живо същество, което изглеждаше чисто й неподкупно като самата истина.
— Жената художник сама по себе си е вече рядкост, но когато рисува и подобни картини… — заяви Филип. — Тя е интересна, нали?
— Прекалено млада е за теб — побърза да каже Жан Марк.
— Не съм чак толкова покварен — възмути се Филип. — Тя дори още няма оформен бюст. Изчаквам, поне докато жената разцъфти.
Жан Марк се засмя.
— Е, това дете несъмнено ще покаже остри бодли, когато разцъфти.
— Толкова по-интересно ще бъде да се откъсне цвета. Но всъщност ти си човекът, който предпочита мъчни жени. Аз самият никога не бих се опитал да обуздая онзи малък змей, които ти толкова щедро издържаш в Марсилия. Прекалено изтощително е за мен.
Споменът накара Жан Марк да се усмихне.
— Едно предизвикателство не е никога изтощително. Леони е наистина необикновена. — Усмивката му помръкна при мисълта, че Филип много добре знае защо той предпочита тъкмо този тип жени.
— Една хубава вълчица също е необикновена, но въпреки това не бих я взел в леглото си. Нима никога не се спираш на жени с по-малко… — Той спря. — Предвкусвам удоволствието да се запозная с версайските дами.
— Те нямат слабост към обикновени граждани като теб. Ти си по-добре обслужен във Вазаро с тамошния maisonette des Fleurs10, отколкото в будоарите на тези аристократки. Те направо ще те изядат.
— Наистина ли? Каква очарователна перспектива — измърмори Филип. Обаче усмивката му в миг изчезна и той угрижено прехапа устни. — Нямах представа, че знаеш за онази къща, Жан Марк. Уверявам те, че става дума само за един съвсем невинен порок. Той не ми пречи да управлявам добре Вазаро.
— Знам това. Като управител на наследството на Катрин ти носиш на гърба си цялата работа. Ако беше иначе, щях вече да съм ти го казал открито.
— И защо отваряш дума за това едва сега?
— Не бих искал възмутени бащи да търсят помощта ми заради изнасилените им дъщери.
— Изнасилени ли? — Филип загуби самообладание. — Аз наистина съблазнявам, но не изнасилвам. Нито една от тях не е пристъпила прага ми против волята си.
— В такъв случай се погрижи така да продължи и занапред. Тогава няма да чуеш и дума от мен.
— Никога не бих ти създал неприятности. Жан Марк. — Филип посрещна сериозно погледа на вуйчо си. — Знам, че сегашното положение е голям късмет за мен. Наистина обичам живота си във Вазаро.
— И Вазаро обича теб — каза Жан Марк с усмивка. — Или поне женската половина от населението. Сметнах само, че е най-добре да изясним нещата.
Филип присви очи.
— Затова ли ме помоли да напусна Вазаро и да придружа Катрин?
— Помолих те, защото знаех, че ще се грижиш за Катрин и защото харесвам компанията ти.
— И защото искаше да ме предупредиш да не смесвам удоволствията със задълженията си. — Лека- полека Филип възвърна доброто си настроение. — Защо с един изстрел да не се улучат три заека?
— Точно така, защо не?
— Никога ли няма да ти омръзнат тези заплетени маневри, с които се опитваш да подреждаш света според собствените си представи?
— Понякога ми идва до гуша, но в повечето случаи крайният резултат си струва играта.
— Не и за мен. — За кой ли път Филип направи гримаса. — Ето защо при тебе идват богатствата на цяла Европа, докато аз смирено върша работата, която ти ми възлагаш.
— Катрин ти я възлага. Вазаро принадлежи на нея, а не на рода Андреас.
— Ах, наистина ли? Не бях сигурен, че осъзнаваш разликата.
— В нашия род е традиция да се оказват помощ и закрила на наследниците на Вазаро.
— Обикновено не те е грижа и за традицията — каза Филип тихо. — Питам се дали въобще държиш на нещо, Жан Марк.
— Наистина ли искаш да знаеш? — В гласа на Жан Марк се долавяше подигравка. — Държа на френски ливри, на британски фунтове, на италиански флорини. И страстта ми към руските рубли напоследък също расте.
— И нищо друго не те интересува?
Жан Марк се замисли.
— Може би семейството. Мисля, че повече от всичко държа на благоденствието на семейство Андреас.
— Не спомена баща си.
Лицето на Жан Марк издаваше напрегнатостта му.
— Баща ми е член на нашето семейство, нали? — Той хвърли хладен поглед на Филип. — Не очаквай от мен сълзливи излияния. Не съм сантиментален.
— Въпреки това си способен на приятелство. Надявам се, че ме смяташ за свой приятел.
Жан Марк сви рамене и изведнъж се сгърчи от непоносима болка. Беше забравил, че раната му още не е заздравяла.
— Между другото, използвай пелия си чар, за да завъртиш главата на Нейно величество и аз ще бъда много доволен от теб — каза след малко той.
— О, нямам намерение да се впускам в едно толкова рисковано начинание. Мъжете, които се осмеляват да направят краля рогоносец, често завършват с глави, набучени на копия. Кажи ми, вярно ли е, че кралицата предпочитала жените пред мъжете?
— Защо питаш точно мен?
— Защото добре те познавам. Ти несъмнено вече си разучил всичко за двореца, като се започне от клюките за най-последното конярче и се стигне до краля. Никога не се впускаш в една авантюра, без да познаваш отлично противника си.
— Противника си ли? Нейно величество е мой суверен, а аз съм верен поданик.
Филип презрително изпръхтя в отговор.
— Значи ми нямаш доверие? Аз все пак открих, че кралицата е написала няколко страстни писма до принцеса дьо Ламбел и я е отрупала със скъпи подаръци. Същото се отнася до Йоланд дьо Полиняк и Селест дьо Клеман.
— Дьо Клеман ли? — Очите на Филип се разтвориха широко, когато отново погледна картината. — В такъв случай това дете…
— То е дъщеря на Селест. Бащата на маркизата е богат испански търговец. Селест се е омъжила за обеднял благородник, чиито син и наследник от първия му брак е бил всичко друго, но не и благоразположен към съблазнителната Селест и нейната дъщеря. След смъртта на баща си той качил мащехата си на една карета с целия пищен гардероб и я отпратил заедно с Жулиет.
— Мислиш ли, че малката немирница прилича на майка си? — попита Филип просто от любопитство. — Дъщерите на Сафо Трябва да…
— Не! — отвърна Жан Марк несдържано и сам се стресна от порива си. Имаше чувството, че Филип оскърбява нещо, което му принадлежи. Той бързо се окопити. — Не твърдя, че Селест дьо Клеман има неестествени наклонности. Била е любовница на безброй щедри аристократи, откакто е придворна вече няколко години. Предполагам, че истинската й страст е по-скоро да натрупа състояние, отколкото да гони плътски наслади.
— Тоест нещо като Жан Марк Андреас?
— Маркиза дьо Клеман и аз имаме обща страст, само дето аз не проституирам, за да й се наслаждавам. Предпочитам да извличам облаги от обстоятелства, а не от чувства.
— Което не значи, че не използваш и двете, когато ти харесва.
— Договорите, Филип.
Младежът направи гримаса и се обърна да си върви.
— Ще отида да ги донеса. А, между другото, вече съзрях една прелестно закръглена слугиня. Предполагам нямаш нищо против, ако я поканя да се позабавляваме в леглото, за да мине времето по-
