нали?…
— Е, не много често — промърмори Ник.
— Ай, какъв пропуск!… Защо? Вие ще предизвикате фурор там, госпожице. С вашите данни!…
Ник се нервира:
— Слушайте, ще ми изложите ли проблемите си?
— Ах, да! — плесна се по челото Пиратски. — Това нали е детективска кантора „Алф“?
— Да!
— Ще се заемете ли с моя случай?
— Няма проблеми — изръмжа грозно Ник. — Но първо трябва да ми ги изложите!
— О, разбира се! Снощи бях в „Кристал“… Вие ходите там, нали?
— Да! — изрева Ник.
— О, идеално… Облегчавате ме много. Аз ходя там рядко, недовиждам и щях да имам трудности с описанието на заведението… Предпочитам „Астория“ и „Казашка изба“. Вие ходите ли…
— Ходя! — стисна юмруци Ник с побеляло лице. — Случая!
— Ей сега… А вие, госпожице?
— Какво? — учуди се Мария.
— Ходите ли в „Астория“ и „Казашка изба“?
— Не — троснато отговори тя.
— Жалко — с вашите данни…
— Дайте случая — жално проплака Ник и рухна омаломощен на облегалката на стола.
— Ах, да!… Та жалко, че отидох в „Кристал“, защото там вече пируваше тая, Василка Кондева… Познавате ли я?
— Пиши — обнадежден извика Ник на секретарката. — Давайте, господин Пиратски, не губете темпото!
— Да, да… Та тя бе заела голяма маса с пет свои обожатели и живееше доста шумно…
— Пет обожатели? — вдигна вежди Ник.
— Да. Не вярвате ли, по дяволите?
— Само се чудя защо са й пет.
— За да я чукат един след друг.
— Че не може ли да избере по-евтиния вариант — да си намери някой, който ще я чука пет пъти?
— Няма такъв мъж — поклати глава категорично Пиратски.
— Как… — започна Ник, но Мария го прекъсна.
— Не! — извика тя. — Само не му предлагай да се убеди на практика!
— Какво? — врътна се объркан към нея доцентът.
— А инак бива ли я? — поглади перчема си Ник.
— Ооо! — проточи многозначително Пиратски.
Мария тресна ядосана тефтера на бюрото си и извика ултимативно:
— Ще се занимавате ли с работа?
— Да, да… Разбира се — сконфузи се Ник. — Слушам ви, господине.
— Та така… Аз обичам хубавите жени, господине, слаб ми е ангелът. И като пийнах шестата водка…
— Шестата ли?
— Шестата. Та като я пийнах, поканих госпожа Кондева на танц.
— Да не я ощипа? — заинтересова се Ник. После го огледа критично: — Или си я настъпил при танцуването? Сигурно си й смазал крачето.
— Не, господине — въздъхна Пиратски. — Тя ми отказа.
— О! — изненада се приятно Ник. — Значи е жена с вкус. И после?
— После ли?… Ами ударих още две водки и й казах, че е шарлатанка.
— Внушително!
— И че полтъргайстът й може да плямпа пред другите, но на мен номерът няма да мине.
— Полтъргайст? — почеса се по главата Ник. — Това пък какво беше? Бебе ли е?
— Компютър — недоволно му подсказа Мария.
— О, да! — плесна по бюрото Ник.
— Компютър ли? — зяпна Пиратски. После прехапа устни: — Нищо чудно, майка му стара! Сигурно в това мошеничество е замесен компютър!
— После?
— После ударих още две водки.
— Още две? Чакай… Десет водки? — не повярва Ник.
— Толкова — скромно наведе очи Пиратски.
— И си жив?
— За жалост… Когато сутринта се събудих, в джоба ми имаше договор, съгласно който до една седмица трябва да се явя при Кондева и да задам три въпроса на полтъргайстта. Ако той отговори, аз трябва да се извиня на Кондева публично и да й платя за моралните щети един милион марки.
— един милион?! — зяпна устата на Ник като зареден капан за мишки.
Мария бе спряла да диша.
— Свидетели на договора са седеч журналисти. Ако загубя, това значи финансов крах. Плюс това ще бъда смачкан като учен.
— Абе учен… — преглътна Ник. — Ти спаси париците пък…
Това ще го направите вие.
— Хм… А туй?
И Ник красноречиво потри пръстите си.
— Сто хиляди при успех и десет хиляди при неуспех.
— Ооо! — изви Ник.
Мария се олюля, но издържа — не припадна.
— Мисля, че всичко е мошеничество. Стаята е оборудвана и Кондева по някакъв начин задейства механизъм или компютър. Как — вие ще кажете. Нещо друго?
— Няма — бързо рече Мария.
— Значи поемате случая?
— Няма проблеми! — изрева въодушевено Ник.
4
— Държа се много прилично — заядливо рече Ник след като Пиратски излезе. — Бикините ти не се видяха нито веднъж.
— Аз съм без бикини — вдигна рамене Мария.
— Сега без гащи ли си?
— Чакай бе, чакай! Ти от шега не разбираш ли?
— Шега ли? Искам да видя.
Мария прехапа устни. Погледна часовника си и му се изплези:
— Сега съм в обедна почивка!
— Ще ти дам…
— Има кодекс на труда! В извънработно време мога да ходя като си искам!
— Слушай… Абе къде тръгна?
Ник се сви при трясването на вратата, въздъхна и тъй като нямаше какво друго да прави, зае се със случая Пиратски.
Вдигна телефона и звънна на Русата Дора — чиновничка в картотеката на полицията.
— Ало, пиленце!… Ало, Доре!
— Ало… Ник, ти ли си?… Ох, каква изненада! Довечера свободен ли си?
— Как си, миличка? Цъфтиш ли? Цъфтиш, знам!…
