към Нова Зеландия?
Следващата сутрин премина без произшествия. Щурманът, придружен от Донифан и Бакстър, дори се придвижи половин миля по посока на Трапс-уудс, криейки се зад дърветата в подножието на Окланд-хил. Той не забеляза нищо необичайно, а и Фан, който го следваше, не откри нищо подозрително.
Но вечерта, малко преди залез, се вдигна тревога. Уеб и Крос, които дежуреха на скалата, се спуснаха бързо оттам, за да съобщят, че се приближават двама души; те вървят по южния бряг на езерото, от другата страна на река Зеландия.
Кейт и Ивънс, които не искаха да бъдат разпознати, се прибраха веднага в Склада. После, като гледаха през една от бойниците, взеха да следят забелязаните хора. Те бяха двама от другаритена Уолстън — Рок и Форбс.
