грациозността и ритмичността на музиката и танцьорите, но татко каза, че още е малък за танци. Тогава Волфганг мислено съчини менует и си представи, че танцува под звуците му. Ала неочаквано му се доходи по нужда. Татко го поведе по един дълъг коридор и си мислеше: на такова цивилизовано място като Версай търсенето на клозет би могло да бъде по-лека задача. Най-сетне чуха някакъв шум и решиха, че са намерили онова, което им трябваше, но се оказа друго натъкнаха се на една двойка, отдала се на любов в тъмния, влажен коридор. Татко разбра каква е работата, Волфганг също, макар да виждаше такова нещо за пръв път. Жената изпищя, мъжът избухна в груби ругатни.
Волфганг бе смаян. Той се отказа да върви в клозета, сякаш изведнъж видя в това нещо неприлично. Съвсем онемя. Съществува понятие „пол“, той го знаеше, знаеше и това, че от връзката на мъжа и жената се създават деца, но си представяше всичко съвсем иначе. Любовта във въображението му беше прекрасна, изящна, чаровна, а видяното се оказа мръсно и отвратително като парижките улици, където ако не седиш в портшез, рискуваш да стъпиш върху умряло животно, смет, гнилота или човешки изпражнения, а отгоре на всичко трябва да се преструваш, че нищо не забелязваш.
Същата нощ Волфганг не спа. Безобразните звуци, които издаваше онази двойка, още гърмяха в ушите му. Любовта трябва да бъде прекрасна, това ни нашепва музиката — твърдяха татко и мама, — защо тогава онези двамата така отвратително пъшкаха? Само като си помислиш, и ти става противно. Той изпитваше отвращение и към самия себе си.
Болката за сина, който трябваше да преживее такъв шок, отново прониза Леополд. Като се обърна към Ана Мария, той рязко каза:
— Версай е клоака.
Тя попита защо и Леополд отвърна:
— В това място няма благочестие. Ако там все пак стават чудеса, те съвсем не се извършват от светци и от девственици, чудеса творят грешниците с телата си. Не можеш да разбереш коя е жената, коя любовницата. Всички живеят, както им се ще, и ако бог не се смили над Франция, чака я съдбата на Персийската империя.
Леополд не се впусна в по-дълги обяснения. Залови се да прибира багажа.
В Англия щели да ги посрещнат с отворени обятия, твърдеше Грим. Леополд също мислеше така, но Нанерл, която изглеждаше вече като истинска госпожица с елегантните си френски наметала, не искаше да заминава. Ана Мария обаче забеляза, че Волфганг се радва на заминаването. Да не би да е заради графинята, която толкова обичаше, помисли си тя. И изведнъж изпита желание да викне на Леополд: „Да си вървим вкъщи, нашите корени са в Залцбург, там е нашето бъдеще!“
Но Леополд остави без внимание изписаната на лицето на жена му молба. На прощаване той и Грим като добри французи се целунаха по двете страни и се заклеха във вечна дружба. После наемната карета пристигна и Моцартови отново потеглиха на път.
На другия ден след заминаването им мадам Помпадур почина.
18
Моцартови пристигнаха в Лондон и скоро децата получиха покана от Джордж III и жена му Шарлот, немкиня по произход. Грим писа на краля, който също бе абонат на неговото списание, че „тези чудеса на природата — децата на Моцарт“ пътуват за Лондон и посочи къде ще отседнат, а също така помести в своето списание още една хвалебствена статия, която предизвика августейшото любопитство.
Пътуването от Париж до Лондон беше тежко, а при това трябваше да се разделят със Себастиан Винтер, който не дръзна да пресече Ламанш. Но самият Лондон се оказа чудесен град, а квартирата, наета от тях по съвета на Грим у бръснаря господин Къзън на Сейнт Мартин лейн, беше чиста и удобна и се намираше близо до Бъкингамския дворец.
