грижат за теб, особено ако то се придружава с очарователна усмивка. Тревожа се от това, че живееш у Веберови. Чух много сплетни за теб и дъщерите. Някои казват, че имаш намерение да се ожениш за една от тях. В този решаващ момент за твоята кариера трябва да избягваш дори поводи за такива приказки. То може изобщо да провали кариерата ти, не само сегашните ти планове за операта. Знаеш колко присърце имам твоето преуспяване и твоите проблеми; музиката ти придобива все по-голямо величие, затова не можеш да си позволиш да бъдеш толкова наивен, щото да не подозираш какво се говори обикновено за млад неженен мъж, който живее в една и съща квартира с три млади момичета. А младежите са склонни да грешат, особено с виенчанки; не очаквам и от теб да бъдеш съвсем непорочен, ала госпожа Вебер е хитра и не бива да имаш доверие в нея. Можеш да бъдеш спокоен само в случай, че си непочтен човек, който си е поставил за цел да се забавлява е дъщерите й.
Всички тези одумки ме карат да се чувствувам съвсем неудобно. Ако искрено си ми писал, че си готов да извършиш всичко, за да ми угодиш, налага се да напуснеш дома на Веберови начаса! Не си глупав и трябва да разбереш: при създалото се положение това е единственият изход. Скъпата ти майка, която пожертвува толкова много за тебе, ще се обърне в гроба си при мисълта за тези клюки по адрес на сина й. Заради нея и заради мен трябва да си намериш по-удобна квартира.
Този път отново, след като прати писмото, Леополд изпита угризения. Не беше убеден, че Волфганг ще го послуша. Питаше се какво ли още има да пати.
Волфганг се засегна от обвиненията на баща си и липсата на доверие, въпреки че някои съвети му се сториха разумни. Докато обмисляше какво да предприеме, посети го Вендлинг, дошъл във Виена за няколко дни.
Старият му приятел рече:
— Защо първо не спиш с Констанце, за да разбереш дали си струва да се ожениш за нея?
Волфганг се възмути:
— Що за съвет!
Вендлинг го погледна снизходително и каза:
— Не ставай дете! За какво тогава живееш тук? — И добави: — Говори се за теб и Веберови дори в Мюнхен. Знаеш какво мнение имат за старата там. Тя омъжи Алоизия за Ланге. Единствената причина, поради която се е сърдила на Алоизия, е била тази, че е смятала да получи повече пари от зет си.
Волфганг не знаеше за това и изведнъж почувствува заплахата. Реши, че при тези обстоятелства ще бъде по-разумно да си излезе.
Не съобщи нищо на Веберови, докато не намери стая наблизо, на Грабен. Не можеше да се премести далеч. Едва когато вещите му бяха в новата квартира и беше твърде късно да промени решението си или да бъде разубеден, обяви по време на вечерята какво е направил.
Констанце щеше да се разплаче, Софи и Йозефа също се натъжиха и той ги успокои, че не се е преместил далеч и че редовно ще наминава.
Но за негова изненада госпожа Вебер каза:
— Правилно постъпвате, господин Моцарт. Всъщност твърде много се говори за вас и за дъщеря ми. Така ще накарате клюкарите да млъкнат.
— Добре. — Той стана да си ходи, доволен на вид, но измъчван от ужасна самота.
На вратата Констанце го хвана за ръката и рече:
— Идвайте понякога за вечеря. Това ще ме направи щастлива, Волфганг.
— Разбира се. — И изпитал внезапен порив, добави: — Ще продължа да получавам пощата си на вашия адрес, тъй като всички знаят, че живея у вас.
