Сведе бързо поглед, а ръцете й се разтрепериха, когато поднесе чашата към устните си.
— Обмислям дали да не помоля свещеника да наминава веднъж седмично, за да учи на децата на берачите.
— Той няма да дойде. Смята, че селяните може да се почувстват недоволни от положението си, ако им преподава — каза Филип. — И аз мисля по съшия начин. Катрин. Каква полза могат да имат от това?
— Образованието никога не е безполезно!
Той поклати глава.
— Това е заблуждение.
— Тогава нека приемем, че е нещо, което съзнателно искам да направя. — Катрин забеляза, че той смръщи чело и затова побърза да добави: — Ценя високо твоето мнение и съжалявам, ако съм ти развалила настроението!
Изражението на Филип се смекчи.
— Свещеникът няма да иска да дойде. Но все ще намерим някой образован човек, който не си жали труда. Стига да не възложиш на мен тази задача. — Филип направи кисела гримаса. — Нямам никаква склонност към учене, още повече към преподаване.
Всичко е наред между нас, помисли си Катрин с облекчение.
— Сам човек не може да направи всичко. Във Вазаро ти вършиш цялата работа.
— Защото го обичам. — Той я погледна. — Както и ти, Катрин! Преди да дойдеш, дори не знаех колко съм копнеел да споделя тези чувства с някого.
Тя кимна с топлота. Вазаро и Филип! С всеки изминат ден тя научаваше нови, чудесни неща и за двамата.
— Essence absolue! — Мишел се усмихна тържествуващо на Катрин. Бяха в малката лаборатория на мосю Опостен.
Под надзора на мосю Опостен Мишел беше взел от мазето гърне с жасминова помада, беше я затоплил в един покрит съд, разредил със спирт и пречистил. После бе я отнесъл обратно в мазето да се охлади. След като алкохолът се отдели от маслото, преляха го в едно миниатюрно шишенце.
— Помириши! — Мишел поднесе шишенцето под носа й. — Парфюм!
Течността притежаваше остра, неприятна миризма.
— Това не е никакъв парфюм!
— Това е есенцията. — Той прецеди пропития е парфюм алкохол през марля и го дестилира на слаб огън. Накрая остана съвсем нищожно количество светла течност, чиято миризма беше още по-силна и по- неприятна.
— Ужасно! — изрече Катрин, като направи гримаса.
— Почакай! — Мишел изля грижливо една-единствена капка, смеси я с четвърт алкохол в една тигла и я разбърка.
— Жасмин! — Ненадейно цялото помещение бе залято от миризмата на жасмин. Като че ли ухаеше не един-единствен цвят, а цялото жасминово поле.
— Както виждаш, това е кръговрат. Миризмата на земята, цветовете, миризмата на цветовете, есенцията и отново уханието.
— С Вазаро като essence absolue.
Мишел кимна.
— Сега знаеш как уханието се преражда. Омекотяването на цветовете не изглежда вече толкова ужасно. Болката само засилва процеса. — Той оглеждаше угрижен лицето й. — Ти разбираш, нали, Катрин?
Тя се усмихна.
— Разбирам, Мишел. По-добре от преди. — Тя го погледна нежно как затваря малката фиола30, как внимателно я отнася до дългата маса на мосю Опостен и я оставя до другите еднакви фиоли, предназначени за майстора.
Днес морето беше тъмносиньо, а планините изглеждаха толкова близо. Катрин имаше чувството, че би могла да протегне ръка и да вземе шепа от снега, който се белееше по върховете им. Облегната на скалите, тя въздъхна доволно. Тази красота беше също като essence absolue и се разпространяваше в магически кръгове, за да докосне всеки, който я чувстваше.
— Защо не ходиш вече да учиш при свещеника, Мишел?
— Не го понасям! — Момчето сви рамене.
— Учението е полезно. Ти трябва да продължаваш да ходиш при него, щом като мосю Филип е склонен да плаша обучението ти!
— Свещеникът непрекъснато ми разправяше, че съм дете на греха и че майка ми била блудница!
Катрин бе обзета от неудържим гняв.
— Ти не му повярва, нали?
— Не, аз знам, че майка ми е била цветоберачка и че не е била по-голяма грешница от останалите. Но от упреците му се чувствах нещастен и тъжен.
Като се подаде неволно на порива си, тя каза:
— Искаш ли аз да ти преподавам? Не съм толкова учена като свещеника, но…
— Ти си далеч по-умна, защото разбираш цветята. — Мишел се замисли за миг, а после лъчезарна усмивка огря лицето му. — Много би ми помогнало, ако можех да пиша. В такъв случай бих могъл да си записвам смесите и съставките на парфюма и няма да има нужда да разчитам на мосю Опостен. Той е много добър, но мисли само за собствените си парфюми.
— Ела утре надвечер при мен и ще почнем! Но не забравяй, че всяко начало е трудно!
От радост загорелите бузи на Мишел порозовяха.
— Сигурна ли се, че мосю Филип ще бъде доволен?
— Че защо да има нещо против? Той беше човекът, който ми каза, че носът ти един прекрасен ден може да стане много полезен за Вазаро.
Мишел избягна погледа й и каза тихо:
— Не му харесва, дето прекарваш толкова време с мен.
— Глупости!
Той поклати отрицателно глава.
— Не му харесва… — Хлапакът млъкна и след малка пауза продължи: — Мисля, че съм му… неприятен.
Тя го погледна изненадано.
— Как стигна до този извод? — Но и тя беше усетила ясно неприязънта и неудоволствието на Филип, когато в онази първа утрин разговаряха за Мишел. — Вероятно не те е опознал добре. Ела утре в шест часа при мен!
Сияеща усмивка смени потиснатото изражение на Мишел.
— Ще ме научиш ли да чета книгите за парфюми в шкафа на мосю Опостен?
— Естествено и всички книги, които могат да се намерят в господарския дом. Положително интересът ти ще ти помогне… — Тя спря да говори, погледът й се насочи към покритата със слама къщичка под лимоновите дървета. — Погледни, това е жребецът на Филип! — Враният кон беше привързан за дървото до входната врата на къщата, която Мишел беше нарекъл maisonette des Fleurs. — Той трябва да е вътре. Хайде, ела да го изненадаме!
Тя се затича надолу по стръмния скат към къщичката.
— Ела, Мишел, ще му кажем само добър ден!
— Не! — Съпротивата на момчето беше толкова остра, че тя не можеше да не я усети, но не й обърна внимание. Мишел постоянно се боеше да не предизвика недоволството на Филип, ала дори и той да беше зает, можеха да го отвлекат за малко от заниманията му.
— Катрин, недей! Той страшно ще се разгневи!
Тя почука и блъсна вратата.
— Филип, защо не си ми казал, че…
Ужасена, тя спря като гръмната.
