бързо.
— Стига да се държиш дискретно и да не обидиш с нищо Катрин. Особата се нарича Жермен.
Филип отвори вратата.
— Ти вече си я опитал?
— Когато се нанесох тук. Приятна, усърдна, но скучна със своята покорност. — По устните му затрептя усмивка на съжаление. — Не е нужно да ти казвам, че не се изкушавам да повторя преживяването в сегашното си състояние.
— Нямам нищо против да е покорна. — Филип се ухили до ушите и прибави вече от коридора: — А усърдието ме довежда до възторг.
Жулиет затвори вратата на стаичката и се обърна към Катрин.
— Седни ей там. — Тя посочи един стол. — Вече имаш по-нормален цвят на лицето — установи тя, като оглеждаше поруменялата кожа на Катрин.
Момичето седна послушно.
— Имам чувството, че цялото ми лице гори, толкова ме е срам.
— Че защо? — Жулиет се тръшна на леглото. — Защото си била толкова глупава да се оставиш да те стегнат до задушаване?
— Да, и сега Жан Марк и Филип Бог знае какво ще си помислят за мен.
— Минало и заминало. — Жулиет кръстоса крака под себе си и наведе критично глава.
— Впрочем, ти не приличаш на нито един от двамата.
— Ние сме само далечни роднини.
— Изглежда, всички във вашето семейство сте хубави. А той е направо красив. Искам да го нарисувам.
— Филип ли? — Катрин кимна с разбиране. — Да, по-красив мъж не съм виждала през живота си. Когато косата му не е напудрена, блести като злато. Освен това има добър характер, не е нетърпелив и рязък, какъвто може да бъде понякога Жан Марк. Веднъж дори ми донесе в Ил дьо Лион парфюмирани кърпички от Вазаро.
Жулиет поклати глава.
— Нямах предвид Филип, а Жан Марк.
— Жан Марк ли? — Катрин я изгледа недоверчиво. — Но Филип е много по-красив! Защо предпочиташ да рисуваш Жан Марк?
Защо ли? Жан Марк в черните му кадифени одежди — той беше тайна, цинично познание, злорадо остроумие и понякога нежност, толкова рядка и затова още по-ценна. Но Жулиет си даде сметка, че почти не беше забелязала Филип и че сега с голямо усилие успяваше да си спомни как изглежда.
— Да, твоят Филип с доста представителен.
— Той е много по-хубав от Жан Марк.
— Къде се намира този Ил дьо Лион? — попита Жулиет, за да смени темата.
— Край бреговете на Марсилия.
— Там ли си родена?
— Не, във Вазаро, недалеч от Грас. — В гласа на Катрин се долавяше гордост. — Навярно вече си чувала за Вазаро. Ние отглеждаме цветя за производство на парфюми, Филип казва, че нашите есенции са много прочути.
— Не, никога не съм чувала за Вазаро. — Жулиет погледна Катрин и направи гримаса. — Но това да не ме учудва. В двора много рядко се говори за външния свят. Там обсъждат само себе си.
— Чух, че Версай бил най-красивото място на света — промълви Катрин замечтано. — Сигурно е истинско щастие да живееш сред такова великолепие.
— А ти защо живееш на Ил де Лион, след като Вазаро е родното ти място?
— Родителите ми умряха от едра шарка, когато бях на четири години и бащата на Жан Марк ме взе при себе си на Ил дьо Лион. Там ще живея, докато стана достатъчно голяма, за да управлявам сама Вазаро. Семейство Андреас имат замък, който е много по-величествен от господарската къща във Вазаро. Но, разбира се, те не могат да се сравняват с дома ти във Версай.
— Домът ми ли? — Жулиет усети неочаквана празнота, която я стъписа. Колко хубаво щеше да е, ако наистина имаше дом и не трябваше постоянно да се мести от Париж във Версай, после във Фонтенбло и в останалите кралски резиденции според настроението на Нейно величество. — Аз нямам дом във Версай. Разполагаме с малък апартамент в двореца. Но това не е важно. На мен ми стига моята живопис.
— Видях картината ти в стаята на Жан Марк. Чудесна е. Ти си много способна.
— Да, такава съм.
Катрин прихна.
— Не трябва да се съгласяваш с мен. Моята гувернантка все ми повтаря, че една млада дама трябва да бъде скромна и да възразява, когато я хвалят.
— Е, ние вече се убедихме, че твоята гувернантка е доста глупава. — В очите на Жулиет просветнаха дяволити пламъчета. — Ти си си научила урока и няма нужда повече да следваш наставленията й.
Катрин ококори очи ужасена.
— Смяташ, че не бива вече да й се подчинявам?
— Разбира се, че не бива… — Жулиет замлъкна, когато съзря погледа на Катрин. Нежността на момичето й напомняше за китайските вази в кабинета на кралицата, а пък ако тази Клер приличаше поне малко на Маргьорит… Жулиет реши да смекчи тона. — Най-добре да й се противопоставяш само за важните неща. — Тя се намръщи. — Във всеки случай не позволявай повече да те стягат.
— Не трябваше да съм толкова суетна. Сигурна съм, че тя не искаше да ми навреди.
— Нима? — Жулиет се постара да скрие недоверието в гласа си. Беше напълно възможно гази Клер да не е звяр като Маргьорит, но във всеки случай едва ли беше особено интелигентна. — Тогава поне й казвай, когато нещо те притеснява. Разбра ли?
— Не съм чак толкова глупава — заяви Катрин с достойнство. — Знам, че трябваше да кажа на Жан Марк за корсета.
— И защо не му каза?
Катрин отново пламна цялата.
— Филип…
Жулиет избухна в смях.
— Ти здравата си хлътнала по този наперен паун.
Катрин бурно възрази:
— Съвсем не е паун! Той е добър, мъжествен и…
Жулиет прекрати тирадата й с едно махване.
— Не мислех това, което се изплъзна от устата ми. Но аз съм си такава. Кажи ми, спала ли си с него?
Катрин смръщи чело.
— Не разбирам какво имаш предвид.
Жулиет реагира с нетърпелив жест.
— Опитвал ли се е да те заведе в леглото си?
Катрин се смрази от ужас.
— Имаш предвид… разврат?
Жулиет усети, че стъписването й беше истинско.
— Значи не се е опитвал?
— Не, разбира се, че не. Той никога не би… — Катрин се задъха. — Филип е кавалер и не прави такива неща. Дори да бях голяма, той нямаше…
— Шегуваш ли се?
Катрин поклати няколко пъти глава, преди да запита на свой ред с любопитство:
— А ти имала ли си някога… — Тя спря, изплашена от въпроса, който искаше да зададе. — Не, нали?
Жулиет кимна.
