Това дете беше Жак. Кейт, която се бе нахвърлила върху Уолстън, напразно се мъчеше да го изтръгне от ръцете му.
След миг се появи вторият другар на Уолстън, Бранд, който бе уловил малкия Костър и го отнасяше в същата посока.
Бакстър на свой ред се нахвърли върху Брандт, но бе отблъснат с такава сила, че се търколи на земята.
Останалите деца — Доул, Дженкинс, Айвърсън, а също и Моко — не се виждаха. Дали не бяха убити във Френч-ден?
В това време Уолстън и Бранд се приближаваха бързо до брега на реката. Имаха ли възможност да я преминат другояче, освен с плаване? Да, защото Кук стоеше там с яла, който бе измъкнал от Склада.
Щом стигнеха левия бряг, тримата щяха да бъдат вън от опасност. Преди да им бъде пресечен пътят за отстъпление, те щяха да се доберат до лагера си при Мечата скала с Жак и Костър, станали заложници в ръцете им!
Затова Ивънс, Бриан, Гордън, Крос и Уилкокс тичаха до задъхване с надежда да стигнат до Спорт-теръс, преди Уолстън, Кук и Брандт да се озоват отвъд реката, където щяха да бъдат в безопасност. Да стрелят по тях от разстоянието, на което се намираха, значеше да улучат същевременно и Жак и Костър.
Но Фан беше вече там. Той се хвърли върху Брандт и се впи в гърлото му. За да се брани от кучето, Брандт се принуди да пусне Костър, който му пречеше, докато Уолстън бързаше да замъкне Жак към яла.
Внезапно от залата изскочи някакъв човек.
Това беше Форбс.
Дали ще се присъедини към предишните си престъпни другари, след като е разбил вратата на своята килия? Уолстън не се съмняваше в това.
— При мен, Форбс! Ела! Ела! — завика му той.
Ивънс се бе спрял и се готвеше да стреля, когато видя, че Форбс се нахвърли върху Уолстън.
Уолстън, изненадан от това нападение, което никак не очакваше, бе принуден да остави Жак и като се обърна, удари Форбс с ножа си.
Форбс падна в краката на Уолстън.
Това стана толкова бързо, че в този момент Ивънс, Бриан, Гордън, Сървис и Уилкокс бяха вече на стотина крачки от Спорт-теръс.
Тогава Уолстън понечи да хване отново Жак, за да го отведе до яла, където чакаха Кук и Брандт, който бе успял да се отскубне от кучето.
Но закъсня. Жак, въоръжен с револвер, стреля право в гърдите му. Тежко ранен, Уолстън едва има сила да допълзи до двамата си другари, които го взеха на ръце и като го качиха, отблъснаха енергично яла.
В този миг екна силен гърмеж. Сноп картеч шибна водите на реката.
Юнгата бе стрелял с малкото оръдие през амбразурата на Склада.
Така че сега, с изключение на двамата негодници, които бяха изчезнали в гъсталаците на Трапс-уудс, остров Черман беше избавен от убийците от „Севърн“, отнесени в морето от течението на река Зеландия!
XIV
Сега за младите колонисти на остров Черман започваше нов живот.
След като се бяха борили толкова време да осигурят съществуването си при доста тежки условия, предстоеше им да работят за своето избавление — да направят последно усилие да видят отново семействата и родината си.
След силното вълнение, предизвикано от перипетиите на боя, у тях настъпи една напълно естествена реакция. Те бяха като смазани от успеха си, в който не можеха да повярват. Когато опасността мина, тя им се стори по-голяма, отколкото бе изглеждала първоначално — тоест такава, каквато беше в действителност. Наистина след първата схватка в края на Трапс-уудс шансовете им се бяха увеличили до известна степен. Но ако Форбс не бе се намесил така неочаквано, Уолстън, Кук и Брандт щяха да им се изплъзнат! Моко нямаше да посмее да ги обсипе с картеч, за да не засегне заедно с похитителите Жак и Костър! Какво щеше да стане тогава? Каква отстъпка щяха да направят против волята си, за да освободят двете деца?
Така че, когато Бриан и дргарите му можаха да обмислят спокойно това положение, обзе ги нещо като закъснял ужас. Той трая малко и макар че съдбата на Рок и Коуп оставаше неизвестна, безопасността на остров Черман беше донякъде възстановена.
Що се отнася до героите на битката, те бяха поздравени според заслугите: Моко — за така навременния оръдеен изстрел през амбразурата на Склада, Жак — за хладнокръвието, което бе проявил, стреляйки с револвера си в Уолстън, и най-после Костър, който би „постъпил по същия начин — каза той, — ако имаше пистолет!“ Но нямаше!
Но остана забравен и Фан, комуто се падна голяма част от ласките, без да се смята купчината тлъсти кокали, с които Моко го възнагради, загдето бе захапал тоя мерзавец Брандт.
Разбира се, след оръдейния изстрел на Моко Бриан побърза да се върне на мястото, където другарите му пазеха носилката. След няколко минути настаниха Донифан в Залата, все още в несвяст, а Форбс, вдигнат от Ивънс, лежеше на койката в Склада. През цялата нощ Кейт, Гордън, Бриан, Уилкокс и щурманът бдяха над двамата ранени.
Нямаше съмнение, че Донифан е сериозно ранен. Но тъй като дишаше доста правилно, изглежда белият му дроб не беше пронизан от ножа на Коуп. За да превърже раната му, Кейт си послужи с листа, употребявани обикновено в Далечния запад, които откъсна от няколко храста по бреговете на река Зеландия. Това бяха листа на елша; смачкани и сложени като компрес, те са много ефикасно средства против загнояване, от което в случая имаше най-голяма опасност. Но не беше така с Форбс, когото Уолстън бе промушил в корема. Той знаеше, че е смъртно ранен, и когато се свести, докато Кейт, надвесена над койката му, полагаше грижи за него, прошепна:
— Благодаря, добра Кейт, благодаря! Но това е безполезно! Аз ще умра!
И от очите му потекоха сълзи.
Дали угризенията на съвестта бяха пробудили доброто, което все още тлееше в сърцето на този нещастник? Навярно! Той бе участвувал в кланетата на „Севърн“, подведен главно от лоши съвети и лош пример, но с цялото си същество се бе възмутил от ужасната съдба, която застрашаваше младите колонисти, и бе рискувал живота си за тях.
— Не се отчайвай, Форбс! — му рече Ивънс. — Ти изкупи злодеянията си и ще живееш.
Но не, нещастникът беше обречен на смърт! Въпреки всеотдайните грижи от час на час положението му все повече се влошаваше. През няколкото минути, когато болката се притъпяваше, неспокойните му очи се обръщаха към Кейт, към Ивънс! Той бе пролял кръв, и кръвта му изтичаше, за да изкупи миналите му деяния.
Към четири часа сутринта Форбс угасна. Той умря разкаян, простен от хората, простен от бога, който го избави от продължителна агония, и изпусна последния си дъх почти без страдание.
Погребаха го на другия ден в яма, изкопана до мястото, където почиваше корабокрушенецът-французин, и сега два кръста бележат техните гробове.
Обаче присъствието на Рок и Коуп още представляваше опасност; не можеше да има пълна сигурност, докато те не бъдат обезвредени.
Затова Ивънс реши да се справи с тях, преди да поеме към заливчето на Мечата скала.
Гордън, Бриан, Бакстър, Уилкокс и той тръгнаха още същия ден с пушки под мишница и револвери на колана, придружени от Фан, защото можеха да се осланят напълно на инстинкта му за откриване на следи.
