— Да — отвърна Гордън. — Това не е следа на животно! Гледайте как се държи Фан!
— Нека се скрием в тревата — обади се Ивънс — и ако някой от тия негодници се покаже на удобно разстояние, вие, господин Донифан, като добър стрелец няма да го изпуснете! Никога няма да ви се удаде да насочвате куршум така на място.
След няколко минути всички стигнаха до първите групи дървета. Там, на границата на Трапс-уудс, още имаше следи от скорошно лагеруване — полуизгорели клони и неизстинали въглени.
— Сигурно Уолстън е прекарал тук предишната нощ — забеляза Гордън.
— А може да е бил на това място само преди няколко часа? — отвърна Ивънс. — Според мен най-добре е да завием към скалата.
Още не бе се доизказал и отдясно екна гърмеж. Куршумът одраска главата на Бриан и се заби в дървото, на което се бе облегнал.
Почти в същото време се чу друг изстрел, а след него — вик, и на петдесет крачки от групата някакъв силует се строполи внезапно под дърветата.
Бе стрелял Донифаи, водейки се по дима от първия изстрел.
Но кучето вече не се спираше, и Донифан, увлечен от устрема му, се втурна след него.
— Напред! — изкомандува Ивънс. — Не бива да го оставяме сам!
След миг всички настигнаха Донифан и наобиколиха тялото, проснато в тревата, което вече не даваше признаци на живот.
— Това е Пайк! — каза Ивънс. — Негодникът е мъртъв! Ако дяволът е тръгнал днес на лов, няма да се върне с празни ръце! Един по-малко!
— Другите сигурно не са далеч! — забеляза Бакстър.
— Да, момчето ми! Затова да не се излагаме! Приклекнете! Приклекнете!
Раздаде се трети изстрел, този път отляво. Сървис, който не свари да наведе навреме глава, бе пернат по челото от куршума.
— Ранен ли си? — извика Гордън, като се завтече към него.
— Нищо ми няма, Гордън, нищо ми няма! — отговори Сървис. — Само драскотина!
В този момент не биваше да се разпръсват. Пайк беше убит, но оставаха още Уолстън и четирима от хората му, които сигурно се намираха наблизо зад дърветата. Затова Ивънс и другите, клекнали в тревата, образуваха плътна група, готова за отбрана, от която и страна да дойдеше нападението.
Изведнъж, Гарнет извика:
— Но къде е Бриан?
— Не го виждам! — отвърна Уилкокс.
Наистина Бриан бе изчезнал и тъй като Фан лаеше още по-силно, можеха да се опасяват, че смелото момче се е счепкало с някой от бандата.
— Бриан! Бриан! — викаше Донифан.
И всички, може би безразсъдно, се втурнаха по следите на Фан. Ивънс не можеше вече да ги възпира. Те притичваха от дърво на дърво и напредваха неотстъпно.
— Пази се, щурмане, пази се! — извика внезапно Крос, залягайки.
Щурманът инстинктивно наведе глава точно когато един куршум прелетя на няколко инча над него.
После, като се изправи, забеляза един от другарите на Уолстън, който бягаше през гората.
Това беше именно Рок, който им се бе изплъзнал предишния ден.
— Твой ред е, Рок! — кресна Ивънс.
Той стреля, но Рок изчезна, сякаш земята се бе разтворила внезапно под нозете му.
— И тоя път ли не го улучих? — възкликна Ивънс. — Тю да се не види! Не ми върви!
Всичко това стана за няколко секунди. Изведнъж кучето се разлая наблизо. Веднага след това се чу гласът на Донифан:
— Дръж се, Бриан! Дръж се! — викаше той.
Ивънс и другите се втурнаха в тази посока и двайсет крачки по-нататък забелязаха Бриан, вкопчен с Коуп.
Този негодник бе повалил момчето и се готвеше да го промуши с ножа си, когато Донифан, пристигнал тъкмо навреме, за да предотврати удара, се нахвърли върху Коуп, ала не успя да извади револвера си.
Ножът го прониза право в гърдите. Той падна, без да издаде звук.
