Обърна се към стената, но съмненията, скрупулите, опасенията и желанията си останаха и не му даваха покой.
На другия ден отиде да види Констанце Почука на вратата й, без да знае какво да стори, ако отвори майката, но щом се показа Констанце, сякаш го беше очаквала, той си отдъхна. Продължи обаче да стои безмълвен и тя възкликна:
— Волфганг, какво ще правим отсега нататък? Майка ми казва, че не можете да идвате повече тук. — И Констанце падна в прегръдките му разплакана. — Държи ме вкъщи като пленница. Все едно, че съм в онзи сарай, за който пишете опера.
Досега въпреки чувствата си към Констанце не беше се сетил, че съществува изход от създалото се положение. Попита девойката:
— Къде е майка ви?
— Излезе. Но скоро ще се върне. Отиде да утешава Алоизия, която е разстроена, че операта ви се отлага.
— Никога нищо не съм обещавал на Алоизия. Тя е просто дубльорка.
— Още ли я обичате?
— Аз… — Наистина не беше равнодушен към Алоизия, колкото и да се преструваше. После си спомни едно основно правило в живота си: не можеше да обича някого, който не му отвръща с взаимност. И изведнъж заяви:
— Теб обичам.
— О, Волфганг! — Тя го прегърна страстно и престана да плаче. — Значи, ще можем да се оженим. Никак не понасям вече майка си.
— Но ние дори не сме сгодени.
— Обичам те, затова ме е страх да не направиш грешка. — Трябва да обмислим още някой и друг въпрос.
— Нима не искаш да се ожениш за мен?
— Не съм казал такова нещо.
— Дори не ми направи предложение — рече тя почти раздразнено. — Какво чакаш още, Волфганг? Разрешение от баща ти?
Той щеше да избухне, ала тъкмо тогава тя му каза да си върви — майка й всеки момент можела да се върне и не бива да го сварва тук. Безсилен повече да възпира чувствата си, Волфганг изтърси:
— Ще се омъжиш ли за мен?
Тонът й веднага омекна.
— Скъпи Моцарт, не мога да желая по-голямо щастие.
— Ще говоря с майка ти, когато намеря благоприятен момент.
— Необходимо ли е?
— Още си непълнолетна. Всеки друг път на действие ще предизвика скандал. Имай търпение, дай ми възможност да измисля най-добрия възможен план и после ще намеря начин да те уведомя. Ала засега никому ни дума. Обещаваш ли?
Констанце обеща и той я увери, че ще се оженят веднага, щом това стане възможно.
63
Волфганг писа на татко за любовта си към Констанце и за желанието си да се ожени за нея; очакваше неговото позволение и благослов. Искайте първо него да извести и да му изложи подробно нуждата си да се ожени, като го увери, че е способен да осигури материално бъдещото си семейство. Сетне, преди да бе предприел каквото и да било относно Констанце, императорът поиска той да се състезава на клавир с Муцио Клементи в двореца Хофбург на Бъдни вечер за забавление на великия руски княз Павел и неговата съпруга.
Подготви се грижливо упражняваше се с часове за състезанието, а за самото изпълнение в двореца нае най-хубавото пиано във Виена „Щайн“-а на графиня Тун. Тя му отстъпи и зимната си каляска, въпреки че Волфганг живееше недалеч от двореца и можеше да отиде дотам пеша; благодарен беше за предвидливостта й, защото тази Бъдни вечер се случи снеговита и с буря, в закритата каляска пръстите му щяха да останат топли и подвижни, а хубавите му дрехи чисти и спретнати. Още се гневеше, задето императорът замени „Отвличане от сарая“ с „Алцеста“ на Глук и беше твърдо решил да му покаже
Облеклото му тази вечер показваше вкус към елегантност и мода, защото Йосиф, макар да се представяше за привърженик на аскетизма, обичаше да има около себе си елегантни хора. Волфганг особено се гордееше със синия си камзол, който подхождаше на очите му, и розовата копринена подплата, мека като кожата на Констанце. Това бе най-разкошната дреха, която някога бе купувал, и сега беше доволен, че е давал толкова уроци на Йозефа, защото иначе щеше ли да има такъв камзол? Носеше също бели копринени чорапи, сребърни токи на обувките; нямаше само дантели на ръкавите, за разлика от повечето модно облечени мъже, защото щяха да му пречат при свиренето.
Доближи Хофбург откъм Колмаркт и Михаелплац и като мина под прозорците на Стефани, запита се дали либретистът не е също поканен в двореца. Не го бе виждал две седмици и започваше да мисли, че „Отвличане от сарая“ никога не ще бъде поставена.
Настроението му се повиши, когато наближи Леополдовото крило на двореца, където бяха апартаментите на императора — едно от четирите огромни крила на Хофбург с изглед към Бургплац; те затваряха голямо продълговато каре, може би най-големия вътрешен двор в света, помисли си той, и тази вечер сивите каменни стени на двореца, покрити с нов сняг, блестяха със сребърно великолепие. Други закрити каляски стояха пред входа — личния вход на императора: огромна врата от ковано желязо, а над нея гербът на хабсбургите, който представляваше кръст, корона и орел.
Фон Щрак го чакаше да го приветствува и да го придружи до музикалната зала; Волфганг сметна това за проява на благосклонност от страна на императора.
Доволен беше, че обърна такова внимание на облеклото си, защото камерхерът носеше камзол от точно същото качество като неговия, бели копринени чорапи и сребърни токи на обувките. Така няма да засенчи с външния си вид императора и той няма да се обиди. А тъй като фон Щрак се обличаше по вкуса на Йосиф, Волфганг остана доволен от собствения си вкус.
Оберкамерхерът беше слаб, стегнат човек, с остри черти и Волфганг се изненада, че той, обикновено весел и общителен, сега мълчеше.
Композиторът забеляза, че повечето стаи, през които го преведе фон Щрак към музикалната зала, бяха в един и същ стил: бели стени с тапети от тъмночервен брокат и златна украса. Хареса му тяхната просторност, а също високите тавани и прозорци, паркетните подове, масивните канделабри и белите кахлени печки, фантастични в своята красота и разнообразие, напомнящи барокови скулптури. Но въпреки това великолепие в обзавеждането на двореца се чувствуваше твърде голяма строгост и Волфганг не го намираше така красив и необикновен като Шьонбрун. Йосиф обаче предпочиташе Хофбург, за да подчертае независимостта от майка си, която обожаваше извънградския си дворец.
На вратата на музикалната зала фон Щрак изведнъж спря и каза:
— Господин Моцарт, надявам се, че сте подготвен да свирите колкото може по-добре.
— Винаги съм готов.
— Зная. Но този случай е много специален. Императорът се обзаложи с руските ни гости, че никой италианец не може да бие немец на клавир, и ще остане недоволен, ако допуснете да ви победят.
— Вие имате представа за възможностите ми, господин фон Щрак.
— Затова ви поканихме. Но Клементи е голям виртуоз. И руските ни гости ще се радват, ако изпаднем в неудобно положение.
— Господин фон Щрак, чест е за мен да бъда полезен на императора със своя талант. — Но камерхерът не се хвана на уловката и с нищо не издаде причината, поради която Йосиф II бе предпочел Моцарт.
Волфганг влезе в музикалната зала и изведнъж почувствува, че пред него има не публика, а съдии. Ще свири така леко и естествено, както диша, но всичко ще зависи не от вкуса, а от настроението на тези хора. Духът му се повиши, когато забеляза принц Кобенцл, граф Палфи, барон ван Свитен и барон Вецлар. Хареса
