случай.
Торварт рече:
— Не съм убеден, но щом вие настоявате…
Волфганг подписа документа ясно и четливо, както пишеше своите композиции.
Но веднага щом опекунът си отиде, Констанце поиска да види документа. Майка й неохотно го подаде и Констанце каза на Волфганг:
— Не се нуждая от писмени обещания. Думите ти са достатъчно доказателство за мен. — И преди майка й да я възпре, тя скъса споразумението.
Ако до този момент у Волфганг бяха останали още някакви огорчения, те веднага се изпариха. Констанце беше ангел. Сега той я обичаше повече от всякога.
Госпожа Вебер измърмори:
— Дадохте дума, Моцарт.
— И смятам да я удържа. Нашето бракосъчетание обаче трябва да стане, както му е редът. Искам баща ми и сестра ми да присъствуват на церемонията, а за това е нужно известно време. Трябва да си намерим и удобна квартира.
— Можете да живеете у дома — каза госпожа Вебер. — Храната няма да ви струва скъпо.
— Тук в никакъв случай! — отсече той. — А ако отпратите Констанце от Виена, ще я последвам, където и да се намира.
Госпожа Вебер каза:
— След като дадохте дума да се ожените за дъщеря ми и да я обезпечите, можем отново да бъдем приятели. — И за доказателство, че му има доверие, го остави да се сбогува с Констанце насаме.
Констанце горчиво съжаляваше, задето бе помолила Волфганг да дойде тук.
— Налагало се е — успокои я той. — Не си имала друг изход. — Как можеше да я упреква в лицемерие, след като скъса пред очите му споразумението?
— Но не бива да чакаме твърде дълго. Моля те, скъпи Моцарт!
— Само толкова, колкото е необходимо. Ще се оженим веднага, след като получа съгласие от баща си. Това е мой синовен дълг и не мога да го пренебрегна.
65
Описа на татко сцената с Торварт, подчерта, че те двамата — Констанце и той — са били главните герои, а Леополд се възмути от поведението на опекуна и госпожа Вебер и реши да ги накаже заради оскърбленията, нанесени на сина му. Сега виждаше колко правилно бе постъпил, като не даде веднага съгласието и благословията си Волфганг да се ожени за Констанце.
Когато синът му отново се обърна към него със същата молба, Леополд повтори предишното си становище: безпокои го отказът да се даде за младоженката зестра и работата не е толкова в парите, колкото в липсата на доверие във Волфганг; а поради случилото се той още по-трудно, отколкото преди, би дал съгласието си за този брак, докато въпросът със зестрата не бъде уреден. Благодари на сина си за голямото внимание — да го покани на премиерата на „Отвличане от сарая“, пренасрочена за юли, — но се извини, че едно дълго и изморително пътешествие от Залцбург до Виена ще се отрази неблагоприятно на разклатеното му здраве, като се има предвид и възрастта. Това решение беше болезнено за Леополд, защото се бе надявал да чуе новата опера на сина си, обаче ако отидеше на премиерата, трябваше да присъствува и на сватбата, а не можеше да си позволи това.
Сега, когато „Отвличане от сарая“ си възвърна изгубените позиции, Волфганг реши, че ще бъде подходящо да съчетае двете събития — брака си с Констанце и премиерата на операта.
— Ще има две отвличания — каза й той щастливо; — през юли, когато времето е по-хубаво, може би татко ще промени решението си и ще дойде за операта и сватбата. — Не желаеше повече да отваря дума за зестрата пред никого, дори пред баща си, и се надяваше, че с това въпросът е приключен, а когато настъпи подходящият момент, татко ще му даде съгласието си, както би трябвало да постъпи.
И макар Констанце да не беше настроена така оптимистично, Както Волфганг — не вярваше, че баща му ще отстъпи или ще дойде на сватбата, — тя не възрази. Беше благодарна, че майка й не е поставила нови пречки на пътя на двамата.
Откак Волфганг победи Клементи, Йосиф почна да проявява към операта му интерес и тя щеше да бъде поставена едва ли не заради самия император. А Торварт, който получаваше процент от стойността на всеки билет, продаден в Бургтеатер, се държеше много любезно с Волфганг: никак не му се искаше да губи от доходите си.
С настъпването на пролетта ангажиментите на Волфганг се увеличиха. Сега имаше четирима ученици и те му запълваха сутрините. Кръгът от влиятелни приятели се разшири и Моцарт постоянно получаваше покани да свири на вечери, а не можеше да отклони никоя от тях, защото всяка означаваше влиятелен покровител. После го помолиха да свири на първия от дванадесет публични концерта в Аугартен, един от големите народни паркове във Виена. Тъй като тези концерти се провеждаха под патронажа на императора и Моцарт имаше подкрепата на ван Свитен, графиня Тун и много други знатни покровители, той трябваше да приеме; първият концерт обаче не мина с особен успех.
Дойде юни. С Констанце Волфганг се виждаше сега само вечер. Имаше много задължения, а трябваше да работи и върху операта. Често композираше до един-два часа през нощта и така се изтощаваше, че не можеше да заспи. Но въпреки това трябваше да става в седем — единственото време, когато можеше да идва фризьорът му; към осем, вече напълно готов, той сядаше да композира докъм десет. После започваха уроците.
Досаждаха му най-много обидните, насмешливи забележки на госпожа Вебер. Една вечер през средата на юни, когато той и Констанце седяха в гостната и разговаряха за това къде ще живеят, след като се оженят, госпожа Вебер изтърси:
— Моцарт, защо не отидете при баща ви? Той е единственият, когото слушате.
— Майко, не бива да говориш така! — възкликна Констанце.
— А бива ли сватбата ти постоянно да се отлага и винаги под претекста, че той трябва да получи съгласието на баща си! Ако трябва да чака за това, никога няма да се ожени.
Волфганг изрече твърдо:
— Вярно е, че искам да получа съгласието му. Но аз ще се оженя за Констанце независимо дали ще получа това съгласие, или не. През юли, както обещах.
— Не вярвам нито на една ваша дума. Трябваше да се оплача от вас в полицията.
Констанце стана.
— Майко, ако кажеш още нещо…
— Какво ще направиш?
— Ще си изляза.
— Браво! И къде ще отидеш? При господин Моцарт? Неомъжена? Така ще унищожиш и последните останки от репутацията си.
— Ще намеря къде да отида.
— Нямаш никаква представа как се улавя мъж… А си въобразяваш, че ще се справиш съвсем сама с всичко!
— Чуваш ли се какво говориш? Да не си пияна?
— Какво от това. Казвам истината. Сега той дори нямаше да седи тук, ако не бях аз.
— Как можеш да говориш така! — Констанце беше крайно възбудена, чак трепереше.
— Щях да ти кажа много повече, но ти постоянно ме пресичаш.
— Госпожо Вебер — намеси се Волфганг, — не е честно от ваша страна.
— Не ме интересува мнението ви. Докато дъщеря ми се намира под моя покрив, ще й говоря, каквото си искам. Помнете, тя е още непълнолетна.
На другия ден Волфганг уреди Констанце да се премести за няколко седмици у баронеса фон Валдщетен под предлог, че баронесата е болна и се нуждае от грижите й. Девойката излезе, когато майка й не беше вкъщи, и остави бележка, в която обясняваше обстоятелствата. И тъй като баронесата беше знатна дама,