Тогава, като видя, че Ивънс, Гарнет и Уеб искат да му пресекат пътя зо отстъпление, Коуп хукна на север. Няколко изстрела бяха дадени едновременно подире му. Той изчезна, а Фан се върна, без да успее да го настигне.
Щом се привдигна, Бриан се хвърли към Донифан и като му подкрепяше главата, се опита да го свести.
Ивънс и останалите отидоха при тях, след като бързо заредиха наново оръжията си.
Всъщност борбата бе започнала неизгодно за Уолстън, понеже Пайк лежеше убит, а Коуп и Рок по всяка вероятност бяха извадени от строя.
За нещастие Донифан беше ранен в гърдите, и то изглежда смъртоносно. Със затворени очи, с бяло като восък лице, той вече не помръдваше, дори не чуваше Бриан, който го зовеше.
В това време Ивънс се бе навел над тялото на момчето. Той разкопча куртката му, после разкъса ризата му, пропита с кръв. Кръвта течеше от тясна триъгълна рана на височина на четвъртото ребро от лявата страна. Дали върхът на ножа не бе засегнал сърцето? Не, защото Донифан още дишаше. Но имаше опасност да е пострадал белият дроб, понеже дишането на ранения беше крайно слабо.
— Да го пренесем във Френч-ден! — каза Гордън. — Само там ще можем да се погрижим за него.
— И да го спасим! — извика Бриан. — Ах, клети ми приятелю! Заради мен ти се изложи на опасност!
Ивънс одобри предложението да се отнесе Донифан във Френч-ден — още повече, че в момента като че ли имаше известно затишие в боя. Вероятно Уолстън, като е видял, че работите вървят зле, е решил да се оттегли в дебрите на Трапс-уудс.
Все пак Ивънс се безпокоеше, че не е забелязал нито Уолстън, нито Брандт, нито Кук, а те бяха най- опасните от бандата.
Състоянието на Донифан налагаше да бъде пренесен без сътресение. Затова Бакстър и Сървис побързаха да направят носилка от клони и положиха на нея момчето, което все още не идваше в съзнание. След това четирима от другарите му го вдигнаха внимателно, докато другите го наобиколиха със заредени пушки и револвери в ръце.
Процесията се насочи право към подножието на Окланд хил. Това беше по-удобно, отколкото да вървят по брега на езерото. Като се движеха покрай скалата, трябваше да гледат само наляво и назад. Но нищо не наруши това тъжно шествие. От време на време Донифан изпущаше такава болезнена въздишка, че Гордън даваше знак да спрат, за да се вслуша в дишането му, и след миг поемаха отново.
Три четвърти от пътя изминаха така. Оставаха им само осемстотин-деветстотин крачки, за да стигнат до Френч-ден, но вратата, скрита зад една издатина на скалата, още не се виждаше.
Изведнъж откъм река Зеландия се раздадоха викове. Фан се втурна в тая посока.
Очевидно Уолстън и двамата му съучастници бяха нападнали Френч-ден.
Всъщност ето какво се бе случило — както узнаха по-късно.
Докато Рок, Коуп и Пайк, скрити зад дърветата на Трапс-уудс, отвличаха вниманието на малкия отряд около щурмана, Уолстън, Брандт и Кук се бяха изкачили на Окланд-хил по изсъхналото корито на Дайк-крийк. След като прекосиха бързо горното плато, те се спуснаха по клисурата, която стигаше до речния бряг, недалеч от входа на Склада. Щом се озоваха там, те успяха да изкъртят небарикадираната врата и да нахълтат във Френч-ден.
А сега ще успее ли Ивънс да пристигне навреме, за да предотврати катастрофата?
Щурманът взе бързо решение. Докато Крос, Уеб и Гарнет останаха при Донифан, когото не можеха да оставят сам, Гордън, Бриан, Сървис, Уилкокс и Ивънс се втурнаха към Френч-ден по най-късия път. След няколко минути, когато се показа Спорт-теръс, пред очите им се разкри гледка, способна да им отнеме всякаква надежда!
В този миг Уолстън излизаше през вратата на залата, държейки едно дете, което мъкнеше към реката.
