образът на Осмин не е замислен лошо. Ясно ми е и това, че стиховете биха могли да бъдат по-добри. И все пак за щастие повечето от тях съответствуват на музикалните ми идеи, така че общото впечатление ще е благоприятно. Мисля, че сега вече Стефани се е убедил: в операта стихотворният текст трябва винаги да бъде послушен слуга на музиката.
Затова италианските комични опери неизменно се харесват въпреки бедните си либрета. Музиката е превъзходна, а всичко друго има спомагателна функция. Ето защо една опера ще се хареса винаги, когато сюжетът е добре построен и текстът написан специално за музиката, а не в угода на бедната рима, което в случая носи само вреда. Либретистите, които пишат и стихове, да вървят по дяволите. Все пак бих се радвал да се свържа с някой истински поет, който познава законите на нашия музикален театър. Зная много добре какви думи подхождат най-много на музиката ми. Но понеже не живеем в идеален свят, трябва да се задоволя с това, с което разполагаме.
Радвам се, че се чувствуваш по-добре и че ти е харесала онази част от партитурата, която ти изпратих. Твой винаги любящ и покорен син:
Издателят Артария прие да отпечата шестте сонати, но помоли автора да направи промени в „прекалено оригиналните места“, както се изрази. Запита го и кому ще ги посвети, както беше прието, а това можеше да се окаже важно за съдбата им. Волфганг отвърна, че ще реши през декември, когато сонатите излязат от печат.
Докато работеше над операта и сонатите, помолиха го да напише една серенада. Не можеше да откаже — поръчката беше от госпожа Тереза, балдъзата на придворния художник Йозеф Хикел, който искаше серенадата да бъде изпълнена за приятеля му фон Щрак, обер камерхер на Йосиф II.
Понеже и Хикел, и фон Щрак бяха любимци на императора, Волфганг видя в това нова възможност да направи впечатление на Йосиф II със своята музика. Написа серенадата много грижливо въпреки краткото време, с което разполагаше. Избра тоналност ми бемол-мажор и оркестрира произведението за два кларнета, две валдхорни и два фагота. Тъй като такава музика — лека, весела — се смяташе за развлекателна и се изпълнявайте както в зала, така и на открито, Волфганг създаде живи, изящни мелодии, сякаш инструментите водеха весел разговор помежду си. Предвидените музиканти бяха до един негови приятели, затова написа серенадата така, че да доставя еднакво удоволствие и при свирене, и при слушане.
Тази серенада бе изпълнена на именния ден на госпожа Тереза в присъствието на именницата, фон Щрак и Йозеф Хикел; след две седмици, на именния ден на Волфганг, когато той, преди да си легне, завършваше ария за Фишер, същите музиканти сега изсвириха серенадата на двора под прозорците му. Волфганг бе написал музиката с друга цел, но не можеше да остане безразличен към такъв приятелски жест. Силно трогнат, той настоя изпълнителите да приемат поканата му и бъдат негови гости в една кръчмичка на Колмаркт. Почерпката му коства повече пари, отколкото получи за самата серенада.
Ала дълго след като се раздели с тях и си легна, не можа да заспи — наблюдаваше зората, а музиката продължаваше да звучи в ушите му. Това го правеше толкова щастлив! Изглеждаше немислимо нещата да тръгнат зле във Виена.
Беше разочарован, че серенадата, написана за Йозеф Хикел и фон Щрак, не донесе покана тя да бъде изпълнена и пред императора.
Остана почти без пари, защото не получи дори крайцер за „Отвличане от сарая“ и за сонатите, но тъкмо тогава принц Кобенцл му каза:
— Имам нова ученичка за вас — Йозефа Ауернхамер, дъщерята на стопанския съветник при двора. Заслугите на баща й за Виена са големи и ще бъда много доволен, ако я поемете. Под ваше ръководство тя би могла да стане концертираща пианистка. И ще ви плаща толкова, колкото моята братовчедка.
— Благодаря — рече Волфганг. Това бе добре дошло, но кога ще му остане време за почивка, толкова беше зает сега!
Йозефа искаше да взема по четири урока седмично и баща й, който я обожаваше, бе готов да плаща на Волфганг колкото поиска. Ученичката беше много пълна и свиреше така енергично, че от силното потене излъчваше миризма и той едва издържаше да седи до нея, въпреки че тя използуваше всяка възможност да се притисне в него, а лекото й облекло подчертаваше още повече нейната пълнота. Но тя беше най- доходният му ученик, главен източник на средства; бащата, който я обичаше безкрайно, мечтаеше Йозефа да свири пред публика, обещаваше да покани на концерта всяка влиятелна личност във Виена и да плати на Волфганг щедро за уроците. Когато Волфганг прие предложението за концерта, това увеличи заплащането, но понеже беше у Йозефа всеки ден, нарасна и неприятното чувство от контакта му с нея. Контрастът между дебелата, вечно потна Йозефа и слабичката привлекателна Констанце се засили дотолкова, че колкото повече го отблъскваше едната, толкова по жадуваше за другата.
Репетициите на „Отвличане от сарая“ вървяха с пълен ход и до премиерата в чест на великия княз Павел остана по-малко от месец, а имаше още доста работа по партитурата. Волфганг и сега не беше доволен от либретото, защото някои от промените, внесени от Стефани, се оказаха по-лоши от първоначалния текст, но едно беше безспорно — ролята на Осмин стана по-богата и солистите пееха отлично. Един ден, две седмици преди 25 ноември, датата на първото представление, Стефани помоли Волфганг да изчака певците да се разотидат.
Композиторът беше в повишено настроение. Току-що приключи най-успешната репетиция досега и музиката започна да звучи в унисон с неговия замисъл; Стефани обаче изглеждаше мрачен. Дали не се сърдеше заради промените, предложени му от Волфганг?
Стефани веднага мина на въпроса:
— Дворът на негово императорско величество е решил, че „Отвличане от сарая“ представлява твърде фриволно произведение, за да бъде показано пред великия княз Павел. Вместо това е избрана операта на Глук „Алцеста“, постановката й ще се изнесе в театъра на двореца Шьонбрун, на италиански.
— На италиански ли? След толкова усилия, които положихме за създаването на немска опера?
— Великият княз Павел смята, че немски изобщо не може да се пее в опера.
— Но аз го направих годен да се пее. Къде остават тогава приказките на императора за утвърждаване на немска опера?
— Йосиф не желае да обиди нашия руски гост. Той може да ни стане съюзник. Но нашата опера за отвличането ще бъде поставена. След време.
— А певците? Няма ли да бъде голям удар за тях?
— Някои от състава ще пеят в „Алцеста“. Останалите… — Стефани вдигна рамене.
— Коя е истинската причина?
— Казах ви вече, Моцарт.
— Казахте ми това, което е удобно да ми кажете. И все пак защо Глук вместо Моцарт?
Стефани понечи да скрие истината, но тъй като желаеше да запази приятелството си с композитора и все още не се бе отказал да наложи постановката на „Отвличане от сарая“, което без съмнение щеше да допринесе за собствената му кариера, заяви:
— Императорът каза: „Зная на какво е способен Глук, но не знам какво мога да очаквам от Моцарт.“
62
Госпожа Вебер не позволи на Констанце да приеме поканата на Волфганг за концерта у Ауернхамерови. Тя каза:
— Хората ще решат, че имате сериозни намерения, господин Моцарт. А вие нямате, нали?
Стояха в дневната на Веберови и Констанце беше много развълнувана: защо майка й я поставя в толкова неловко положение? Така ще отблъсне Волфганг още повече от тях.
