— Както каза и мама, това е чест, но…
— Констанце е още дете — рече госпожа Вебер — и аз трябва да я напътствувам. Посветете тези сонати другиму, господин Моцарт, това ще ви донесе повече полза.
„Може би татко е прав, като ме съветва да напусна тази квартира“ — помисли Волфганг.
60
Готлиб Стефани посрещна топло Волфганг. И каза:
— Поласкан съм, задето ме посетихте, господин Моцарт.
— Поласканият съм аз — отговори Волфганг, но в този миг изпита подозрения към Стефани. Спомни си, че четиридесетгодишният инспектор на немската опера е освен това драматург, режисьор, постановчик, актьор и — бяха го предупредили — авантюрист като Афлиджо; дебелите устни, хлътналата брадичка, широкият нос му придаваха груб вид. Но той наистина минаваше за начетен човек, словоохотлив събеседник и либретист, който може да постави творбата си на сцената.
Волфганг хареса жилището му. То беше на Михаелилац, близо до дворците, църквите и управляващите. Прозорците гледаха към сенчест и широк двор, а стаите бяха разкошно мебелирани. Все пак, когато той попита колко струва жилище като това, Стефани отвърна с тон на извинение:
— Петстотин гулдена. Твърде много. Но какво може да стори човек в моето положение?
Това бе повече от годишната заплата на Волфганг в Залцбург и композиторът се запита бива ли да се доверява на такъв екстравагантен човек, въпреки че Стефани заяви в същия миг:
— Уверявам ви, ако окажа поддръжка на вашата музика, тя ще излезе на оперна сцена.
— Какво мислите за „Идоменей“? Казахте, че партитурата ви харесва.
— Изискана музика. Тази е причината да се надявам, че бихме могли да поработим заедно. Но опера на немски е нещо твърде сериозно за Виена. А вие държите първата ви опера тук да бъде на немски, нали?
Първата му опера във Виена бе поставена, когато беше дванадесетгодишен. Но той не припомни това на Стефани и каза:
— Какво предлагате вие?
— Либрето за отвличане от един сарай — поясни Стефани. Ориенталските сюжети са на мода сега във Виена. Виенчани с удоволствие гледат турци на сцената, стига те да са отрицателни герои.
Стефани е прав, призна Волфганг в душата си, но като не искаше да дава в ръцете на либретиста прекалено силни козове, нито да се покаже твърде заинтересуван, рече:
— Защо мислите, че вашето либрето е подходящо за зингшпил?
— Разказът за това как Белмонт, испански благородник, спасява любимата си, Костанца, от един турски сарай, е трогателен и романтичен.
Волфганг знаеше, че не бива да се повлиява от такова съвпадение, но в този случай се поддаде. Понякога си представяше, че избавя Констанце от ноктите на майка й, само не му беше ясно как ще постъпи сетне. Замоли Стефани:
— Разкажете ми нещо повече за драмата.
— Действието се развива в двореца на Селим паша, който държи пленена в сарая си хубавата Костанца, камериерката й Блондхен и Педрило, слугата на Белмонт. Педрило работи като градинар под наблюдението на Осмин, жестокия пазач на летния дворец на пашата. Когато Педрило вижда Белмонт да търси Костанца, го представя на пашата като архитект, който гори от желание да постъпи на служба при него. Селим приема услугите на Белмонт и младият благородник с помощта на Педрило отвлича Костанца и Блондхен от сарая, а след това…
Волфганг го прекъсна:
— Последната сцена може да се окаже драматична и вълнуваща.
— Точно така. Защото преди да са избягали далеч, биват заловени от Осмин и отведени при Селим, който открива, че Белмонт е син на най-върлия му враг.
Волфганг следеше разказа по-скоро с почуда, отколкото със затаен дъх.
— После Селим паша великодушно освобождава четиримата пленници и те могат да се оженят, защото Блондхен и Педрило също се обичат.
Настъпи мъртва тишина.
— Какво, не ви ли харесва, Моцарт?
„Е, мислеше си Волфганг, не е Молиер, разбира се.“ Попита:
— Как е озаглавено?
— „Белмонт и Костанца.“
— Господин Стефани, няма ли произведение на Брецнер със същото заглавие?
— Вижте какво, Моцарт, драмите за турците са много популярни във Виена. При това либретото е очарователно и картинно и ще се хареса на публиката.
— Трябва да променим заглавието — рече замислено Волфганг.
— Да го променим? — Стефани бе възмутен.
— Да. Защото не разкрива на публиката за какво става дума. Ако искате то да привлича вниманието поради турския си сюжет, заглавието трябва да подсказва това. Например „Отвличане от сарая“.
Стефани не искаше да признае, но предложеното от Моцарт заглавие бе наистина по-добро. Това обаче не му попречи да забележи саркастично:
— Не зная какво бих правил без вас.
— Бихте намерили друг композитор.
Ала либретистът не използува тази възможност, за да се отърве, понеже смяташе Моцарт за високо ценен от влиятелните хора и за способен композитор, макар може би твърде дързък понякога. Той каза:
— Ако можете да завършите бързо партитурата, операта ще бъде готова за септември, когато пристига във Виена великият княз Павел, руският престолонаследник.
— Много кратък срок. Днес сме първи август.
— Княз Голицин ме увери, че великият княз бил негов приятел и че либретото щяло да му хареса. Смятате ли, че музиката също ще му допадне?
— Ще се постарая да я приготвя навреме. Но кои ще изпълняват ролите?
— Кавалиери или Ланге ще пеят Костанца.
— Алоизия Ланге?
— Да, ако Кавалиери се окаже заета. Кавалиери има по-добър глас и много по-богат опит, но Ланге също ще се справи, ако това се наложи. Какво е вашето мнение?
„От думите на либретиста личи — помисли Волфганг, — че Кавалиери се ползува със славата на примадона, докато Алоизия не може да се мери с нея.“ И все пак още изпитваше известно влечение към Алоизия. Попита:
— Кои други ще пеят?
— Белмонт ще се изпълнява от Адамбергер, Осмин от Фишер.
Фишер имаше хубав глас, както и Адамбергер. Двамата бяха освен това отлични актьори. Но ако либретото се окаже посредствено и Стефани откаже да го преработи, Волфганг ще има повече главоболия, отколкото с Вареско. А се бе заклел да не се подлага отново на такова изпитание. Замълча.
— Кога ще ми дадете отговор, Моцарт? Не мога да чакам до безкрайност. Ако смятате либретото ми за недостатъчно интересно, ще го предложа на Глук или Салиери.
— Какво ще правим, в случай че се наложи да преработим либретото, както става почти винаги?
Стефани отговори:
— Щом музиката трябва да се нагажда към гласовете на изпълнителите, защо и текстът да не бъде нагоден към музиката.
— С други думи, готов сте да внесете известни поправки, ако са необходими?
Стефани придоби сърдито изражение, но рече:
— Давам ви честната си дума. Както за вас, така и за мен е жизнено важно този зингшпил да се радва на успех.
Волфганг каза за пръв път с усмивка:
