Колкото и уморителна да беше тази безсънна нощ, на другия ден никой не мислеше дори за час почивка. Сега вече нямаше съмнение, че Уолстън ще си послужи със сила, щом хитростта му не бе успяла. Рок, неулучен от щурмана, навярно се е върнал при него да му съобщи, че плановете му са разкрити, че не може вече да се проникне във Френч-ден, без да се разбият вратите й.
На разсъмване Ивънс, Бриан, Донифан и Гордън излязоха предпазливо от Залата. С изгрева сутрешните мъгли малко по малко се разпръсваха и разкриваха езерото, набръчкано от лек източен ветрец.
Всичко беше спокойно около Френч-ден и откъм река Зеландия, и откъм Трапс-уудс. Вътре в заслона домашните животни както винаги сновяха насам-натам. Фан, който припкаше по Спорт-теръс, не даваше никакъв признак на тревога.
Ивънс се зае най-напред да търси по земята отпечатъци от стъпки. И наистина той откри по нея много следи, най-вече около Френч-ден. Те се пресичаха в различни посоки и несъмнено показваха, че през нощта Уолстън и другарите му са стигнали до реката и са чакали там да им бъде отворена вратата на Склада.
По пясъка не се виждаха следи от кръв — доказателство, че Рок дори не е бил ранен от пушечния изстрел на щурмана.
Но възникваше друг въпрос: дали Уолстън е дошъл, като мнимите корабокрушенци, откъм южната част на Фемили-лейк, или е предпочел да се спусне до Френч-ден от север? В такъв случай Рок трябва да е побягнал към Трапс-уудс, за да се присъедини към шайката?
И тъй като беше важно да се изясни този въпрос, решиха да разпитат Форбс, за да разберат по какъв път се е движил Уолстън. Ще се съгласи ли Форбс да говори, а ако проговори, ще каже ли истината? От признателност за това, че Кейт му бе спасила живота, в дъното на сърцето му няма ли да се пробуди някакво добро чувство? Ще забрави ли, че бе поискал гостоприемство от стопаните на Френч-ден с намерение да ги предаде?
Желаейки да го разпита, Ивънс влезе в Залата, отвори вратата на помещението, където беше затворен Форбс, отвърза въжетата и го доведе в Залата.
— Форбс — заговори Ивънс, — хитростта, която сте замислили с Рок, не успя. Искам да зная проектите на Уолстън, които не може да не са ти известни. Ще отговаряш ли?
Форбс бе навел глава и мълчеше, не смеейки да вдигне очи към Ивънс, Кейт и момчетата, пред които щурманът го бе изправил.
Кейт се намеси.
— Форбс — каза тя, — вие за пръв път проявихте малко милост, като попречихте на другарите си да ме убият по време на клането на „Севърн“. Е, няма ли да направите нещо, за да спасите тези деца от още по- страшно клане?
Форбс не отговори.
— Форбс — продължи Кейт, — те ви пощадиха живота, когато заслужавахте смърт! Невъзможно е да е угаснало всякакво човешко чувство у вас! След като сте сторили толкова злини, вие можете да се върнете към доброто! Помислете си на какво ужасно престъпление ставате съучастник!
Сподавена въздишка се изтръгна с мъка от гърдите на Форбс.
— Но какво мога да направя аз? — отвърна той с глух глас.
— Можеш да ни разкажеш например — подзе Ивънс — какво е трябвало да стане тази нощ и какво предстои да стане по-късно. Чакал ли си Уолстън и другите, щяха ли те да се вмъкнат тук, щом се отвори някоя врата?
— Да! — потвърди Форбс.
— И тези деца, които ти оказаха гостоприемство, щяха да бъдат убити?
Форбс наведе още по-ниско глава и този път нямаше сила да отговори.
— А сега кажи от коя страна дойдоха дотук Уолстън и другите? — запита щурманът.
— От северния край на езерото — отвърна Форбс.
— А вие с Рок дойдохте от юг, така ли?
— Да!
— Ходили ли са в другата част на острова, на запад?
