Волфганг… — Видът на татко стана сериозен.
— Да, татко?
— Кажи, Волфганг, ти… — Леополд се изчерви, покашля се, но не посмя да продължи.
Волфганг се усмихна.
— Харесват ли ти момичетата?
— Някои ми харесват.
— И много ли? — загрижено го разпитваше татко.
— Как така
— Волфганг, говоря ти сериозно!
— Също толкова много, колкото на Луи XV му харесваше мадам Помпадур?
— А ти какво знаеш за това?
— Каквото си ми казвал.
— Аз рекох, че тя е проститутка. Нищо повече.
— Е, аз зная още, че те спяха заедно. И че той я предпочиташе пред всички останали.
— Не съм ти казвал такова нещо. А какво друго знаеш? — татко настръхна.
— Всички знаят как се създават децата. С изключение на самите деца.
— А ти… Опитвал ли си тази работа?
Като ученик, който се чувствува по-умен от учителя, Волфганг снизходително погледна татко.
— Ти нищо не разбираш, татко — каза той. — Още съм твърде малък. Но имам представа как става това.
Татко промени темата.
— На този Афлиджо ще му покажем с кого си има работа. Предполагам, че три месеца за опера са ти дори много. — А тайно помисли: колкото по-зает ще бъде синът му, толкова по-добре.
Волфганг потъна до гуша в работа. Навреме си лягаше да спи, хранеше се умерено, работеше под надзора на мама, която грижливо следеше синът й да не се преумори. Сутрин татко му даваше да преглежда оперни партитури от други композитори. Следобед Волфганг композираше. А вечер, ако не се чувствуваше уморен, обсъждаше с татко написаното.
Най-много му харесваше да пише арии. Човешкият глас му изглеждаше най-добрият музикален инструмент и той се стремеше да композира арии — мелодични и напевни. Спомняше си своите любими арии и тук-там в партитурата зазвучаха мотиви от Бах и Глук. Но в главата му се раждаха и собствени мелодии. Не се боеше да използува чужда форма, ала мелодичната линия трябваше да бъде чисто негова. Особено го радваше, когато арията, която съчиняваше, звучеше естествено и приятно за ухото. В такива мигове Волфганг чувствуваше прилив на сили, работата спореше. Седнал на красивата мраморна маса, купена от татко, за да композира на пея, Волфганг се затрупваше с нотни листове — по коленете, в ръката, на масата — така по-лесно можеше с един поглед да следи цялата партитура и в същото време да се съсредоточи, ако е необходимо, върху някоя част. Татко явно одобряваше работата му и рядко предлагаше свои поправки.
Два месеца след преговорите с Афлиджо „Мнимата наивница“ беше завършена. Операта имаше увертюра, три действия, двадесет и шест арии и много речитативи — всичко петстотин петдесет и осем нотни листа.
Графът заяви, че ще я постави колкото може по-скоро, но не плати обещаните сто дуката.
На първата репетиция Леополд седеше до Волфганг, който нямаше търпение по-скоро да чуе своята музика и да внесе обичайните поправки по настояване на капризните певци. Още щом започнаха певците, Леополд разбра, че не са се потрудили да разучат добре партиите си, никой не е репетирал предварително своята партия с клавесин, не са упражнявани ансамблово дуетите и финалите и въпреки това репетицията вървеше с пълен оркестър. Леополд не се съмняваше — направено е нарочно, за да се обезцени музиката. Не можеше да познае нито един пасаж. Музиката звучеше хаотично, рязко. Някои от певците с мъка сдържаха смеха си. Денят, на който Леополд възлагаше толкова надежди, стана най-мрачният в живота му.
И все пак, когато след репетицията при него дойде импресариото, Леополд положи усилия да се овладее. Широко усмихнат, Афлиджо заяви:
— Музиката е предназначена за твърде високи гласове. Певците твърдят, че ще могат да пеят в тази опера само ако синът ви внесе някои поправки.
Волфганг направи поправките. По молба на Афлиджо той съчини още две арии за първо действие. Но когато дойде време да се репетира отново. Афлиджо рече:
— Ще трябва да отложим репетицията, теситурата19 на ариите не е достатъчно ниска, певците не могат да вземат толкова високи тонове.
— А аз мога — намеси се Волфганг, — макар че почти нямам глас. — И преди импресариото да успее да се намеси, изпя първата ария. Той имаше тъничък гласец и все пак арията прозвуча мелодично и приятно.
— Моцарт, вашият син, изглежда, подражава на кастрата — каза Афлиджо.
— Все пак какво мислите за операта? — запита Леополд, твърдо решил да не се отклонява от същността на въпроса.
Афлиджо сви рамене:
— Поздравявам ви.
Леополд се запита дали все пак не се бе излъгал в импресариото.
— Твърдяхте, че момчето може да напише опера, и то наистина я написа.
— Какво следва от това, ваше сиятелство?
— Нека преработи двете нови арии и тогава може би ще поставим операта за завръщането на императора от Унгария идния месец.
— Благодаря.
— Искам обаче да ви предупредя, Моцарт: мнозина разправят, че по-голяма част от музиката сте написали вие. — И преди Леополд да успее да протестира с възмущение срещу тази клевета, Афлиджо добави: — Освен това теситурата на ариите все още е твърде висока, а музиката — твърде немска. — С тези думи той изпроводи Моцартови от театъра.
24
Във Виена заговориха, че Афлиджо разпределя между певците роли за постановката на „Добрата дъщеря“ от Пичини; носеха се слухове, че „Мнимата наивница“ на Моцарт няма да види постановка, защото певците не са в състояние да изпълнят ариите си, а фразирането било чисто немско; разправяше се също, че момчето не знае достатъчно добре италиански и няма никаква представа нито за мелодия, нито за форма. Когато тези слухове стигнаха до Леополд, той разбра: трябва да се направи нещо. Би желал да се обърне към императора, но Йосиф все още се намираше в Унгария; мислеше си дали да прибегне до защитата на Мария Терезия срещу Афлиджо, ала го предупредиха, че тя ще сметне това за оплакване от сина й, а в известен смисъл и от самата нея.
Желаейки някак да опровергае лъжливите слухове, Леополд се уговори за уреждането на музикална вечер в дома на барон Готфрид ван Свитен — нов и горещ поклонник на Волфганг. Нито един човек във Виена няма да откаже на поканата на барона. Бащата на Готфрид, Герхард ван Свитен, изрази съгласие да присъствува на концерта, а този известен лекар се ползуваше с разположението на Мария Терезия, доколкото императрицата можеше да дари с разположението си човек не от нейното семейство, и тя с уважение се отнасяше към мнението му — нещо също несвойствено за нея.
Волфганг, съвсем потиснат от поведението на Афлиджо, се оживи, като узна, че концертът ще се състои в дома на Готфрид ван Свитен. Момчето харесваше този тридесет и няколко годишен барон, който приличаше на баща си по едрата, масивна глава, харесваше енергичността му, която излъчваше топлота и сила. Внушаваше на Волфганг уважение и голямата любов на ван Свитен към музиката. Баронът умееше да свири на клавесин и на цигулка, бе учил история и теория на музиката и съчинил сонати и песни. След няколко вечери, прекарани заедно, Волфганг и ван Свитен се сприятелиха и възприеха практиката да си