предложението. Възхищаваше го масонското преклонение пред нравствената сила на разума и природата, това, че всеки член на ложите беше равен с всички останали братя — независимо дали е благородник, или нетитулован човек, — възхищаваше го и вярата на масоните в бога: този най-велик, всезнаещ творец, създал света на принципа на разумен ред, който хората трябва да се стремят да спазват на земята.
Ван Свитен, Кобенцл, Вецлар, Палфи и много други негови приятели бяха членове на масонски ложи. Императорът подпомагаше масонството с това, че не бе забранил съществуването му, и то играеше ролята на противовес на църквата, чието влияние монархът се стремеше да отслаби, макар че доста от членовете на масонските ложи, както Волфганг например, се смятаха за добри католици. Волфганг не посрещна с изненада думите на ван Свитен, че масони са и Фридрих Пруски, Гьоте, Волтер, Франклин, Джеферсън, Джордж III. Привличаше го само братството в техните редове. След спречкванията си с Колоредо той не можеше да се примири с факта, че църквата набляга толкова на греха и покаянието. Продължаваше да съблюдава църковните обреди, но не можеше да не забележи огромната разлика между самия бог и представителите му на земята. Приеха Волфганг в масонската ложа на Благоденствието като чирак, обаче с радост го посрещаха и в другите ложи като брат музикант и той скоро беше повишен във втора степен и стана калфа.
Хайдн удържа думата си. Когато пристигна отново във Виена, той бе предупредил Волфганг и Моцарт уреди в негова чест на Гросе Шулерщрасе музикална вечер, като прати карета да докара приятеля му.
От уважение към знаменития гост Волфганг се облече тази вечер с придворна разкошност, ала не покани никого освен музикантите, които щяха да изпълняват и слушат квартетите. Предложи на Хайдн да вземе участие в концерта, но той предпочете да не си отвлича вниманието, а само да слуша.
После всичко се съсредоточи в едно — изпълнението: музикантите свиреха квартетите, останалите слушаха. Според желанието на Волфганг Констанце държеше на ръце четиримесечния Карл Томас и след малко детенцето заспа, дори без да захленчи, а Волфганг, докато свиреше, сякаш негласно си пееше мелодията.
Докато не бяха изпълнени всичките три квартета, никой не произнесе ни дума. После Волфганг се обърна към Хайдн и попита:
— Какво ще кажете, маестро? — И когато Хайдн не отговори, Волфганг се вцепени. Той сам се чудеше на себе си: обикновено не го вълнуваше твърде чуждото мнение. Но ако квартетите не са харесали на Хайдн, значи затова има сериозна причина.
Еберт, първата цигулка, каза:
— Още не сме се сработили добре.
— Унесох се в музиката — призна Поци, втората цигулка.
— Какво да говорим — рече виолончелистът Фаварт. — Всички се оказахме на ниско равнище.
— Излишно скромничите, господа — обади се Хайдн. — Изпълнението ви беше чудесно.
— Мога ли да ви предложа вино, господин Хайдн? — попита Констанце.
— Благодаря, госпожо Моцарт, вече съм пиян от музиката.
— Хареса ли ви? — Очите на Волфганг отново се оживиха.
— Слабо е да се каже „хареса“. Квартетите са съвсем оригинални, в тях има много малко от мен. — Хайдн си мислеше: „Кой се осмелява да казва, че в музиката на Моцарт липсвали нерв, стегнатост, драматизъм!“ По структура квартетите може би напомнят неговите, но хармониите са чисто моцартовски. Стана му неловко. В квартетите на Моцарт имаше пасажи, с които те превъзхождаха неговите. Само за миг Хайдн бе обзет от завист, но фатализмът и силата на квартета в ре-минор го завладяха отново, той така се трогна, че дори се просълзи. „Моцарт иска да се учи от мен — мислеше си той, — а всъщност аз трябва да се уча от него.“
— За мен ще е истинско щастие да чуя и останалите ви квартети, когато ги завършите — рече Хайдн.
— Надявам се, ще успея да направя това след няколко седмици — отвърна Волфганг. — Баща ми прие предложението да ми погостува и ще пристигне идния месец. Дотогава смятам да ги завърша. Ще останете ли още във Виена, господин Хайдн?
