госпожа Вебер не посмя да се опълчи против нея въпреки мърморенето си, че Моцарт отвлича дъщеря й и че ако Констанце не се върне скоро, тя наистина щяла да се обърне към полицията.
Волфганг остана доволен от идеята. Баронесата минаваше за една от най-просветените жени във Виена. Разделила се със съпруга си — богат австрийски сановник, — тя се гордееше, че може да поддържа без негова помощ такъв прочут в цялата столица салон. На музикалните си вечери тя често ставаше център на внимание. Прекрасна пианистка, баронесата страстно обичаше музиката. При това натурата й беше неизлечимо романтична — самата тя лишена от любов, като че се стремеше да я създава за всички други.
Констанце хареса огромната къща на Леополдщат — предградието между дунавския канал и самата река, което беше доста далеч от Петерплац, за да се реши майка й да дойде дотук пеша, а госпожа Вебер никога не взимаше карета, освен ако някой друг я плати. Но Констанце се питаше дали баронесата, която ценеше най-много от всичко развлеченията, не изпитва някакви чувства към Волфганг. Нейна милост беше пълничка, тридесет и осем годишна жена, още привлекателна, а госпожа Вебер веднъж каза на дъщеря си: „Един буржоа като Моцарт винаги ще се ласкае от вниманието на някоя баронеса към него. Не бих била спокойна, ако той я посещава дори за миг.“
И все пак баронесата заяви:
— Домът ми е на ваше разположение, Констанце. Много ще се радвам, в случай че успеем да надхитрим майка ви.
Волфганг беше излязъл — бързаше за репетиция на „Отвличане от сарая“ — и Констанце отвърна:
— Но хората няма ли да одумват присъствието ми тук? — Дори репутацията на баронеса фон Валдщетен не можеше да я предпази от интриги.
— При всички случаи ще се говори. Отнемем ли на хората възможността да клюкарствуват, значи да ги лишим от голямо удоволствие. Ще им стане скучно до смърт. — Тя много обичаше да играе ролята на сватовница, на доверено лице; това й вдъхваше увереност, че и тя участвува в „Отвличане от сарая“. — Сега да се заемем с организирането на вашата сватба.
— Волфганг настоява да изчакаме, докато получи съгласието на баща си. Аз обаче се съмнявам дали баща му ще отстъпи.
— Това за Волфганг е много важно и вие трябва да го разберете.
— Разбирам го. Пратих на сестра му подаръци, писах й много мило писмо, но получих само любезни отговори, нищо друго. Понякога си мисля, че майка ми има право, като твърди, че Волфганг използува това за претекст да отлага непрекъснато сватбата.
— Майка ви не е права. Тя е невъздържана, сприхава, не бива да се обръща внимание на думите й.
— Дори собствената й дъщеря ли да не й вярва?
— Ако й вярвахте, сега нямаше да бъдете тук.
Но Констанце продължи да се съмнява дали Волфганг искрено желае да се ожени за нея.
До премиерата на „Отвличане от сарая“ оставаха само три седмици и Волфганг, който мечтаеше да се венчае за Констанце в деня на първото представление, писа на татко, убеден, че последен път го моли за съгласие:
„Скъпи, добри ми татко. Отново те моля в името на всичко прекрасно в нашите отношения да склониш да се оженя за любимата ми Констанце. Всъщност дълбоко съм огорчен от обстоятелството, че няма да присъствуваш нито на сватбата, нито на операта ми, ала повече не мога да чакам. Колкото по-скоро се оженя, толкова по-добре за моето име и за нейното също. А колкото повече чакам, толкова по-неспокоен ставам, потиснат, разсеян, сърцето и главата ми са в такова окаяно състояние, че е почти невъзможно да композирам с ясна мисъл или чувство. Това ме плаши, защото, както добре знаеш, преди бях в състояние да композирам при всички случаи. Ето защо, най-скъпи татко, дай своето съгласие и ни благослови. Ако се оженя без твоето разрешение, ще бъда жестоко наранен, понеже остана съвсем малко време и неизбежното не може да се отлага още много седмици. Твой предан и покорен син:
Мина седмица, преди да се получи отговор, и в писмото татко твърдеше, че Волфганг не бива да проявява нетърпение, времето щяло да оправи всичко. Освен това имал за него много важна поръчка: от Зигмунд Хафнер, сина на бившия градоначалник на Залцбург — когато неговият баща починал през 1772 година, бил най-богатият търговец в града. Зигмунд искал да му напишат симфония в чест на обявяването му за благородник. Тъй като старият Хафнер се бил показал щедър покровител в миналото, татко молеше Волфганг да завърши произведението до церемонията, определена да се състои на 29 юли.