— Не още.
— Къде може да са сега?
— Не зная.
— Нищо повече ли не можеш да кажеш, Форбс?
— Не, Ивънс нищо!
— А мислиш ли, че Уолстън ще дойде пак?
— Да!
Очевидно Уолстън и хората му, уплашени от изстрела на щурмана и разбрали, че хитростта им е разкрита, са сметнали за разумно да стоят по-надалеч, докато се представи по-благоприятен случай.
Тъй като не се надяваше да научи нищо повече от Форбс, Ивънс го заведе обратно в отделението и заключи вратата отвън.
Значи, положението продължаваше да бъде крайно сериозно. Къде се намираше сега Уолстън? Дали се е настанил под високите дървета на Трапс-уудс? Форбс не можеше или не искаше да каже. А това трябваше на всяка цена да се разбере. Тогава на щурмана му хрумна да разузнае в тази посока, макар това да беше рисковано.
Към обед Моко донесе малко храна на пленника. Форбс, изпаднал в униние, едва се допря до нея. Какво ставаше в душата на този нещастник? Дали съвестта бе започнала да го гризе? Никой не знаеше.
След обеда Ивънс съобщи на момчетата за намерението си да стигне до края на Трапс-уудс, толкова искаше да узнае дали злодеите са още в околностите на Френч-ден. Това предложение бе прието единодушно, но бяха взети мерки срещу всякаква неприятна изненада.
След залавянето на Форбс сигурно Уолстън и другарите му не наброяваха повече от шестима, докато малката колония се състоеше от петнайсет момчета, без да се смятат Кейт и Ивънс — общо седемнайсет души. Но от това число трябваше да се приспаднат най-малките, които не можеха да вземат пряко участие в борбата. Затова бе решено, докато щурманът разузнава, Айвърсън, Дженкинс, Доул и Костър да останат в Залата с Кейт, Моко и Жак, под надзора на Бакстър. А големите — Бриан, Гордън, Донифан, Крос, Сървис, Уеб, Уилкокс и Гарнет да придружат Ивънс. Осем момчета срещу шестима зрели мъже — силите бяха твърде неравни. Вярно, че всяко момче бе въоръжено с пушка и револвер, а Уолстън разполагаше само с петте пушки, взети от „Севърн“, При тези условия бой от разстояние би предлагал по-големи шансове, защото Донифан, Уилкокс и Крос бяха добри стрелци и превъзхожда многократно американските моряци. Освен това имаха достатъчно муниции, докато Уолстън, както бе казал щурманът, сигурно трябваше да се задоволява само с няколко патрона.
Беше два часът след обед, когато се събра малкият отряд, предвождан от Ивънс. Бакстър, Жак, Моко, Кейт и малките се прибраха незабавно във Френч-ден и затвориха вратите, но не ги барикадираха, за да може при нужда щурманът и другите бързо да се скрият зад тях.
Впрочем нямаше никаква опасност нито от юг, нито дори от запад, защото, за да дойде от тази посока, Уолстън трябваше да стигне до залива Слуи и да поеме по долината на река Зеландия, което изискваше много време. Освен това, според отговора на Форбс, той се бе спуснал по западния бряг на езерото и никак не познаваше тази част от острова. Ето защо Ивънс не се страхуваше от изненадващо нападение в тил — то можеше да бъде извършено само от север.
Момчетата и щурманът се придвижваха предпазливо в подножието на Окланд-хил. Храстите и купчинките дървета зад заслона им позволяваха да стигнат почти незабелязано гората.
Ивънс крачеше начело, след като се бе наложило да обуздае пламенността на Донифан, винаги готов да изпреварва другите. Когато минаваха край малката могила, под която лежаха останките на корабокрушенеца-французин, щурманът сметна за уместно да ударят косо, за да се приближат до брега на Фемили-лейк.
Фан, който Гордън напразно се опитваше да задържи, душеше със забит в земята нос и наострени уши и скоро като че ли попадна на следа.
— Внимание! — каза Бриан.
