— Обаче — продължи Стефани — аз имам и една лоша новина.
— Постановката на операта се отменя? — възкликна Волфганг.
— О, не! — отсече импресариото с пълна убеденост. — Само се отлага. Посещението на великия княз Павел ще се състои през ноември и това налага отлагането на премиерата.
Волфганг въздъхна с облекчение. Донякъде това бе по-добре, защото трябваше да се правят много поправки, особено за Фишер, а сега композиторът щеше да разполага с повече време.
Стефани освободи певците, но не пропусна да подчертае:
— Разучавайте ролите си. Подготовката на операта продължава. Давам ви честната си дума.
Фишер се позабави — искаше да говори със Стефани, — а Алоизия доближи Волфганг, когато Адамбергер и Кавалиери си отидоха, и каза:
— Изглеждате добре.
Той знаеше, че изглежда ужасно, но не я изобличи. Вместо това попита:
— Какво искате от мен?
— Нищо, просто си помислих колко е хубаво, че се срещаме отново.
— Но сега вие сте омъжена.
Тя вдигна рамене:
— Много жени са омъжени. Ще ме целунете ли за довиждане?
— Толкова ли желаете да получите ролята?
— О, не, просто като спомен за миналото. Или може би съм погрозняла?
— Не съм толкова интимен с вас.
И той се извърна. В този момент влезе Йозеф Ланге. Актьорът — висок хубав мъж — се намръщи, като видя Волфганг, и веднага изпита подозрения, а на него му стана смешно. Алоизия ги запозна, но композиторът веднага се сбогува, като каза, че има да говори по работа със Стефани — Фишер си беше отишъл.
Тутакси щом семейство Ланге излезе, Стефани рече:
— Защо не му сложите рога? Сигурен съм, че този път тя ще бъде благосклонна.
Волфганг не отговори.
— Да й дадем ли главната роля? Алоизия ще се справи и ще ви бъде благодарна.
— Кавалиери има не по-лош глас и е по-добра артистка. Стефани, безпокоя се за Фишер.
Стефани разбра какво иска да му каже Волфганг, защото Фишер току-що му бе доверил, че няма да пее партията на Осмин, ако не я разширят, но либретистът не знаеше какво да отговори на баса — нужно му беше мнението на композитора.
— Осмин почти няма какво да покаже, а Фишер притежава голям глас и може да направи от него великолепен негодник — комичен и опасен.
— Това ще наложи здравата да поработите.
— Вече написах една голяма ария за него.
— Кога? Не ми казахте нищо за това.
— В момента, когато Фишер пееше своята кратка песничка. Почти я имах готова в главата си. Но либретото ще ми коства много повече усилия, отколкото да се промени и допълни партията на Осмин. Някои от ситуациите са неиздържани, стиховете на част от текста — неподходящи за музикално изпълнение.
— Това, което искате, е невъзможно, Моцарт.
— В такъв случай не мога да продължа работата. Не съм в състояние да пиша музика по неправдоподобен сюжет.
Стефани изпита желание да приеме отказа му — във Виена имаше много други способни композитори, но музиката на Моцарт беше твърде хубава, за да се откажеш от нея, срещу такива мелодии той беше безпомощен. А публиката ръкопляскаше на музиката, не на либретото. Той каза:
— Има основание в това, което казвате за Осмин, и съм сигурен, че можем да оправим и другите неща, ако сте готов да внесете изменения в музиката.
Прекараха остатъка от деня в работа над предложените изменения.
Но когато Волфганг си тръгваше. Стефани рече:
— Трябва да ви предупредя. Не бива да ни смятат за близки приятели. Искам да се получи впечатлението, че изготвям този зингшпил, понеже императорът го желае за великия княз Павел. Ще се намери някой да каже, че ви покровителствувам заради нашето приятелство.
Неколцина музиканти бяха предупредили Волфганг да няма доверие в Стефани, но той не искаше да се съгласи. Идните седмици либретистът внесе някои от промените, които бе обещал, но за другите недоумяваше защо трябва да се направят. Репетициите вървяха много гладко в музикално отношение и Волфганг беше всецяло погълнат от партитурата, работеше е огромно въодушевление. Пожела да сподели възторга си с единствения, чиято преценка на сведущ музикант значеше за него повече от всичко. И писа на татко:
„Турската ми опера се отлага до ноември, защото великата персона нямало да пристигне дотогава. Но може да е за хубаво, тъй като трябва да се направят още много изменения, а така ще имаме повече време и ще успея да работя по-грижливо.
Най-големи промени внесохме в ролята на Осмин. Фишер притежава чудесен бас — макар че според архиепископа пеел много ниско за бас — и е желателно да използуваме по-пълно гласа му, особено като се имат предвид големите симпатии към него тук. В първообраза на либретото Осмин имаше само една- единствена малка песен и освен това участие в терцета и финала. Сега обаче той ще има друга ария в първо действие и още една във второто.
Предадох на Стефани първата от новите арии за Фишер напълно готова тя беше написана съвсем неочаквано за него. И ще има добър ефект, защото съм придал комичен характер на гнева на Осмин посредством турска музика. При изпълнението на тази ария Фишер ще покаже също и красивите си низини, а освен това в бързите пасажи публиката ще може да почувствува как гневът му расте. И после, когато човек получи впечатлението, че арията завършва, идва алегрото асаи, което е в друго темпо и тоналност и което точно тогава ще упражни чудесно въздействие. Силно разгневеният човек пренебрегва всички задръжки и ограничения на нормалното поведение и става роб на бурното си чувство, такава трябва да бъде и музиката, която отразява подобно чувство.
Що се отнася до чувствата независимо дали те са силни, или спокойни, никога не бива да се предават така, че да будят у слушателя отвращение и музиката дори в най-ужасните ситуации никога не трябва да дразни ухото, а да си остане музика за наслада на слушателя. Затова не използувам в алегрото асаи тоналността, в която е написана арията, а друга, хармонираща с нея, ла-минор.
Арията на Белмонт в ла-мажор «O wie angstlich, o wie feurig» («Най-после те намерих, скъпа Костанца») изразява вълнението му чрез две цигулки, които свирят в интервал октава. Всеки, който чуе тази ария, веднага я обиква, а тя е написана така, че да подхожда на гласа на Адамбергер. Чувствува се неговият трепет, нерешителност, чувствува се как бушува страстта в гърдите му, предадена с кресчендо. Долавят се шепотът и въздишките, претворени от първите цигулки, свирещи под сурдинка, и една флейта.
Хорът на еничарите е, кратък и весел, съвсем като за виенчани.
Наложи се обаче да се внесат изменения в арията на Костанца, за да лежи по-добре на гласа на Кавалиери. Опитах се да изразя пълните възможности на италианската бравурна ария. Това обстоятелство обаче ме накара да си задам въпроса какво мислят нашите немски поети: нека нищо не разбират от театър и опера, но как може да карат героите си да говорят на такъв език, сякаш пред тях не са хора, а стадо свине?
Увертюрата е кратка и динамиката варира непрекъснато от форте до пиано; във фортето винаги е вплетен по някой ориенталски мотив, той се видоизменя в различни тоналности. Не вярвам някой да заспи от скука, докато я слуша, дори да не е спал никак предишната нощ.
Ставам все по-нервен, защото приготвих всичката тази музика само за три седмици, но вече тъпча на едно място, тъй като по-нататъшната й съдба зависи от текста. Стефани, макар че обеща да внесе исканите от мен изменения, твърди, че сега бил много зает с други ангажименти; той работи над нашето либрето по- бавно, отколкото бих желал. Напълно съм съгласен с критичните ти забележки по повод на либретото, но