61
Волфганг не харесваше новата си стая — тъмна, малка и нечиста, — а Констанце беше поддържала жилището му чисто и спретнато; лиши се и от някои други предимства на квартирата у Веберови. Отбиваше се там при всяка възможност под претекста, че идва да провери дали не са пристигнали писма за него; не признаваше дори пред себе си, че Констанце му липсва много, че е отишъл да се наслади на нейната жизнерадост. Но като се задълбочи в композирането на операта, оглаждането на сонатите за Артария и новите поръчки, които постъпиха с идването на есента и завръщането на благородниците в града, не разполагаше вече със свободно време и посещенията му у Веберови станаха редки. Беше сигурен, че е потушил мълвата, защото татко му писа одобрително и главно по музикални въпроси, както едно време, даде му препоръки относно либретото и музиката, които Волфганг хареса и намери за полезни и насърчаващи.
Когато той завърши първото действие, Стефани обяви на изпълнителите на главните роли да се съберат в Бургтеатер, за да видят дали музиката подхожда на гласовете им.
Волфганг композираше с бясно темпо и се яви пред певците, насядали върху голата сцена, блед и апатичен. Чувствуваше се отпаднал, без сили. Бе работил толкова напрегнато, а сега те ще разнищят неговото творение. Знаеше как трябва да се пее музиката му, но дали знаеха и те?
Неведнъж бе срещал всички тези певци, ала сега, когато го запознаваха официално с тях, се престори, че ги вижда за пръв път. Спазваше съвета на татко — по-добре е да си официален, сдържан.
Катерина Кавалиери, макар почти връстница на Волфганг, беше много наедряла. „И все пак би могла да бъде подходяща Костанца“ — помисли той. Белмонт — Валентин Адамбергер — бе на тридесет и нещо и можеше да се окаже задоволителен. Поклони се на Карл Фишер, баса, който щеше да пее Осмин, един от най-обичаните немски певци. Няколко години по-млад от тенора, Фишер изглеждаше много по-стар с едрото си волево лице, а това щеше да направи контраста между Осмин и Белмонт по-силен и ярък.
Волфганг така внимателно разглеждаше тези изпълнители, че не забеляза Алоизия, седнала в полумрака.
Стефани каза:
— Както ви уведомих, госпожа Ланге дублира госпожа Кавалиери. Ако Глук напише опера едновременно с вас, госпожа Кавалиери може да му потрябва.
„Глук естествено ще се ползува с предпочитание“ — помисли с огорчение Волфганг. Очите му се спряха на Алоизия. Тя беше още хубава, но изглеждаше някак сурова за разлика от преди. Поклони й се още по- официално и рече:
— Ще започваме ли, господин Стефани?
Адамбергер изпя първата си ария нежно и с вкус и Волфганг остана доволен. Кавалиери изпълни началната си ария доста бравурно, ала интонацията й не беше така чиста, както желаеше Волфганг, и той разбра, че ще трябва да нагоди музиката си към възможностите й. Възхити го най-много гласът на Фишер. Неговото пеене по своему съперничеше на изпълнението на Манцуоли. Мисълта, че Фишер има в сегашния текст на либретото само една къса ария, ужаси Волфганг. Това трябваше да се поправи.
Дойде ред на Алоизия. Започна нежно, като знаеше какво предпочита Волфганг и с какво може да му направи впечатление. И той не остана равнодушен. Гласът й не беше силен колкото на Кавалиери, но тя пееше много изразително. Беше запомнила какво я бе учил Волфганг, усърдно се бе готвила. И пееше с голяма топлота. Но суровостта й си остана — това не беше Костанца.
Стефани благодари на певците вече в качеството си на импресарио и каза:
— Все пак получихте известна представа как ще изглежда „Отвличане от сарая“.
Адамбергер забеляза:
— Мислех, че операта се казва „Белмонт и Костанца“.
— Аз промених заглавието — обясни Стефани. — „Отвличане от сарая“ е по-подходящо. Веднага подсказва на публиката за какво се касае.
Волфганг понечи да протестира, задето Стефани си присвоява неговата идея, но не отвори уста, защото реши, че има по-съществени въпроси за разрешаване с него.