Волфганг прие поръчката, за да угоди на баща си и понеже му трябваха пари; той обеща да приготви симфонията след не по-малко от месец, макар че не му беше ясно как ще намери време за написването й — още доста работа оставаше по операта.
Репетициите траеха по цял ден и до късно вечерта и единствените свободни мигове Моцарт използуваше за поправките, които просто нямаха край. Още го безпокоеше либретото — то оставаше, както преди, много статично и наивно.
Създаваше му грижи и ролята на пашата. Стефани не можеше да намери певец за тази роля; единственият, годен да изрази гласово благородството в образа на пашата, бил Фишер, а да отнемат на Фишер ролята на Осмин, е невъзможно.
— Или навярно искате за тази роля кастрат, Моцарт? — запита Стефани.
— За Селим паша? Няма да е правдоподобно.
Стефани вътрешно се усмихна. Беше убеден, че чрез образа на пашата ще покаже на Моцарт, винаги недоволен от нещо, своето майсторство на драматург; пашата, благодарение на неговото либрето, ще стане изразител на основната драматургична идея на произведението. Но като имаше предвид, че „Отвличане от сарая“ може да има успех и да му потрябва сътрудничеството на Моцарт и за в бъдеще, отбеляза:
— Във всеки случай сега е много късно да се включва в състава певец и да се пише музика за ролята му. Не можем да излагаме на риск цялата опера.
Затова Волфганг неохотно прие факта, че пашата няма да има ефектни арии, и се опита да откъсне малко време за работа върху симфонията за Хафнер, но това щеше да бъде възможно само ако превърнеше нощите в дни. И едва се бе оформила у него идеята на произведението, получи нова спешна поръчка.
Баронеса фон Валдщетен искаше серенада за именния си ден, а до него оставаше по-малко от седмица — само няколко дни преди премиерата на операта. Каза, че щяла да бъде много доволна, ако Волфганг нахвърли нещо леко, но хубаво, защото на музикалната вечер щели да присъствуват добри познавачи. Извини се за краткия срок и добави, че ще бъде вечно благодарна, ако той направи това за нея. Посъветва го да използува духови инструменти, защото всички още говорели с възторг за серенадата му в ми бемол-мажор, която написал миналата година.
Серенадата в ми бемол-мажор той бе композирал много набързо, а сега разполагаше с още по-кратък срок. Но не можеше да откаже на баронесата. Тя очакваше това от него като отплата, задето бе приютила Констанце. Безсънните нощи, прекарвани над симфонията за Хафнер, сега бяха посветени на серенадата за баронесата. Едва държеше очите си отворени и единствено способността му да композира, независимо от трудностите, поддържаше темпото на работата.
Тъй като серенадата в ми бемол-мажор бе написана за шест инструмента, а от свои лични съображения той искаше да направи новата по-различна от предшествуващата, сега избра тоналност до-минор и я оркестрира за осем духови инструмента. По своето предназначение това трябваше да бъде лека салонна музика за приятен повод, но авторът я пишеше, изпълнен с меланхолия.
Изтощението му го правеше мрачен и мисълта, че татко и Нанерл няма да присъствуват на сватбата и на премиерата му, подсилваше още повече горчивината. Тези чувства намериха отражение в серенадата и колкото повече трябваше да се съсредоточава поради крайното изтощение, толкова по-напрегната ставаше музиката.