— Да. Господарят ми възнамерява да престои тук, в столицата, до края на зимата и аз ще бъда при него — могат да му потрябват услугите ми.
Карл Томас се събуди от разговорите и заплака. Констанце даде знак на прислужницата да отнесе бебето в детската стая.
Хайдн бавно се надигна.
— Бебето е право — рече той. — Време е за сън. — И поклати зачуден глава. — Волфганг, ако не трябваше да си вървя, бих прекарал тук цялата нощ, слушайки вашите квартети.
— Това ще бъде щастие и чест за нас.
— Както и за мен. Имате прекрасен дом, тук е така приятно да се слуша музика! Сред публиката личи дори Венера, има и купидони. — И Хайдн посочи гипсовия таван. — И очарователна домакиня. — Хайдн се наведе, целуна ръка на Констанце така галантно, че учуди Моцарт, после с несвойствен плам добави: — Трябва да ви поздравя, Волфганг, за уютния дом и милото ви семейство.
73
Леополд не очакваше, че така ще го развълнува посещението при сина. Той излезе от колата и застана, разстроен и смутен, пред вратите на дома на Гросе Шулерщрасе. Познаваше добре този район, но се бавеше, по-напред трябваше да събере мислите си.
Нанерл предупреждаваше татко, че рискува живота си, като предприема това пътуване до Виена през февруари, в най-лошото време, но той си знаеше: ако не тръгне сега, друг път едва ли ще се накани. Всяка година се чувствуваше по-отпаднал от предишната. Нанерл очакваше дете през лятото и на Леополд му се щеше дотогава да се върне в Залцбург. Обаче засега най-много го тревожеха перспективите на Волфганг. Синът продължаваше да пише, че работите вървят отлично, но е необходимо сам да се убеди в това. Трябва да се постарае да скрие настинката, която бе хванал по пътя, ревматичните болки в краката и гърба и да ходи изправен, досущ като сина. Леополд силно удари желязното чукче и след миг на вратата се появи Волфганг и горещо прегърна баща си. Качиха багажа горе и Волфганг поведе татко към жилището си.
— Имаш щастие, че сме на първия етаж, няма много стълби дотам.
Изкачил, както му се стори, твърде много стъпала, Леополд с облекчение се спря да почине на малката каменна пейка. Беше силно задъхан, ала камъкът студенееше и го побиха тръпки. Леополд бързо стана и се опря на ръката на Волфганг, макар че с това издаваше старческата си безпомощност.
Констанце посрещна свекъра си приветливо и веднага го покани на закуска: горещото кафе приятно го стопли. Тя му показа внука и Леополд изпита радост, като гледаше усмихващото се личице на детето. Съвсем не искаше да отправя укори към някого, но изведнъж неволно рече:
— Надявам се, с Карл Томас няма да повторите предишните грешки.
Констанце пламна, а Волфганг побърза да каже:
— Татко, трябва да си починеш след пътя. Предстоят много интересни неща и искаме да ти доставим колкото може повече удоволствия.
Леополд се събуди от чукане на билярдни топки. За негово изумление синът му много ловко играеше билярд. Какво странно занимание преди концерт, учуди се Леополд — Волфганг същата вечер трябваше да свири на първия от шестте абонаментни концерта, насрочени в петък, но синът отвърна:
— Купих си билярд, за да не губя пъргавината на пръстите. Напоследък ми се налага да пиша толкова много музика, че от стискането на перото пръстите ми се схващат.
— Не му вярвайте — рече Констанце. — Волфганг просто обича билярда, както и танците. Понякога ми се струва, че обича танците дори повече от музиката. На баловете не ми дава да си отдъхна.
С тези думи тя стана по-скъпа на Леополд, отколкото преди, когато се мъчеше да му угоди.
— Волфганг винаги е обичал да танцува, още от дете — забеляза Леополд.
А Волфганг, като направи много умел удар, се върна при работната си маса.
— Стига толкова билярд, още не съм преписал последната част, а нали и диригентът трябва да има своя партитура.