Волфганг се разочарова от простата обстановка на този дворец. За да накара сина си да се проникне от важността на момента, татко Разказа, че Англия неотдавна е победила Франция в Седемгодишната война и е станала най-силната държава в Европа, завладяла е много Френски колонии в Америка. И все пак Версай беше доста по-разкошен. Невзрачният вид на краля също удиви Волфганг. Най-скромният придворен във Версай бе облечен по-богато. Джордж III носеше евтина перука, камзол с твърде банален тъмен цвят и сиви чорапи. Изглеждаше много млад, почти на възрастта на Шобер, с румено лице, полегато чело и кръгла, хлътнала брадичка. Кралица Шарлот, ниска, миловидна, скромно облечена жена, не носеше никакви дрънкулки, толкова любими на френските дами.
След дуета с Нанерл, с който обикновено започваха концертите, кралят изрази желание кралицата да свири на четири ръце с Волфганг. Момчето прояви колебание и Джордж III добави гордо:
— Този е клавесинът на нейно величество. Кралицата го донесе като зестра. Тя е изкусна музикантка. Нейният учител Йохан Кристиан Бах казва, че по-добра ученичка не е имал.
Очевидно Бах не е бил много строг съдник, реши Волфганг по време на изпълнението. Кралицата не можеше да се сравнява, с Нанерл. По средата на една соната от Хендел се наложи да я спре заради положението на пръстите й. Татко се разтревожи, а кралят пламна, едва сдържайки гнева си.
Кралицата обаче каза:
— Момчето е право. — И кралят се успокои.
След малко Волфганг направи забележка на кралицата, че избързва, и тя му кимна в знак на съгласие, забави темпото и за нейно голямо удоволствие дружно завършиха сонатата. Кралят шумно изръкопляска и заяви:
— Кралицата е прекрасна музикантка!
Никой не възрази, макар за миг Леополд да се побоя за Волфганг — момчето се намръщи, което беше явен признак на несъгласие.
— А сега; господин Моцарт — каза кралят, — нейно величество ще ни изпее ария и аз моля вашия син да й акомпанира на клавесина.
Кралица Шарлота избра ария от Кристиан Бах и Волфганг си помисли: „Да се надяваме, че пее по-добре, отколкото свири.“ Но надеждите му не се оправдаха кралицата пееше още по-лошо, отколкото свиреше. Тя имаше съвсем малък, неизразителен глас, липсваше й сценичност и Волфганг реши: ако е професионална певица, няма да издържи дори един концерт или представление. Но музиката на Бах го възхити. Арията беше мелодична и приятна.
Джордж III бе много щастлив и възкликна:
— Чудесно, чудесно изпълнение!
Всички се присъединиха към мнението му — кралската преценка не подлежеше на съмнение.
Доволен, че публиката е оценила пеенето на кралицата, Джордж III рече:
— Господин Моцарт, четох в списание „Кореспонданс литерер“, че вашето изпълнение на орган е нещо нечувано досега. Вярно ли е това?
Волфганг вдигна рамене. Свиреше на орган така, както трябваше да се свири.
— Изпълнявате ли Хендел?
Волфганг кимна.
— Отлично! А после ще дойде ред на импровизацията върху Хендел.
Но когато настъпи време да се импровизира, Волфганг почна да се вълнува. Харесваше му органната музика на Хендел, тържествена и величествена, но веселата, жизнерадостна ария от Кристиан Бах му допадна повече. Сякаш под въздействието на неизвестна сила той в своята импровизация незабележимо премина от Хендел към Бах. Кралят отмерваше такта със свити на руло ноти и никой не се решаваше да му каже, че изпуска такта, а когато един от пажовете задряма, той със същите ноти го шляпна по напудрената главица. Волфганг би искал да се върне към Хендел, но не можеше да се съпротивява на нежната, завладяваща мелодия на Бах. Отначало на лицето на татко се появи изумление, а после безпокойство; Нанерл се усмихвайте, приемайки навярно всичко това за шега; никой друг обаче — дори самата кралица — не забеляза разликата. И изведнъж Волфганг видя застаналия до вратата висок красив мъж, облечен като богат и изискан благородник, който слушаше с такова внимание, че момчето веднага се сети — това е самият Йохан Кристиан Бах. Този факт изпълни Волфганг със страстно желание да се хареса на композитора,
