— Съвсем не, ваше величество. Поласкан съм от вашия интерес.
— Знаете, че имаме присърце благополучието на всичките ни поданици.
— Много сте великодушен, ваше величество.
— Ето защо се изненадахме, когато научихме, че ще се жените.
— Нима не одобрявате, ваше величество?
— Полезно е за един музикант да се ожени за богата жена. Както направи Глук. И Салиери. Това им дава възможност да бъдат по-продуктивни.
„За да не се налага да ми помагате в издръжката“ — помисли си саркастично Волфганг, но каза:
— Очаквам да печеля достатъчно от таланта си; така ще мога да издържам жената, която обичам. — После, забелязал циничната усмивка на Йосиф, добави: — Ваше величество, не бих знаял какво да правя с богата жена: тя ще очаква да й отделям всичкото си внимание и ще стане причина да пренебрегна композициите си.
— Не бива да допускате това. — И Йосиф отново стана сериозен: — Съжаляваме, че трябваше да се отложи представянето на вашата опера. Адамбергер и Фишер много похвалиха пред нас партитурата и ни замолиха операта да бъде поставена.
— Какво е вашето мнение, ваше величество?
— Любопитни сме естествено. Ще се опитаме да й намерим място.
— А място за мен, ваше величество? Да речем, във вашата капела?
Йосиф отвърна сухо:
— Трябва да бъдете търпелив. Още сте много млад.
— Ваше величество, скоро навършвам двадесет и шест години.
— А Глук бе назначен от майка ни за капелмайстор на придворната опера едва след като навърши четиридесет години. Фон Щрак ще ви възнагради за тазвечерния концерт. — И императорът веднага се отдалечи.
Миг по-късно Клементи вече поздравяваше Волфганг с думите:
— Никога не съм чувал такъв благороден, мелодичен стил на изпълнение. — Италианският виртуоз си мислеше, че трябва да усвои нещо от стила на Моцарт.
Волфганг се поклони и отвърна:
— Благодаря. И за мен вашето изпълнение е интересно. Вие сте отличен чембалист, имате забележителна мощност на удара и чудесна дясна ръка. — Но в душата си каза: „И нито грам вкус и чувство; голям техник, обаче в повечето случаи прилага тази техника чисто механично. Най-добрите му постижения бяха терцовите пасажи, а аз ги владеех още на пет години.“
Две неща направиха силно впечатление на Волфганг. Когато той вече се готвеше да си тръгне, фон Щрак му съобщи, че ще получи петдесет дуката за изпълнението си и поздравление от императора. Тази сума се равняваше на половината от заплатата му за миналата година при Колоредо. Сега, разбира се, можеше да си позволи да се ожени.
А барон Вецлар му каза:
— Благодарен съм, задето ван Свитен ме запозна с вас. Господин Моцарт, вие сте едно от най-големите чудеса, които ни е дарила природата.
Ако това е вярно, никой не ще се противопостави на брака му с Констанце, дори татко.
64
Да му даде позволението си? Своята благословия? Как може Волфганг да очаква такава донкихотовска постъпка от негова страна? Леополд бе получил писмото, в което синът му го уведомяваше за намерението си да се ожени за Констанце, и още не можеше да го възприеме. Седеше на бюрото си и препрочиташе думите на Волфганг с надеждата да отговори така, че да не отчуждава сина си още повече, но дори сега не успя да се спре на някакво решение. Синът бе подчертал:
„Щях да ти разкрия обичта си към тази девойка още преди, но се боях, че ще ме упрекнеш. Ала тъй като много държа на твоето мнение, предпочитам да чуеш от собствените ми уста това, което стана жизнено важно за мен. Мили татко, моля те, слушай внимателно. Да, може би си се досетил досега — влюбен съм и искам да се оженя. И с надежда, че ще ме разбереш, излагам моите съображения.
… Колко още да чакам? Скоро навършвам двадесет и шест и, както знаеш, не приличам на своите връстници. Почти през целия си живот съм бил сред възрастни; понякога, като преценявам миналото, имам чувството, че съм живял досега няколко живота. Затова не мога повече да насилвам природата си, да я пренебрегвам и занапред.
Несъмнено това звучи убедително и все пак, за да се влюби и ожени, човек трябва да има по-сериозни причини. Обаче моят темперамент и начинът, по който си ме възпитал, направиха своето — имам нужда от съпруга. Ти и мама сте ме учили от дете да предпочитам тихото домашно огнище пред разгулния живот. Само това може да ме обогати, а не съдбата на донжуан, който сменя една жена с друга. Никога не ми се е налагало да се грижа сам за своето имущество, дрехи, бельо, ето защо за мен няма нищо по-необходимо от една съпруга. Обстоятелствата често ме принуждават да правя излишни разноски, понеже нямам време да се заема с тези неща. Но съм сигурен, че ако имам жена, ще успея да разпределям времето си много по- разумно и грижливо, отколкото сега. Защото тогава ще водя редовен живот. Според мен нежененият мъж не живее пълноценно. Много мислих дали да направя тази крачка и вече съм решил.
Но коя е жената, която обичам? Която искам да направя своя съпруга? Да, тя е от семейство Вебер. Моля те, скъпи татко, не се учудвай, не ме укорявай, не казвай, че си ме предупреждавал. Обичам Констанце, средната от дъщерите.
Колкото до сестрите й, съгласен съм с теб — не съм виждал в друго семейство толкова различни характери. Майката е шумна, ленива, егоистка, човек, в когото не бива да имаш доверие. Алоизия винаги преследва лична изгода и ако целите й диктуват това, се държи с всеки като истинска кокетка. Софи, най- малката, е твърде наивна, за да познава света около себе си; тя е просто едно глупаво, лекомислено дете. Ако не я запази бог, скоро някой ще я съблазни. Най-голямата дъщеря, Йозефа, има хубав глас и ако попадне на добър педагог, ще пее като ангел; тя обаче е по-ленива и от майка си; при това е самомнителна и честолюбива.
Констанце за разлика от тях е най-милото, най-умното, най-доброто момиче, единственият бисер сред тези дъщери. Единствена от всички върши къщната работа и пак се оплакват, че нищо не правела както трябва. О, в каква мъченица са я превърнали нейните близки!
Но искам да ти я опиша съвсем безпристрастно. Не е грозна, обаче положително не е и хубава. Всичкото й очарование се крие в тъмните очи и привлекателната фигура. Не е остроумна, няма и светски маниери, ала притежава достатъчно здрав разум, за да се справи със задълженията на съпруга и майка. При това е много пестелива. Винаги е съвсем скромно облечена, защото майката отделя средства само за другите си дъщери. Като всяко младо момиче Констанце също би искала да се облича чисто и спретнато, но не жадува за модно облекло. Сръчно борави с иглата и почти всичко си шие сама; всеки ден сама си прави прическата, и го много сполучливо: готви добре и умее да домакинствува; тя е единствената която полага усилия да поддържа дома си в ред, защото е с много добро сърце.
Аз я обичам, тя също ме обича. Бих ли могъл да намеря по-подходяща жена?
Искам също да те известя, мили татко, че за нищо не те лъжа. Когато напуснах службата при великия мюфтия, не бях влюбен в нея; любовта дойде поради нейната доброта и грижите към мен, докато живеех в дома й.
Почти напълно съм убеден, че ще разполагам със сигурен доход. Имам трима добри ученици и цяла музикална Виена е готова да ми се притече на помощ.
Ето защо горещо те моля, мой най-скъпи и обични татко, да ми
