Волфганг пристигна във Виена в прекрасно настроение — новата симфония бе приета с възторг в Линц. Радваше го и това, че написа месата и по този начин изпълни дадената пред бога клетва. Двамата с Констанце отидоха у госпожа Вебер за детето, но тя се обля в сълзи и занарежда:
— Раймунд умря от чревни колики още на 19 август. Не исках да ви пиша, боях се, че ще ви разваля гостуването.
71
Потресен от печалното известие, Волфганг се зарече друг път да не оставя свое дете на грижите на чужди хора, а Констанце не можеше да говори за Раймунд Леополд без сълзи. Но госпожа Вебер се кълнеше: детето бездруго щяло да умре — независимо дали родителите му са си стояли във Виена, или не, — чревните колики косят бебетата безпощадно, дори в богатите семейства. И Волфганг не можеше да вини тъщата и дойката, защото през последните месеци бяха починали от вътрешни инфекции много новородени. Като се оправи от постигналото го нещастие, той реши, че трябва да си имат друго дете.
И когато след няколко седмици се разбра, че Констанце отново е бременна, за пръв път, откак се бяха върнали у дома, им олекна на душата. Волфганг ознаменува това събитие, премествайки се в ново, по- хубаво жилище на Тратнерхоф — така се наричаше една голяма сграда на Грабен, където те сега се настаниха. Тя бе построена от Томас фон Тратнер; на служба в императорския двор като печатар, той забогатя и получи благороднически сан.
Фон Тратнер много се гордееше с интереса си към изкуството, смяташе се за художник и за да покаже това, носеше широка блуза и Рембрандова барета. Жена му беше една от най-усърдните ученички на Моцарт и съпрузите на драго сърце дадоха квартира на композитора в дома си.
Волфганг се уговори с хазаина, че ще използува първия етаж на Тратнерхоф за концертите си, и това се оказа много удобно. За няколко месеца славата му на композитор и изпълнител силно нарасна. Сякаш всичките му досегашни постижения представляваха само подготовка за голямото развитие на таланта му. Стана мода да се посещават концертите на Волфганг и да се аплодира неговото изпълнение, да се слушат новите му концерти за пиано. Изглеждаше, че публиката никога не ще се насити на Моцарт и на неговата музика.
Около февруари 1784 година Волфганг бе затънал в работа над новите си произведения и за да не пропусне нещо, наложи се да направи тематичен каталог на своите съчинения. Като завършеше дадена творба, той веднага я вписваше в каталога по жанр и тоналност, там нанасяше и по няколко такта от темата, за да може по-лесно да се ориентира, и поставяше датата на новото произведение. Така му хареса яснотата, която внасяше това в живота му, че започна да вписва и приходите, и разходите си. Приходите записваше на лист, който носеше у себе си, като често го поглеждаше, за да се убеди за последен път, че сега печели повече, отколкото когато и да било, и че скоро ще се отърве от дълговете. Разходите отбелязваше в книга — нея държеше на скришно място, за да не я намери и прочете никой, дори Щанци.
Волфганг дори почна да отбелязва музикалните си изпълнения и състави списък на всички абонати на концертите си. Това ще докаже на татко — той предупреждаваше: във Виена синът му може да се провали, защото си е създал твърде много врагове със своята прямота, — че не е бил прав. Волфганг му писа:
„Прилагам списъка на сто седемдесет и четири абонати за концертите ми. Съмнявам се дали ще можеш да откриеш дори едно име с тежест във Виена, което да липсва от този списък. Вече съм на мода и всеки, който не се абонира за моите концерти и не посещава всяка сряда Тратнерхоф, рискува да си спечели име на непросветен човек. Някои от абонатите са мои стари приятели, като Тун, Палфи, Вецлар, Голицин, ван Свитен, а с други се сприятелих наскоро: фон Борн, Дитрихщайн, Естерхази, Харах, Хацфелд, Хеберщайн, Лихновски, Мекленбург, Йотинген, Пар, Пуфендорф, Раб, Шварценберг, Зоненфелс, Щархемберг, Вюртемберг и Цинцендорф.
И тъй, както виждаш, онези наши добри приятели, от които знаеш, че имам много врагове във Виена, са грешили. Съгласен съм, че Глук ми завижда и Салиери при други обстоятелства би могъл да стане опасен, но никой от тях не ще се осмели да ме злепостави сега, защото най-големите сановници на империята с радост се наричат мои приятели. А за тази привилегия те трябва и да плащат. Цената на билетите за първите ми три концерта е шест дуката и пак всички места бяха предварително продадени. Предстои ми освен това да дам и два концерта в Бургтеатер с одобрението на императора.
За да си представиш колко голям е интересът към мен, прилагам списък на някои концерти, за които вече съм ангажиран:
26 февруари, четвъртък — у Голицин.
1 март, понеделник — у Естерхази.
4 март, четвъртък — у Голицин.
5 март, петък — у Естерхази.
8 март, понеделник — у Естерхази.
11 март, четвъртък — у Голицин.
12 март, петък — у Естерхази.
15 март, понеделник — у Естерхази.
17 март, сряда — първи концерт в Тратнерхоф.
18 март, четвъртък — у Голицин.
19 март, петък — у Естерхази.
20 март, събота — у пианиста Рихтер, в знак на особено внимание.
21 март, неделя — първи концерт в Бургтеатер.
22 март, понеделник — у Естерхази.
24 март, сряда — втори концерт в Тратнерхоф.
25 март, четвъртък — у Голицин.
26 март, петък — у Естерхази.
27 март, събота — у пианиста Рихтер, още една проява на внимание.
29 март, понеделник — у Естерхази.
31 март, сряда — трети концерт в Тратнерхоф.
1 април, четвъртък — втори концерт в Бургтеатер.
3 април, събота — у пианиста Рихтер, концерт повторение.
Как смяташ, татко, достатъчно ли е това? При такова темпо, мисля, ще ми бъде доста трудно да изгубя изпълнителското си майсторство.“
Всички билети за тези концерти бяха продадени и Волфганг получи доста гулдени. Той се радваше, а Констанце изпитваше безпокойство — към края на третия абонаментен концерт мъжът й изглеждаше много уморен. Тя помоли Вецлар, чието мнение Волфганг зачиташе, да го склони да позабави темпото.
И ето че Вецлар, който споделяше опасенията на Констанце, каза на Волфганг една неделя, докато вървяха към дома на ван Свитен за поредния концерт:
— Не разбирам как издържаш, Волфганг. Не си лягаш преди полунощ, а в шест вече си на крак и почваш да се готвиш за трудовия ден: цяла сутрин преподаваш, цяла вечер свириш и отгоре на всичко намираш време да създаваш и нови произведения. Колко концерта за пиано написа през последните два месеца? Три?
— Четири. Но това не е чак такова чудо. Главната трудност е правилно да ги изпълняваш. Харесаха ли ти?
— Твърде много. Тези чудесни концерти ти спечелиха голяма слава.
— Те наистина карат изпълнителя доста да се изпоти, но не чак толкова, че публиката да забележи това.
— А не глезиш ли повече, отколкото трябва, публиката с нови концерти?
— Не. На нея всичко бързо й омръзва. За всяко публично изпълнение трябва да създавам най-малко по
