— Вярно. Но едва ли бих могъл да ти помогна, ако действам слепешката.
— Ще ти кажа, когато е необходимо да го знаеш.
— И защо си мислиш, че мога да ти помогна?
— Нямам необходимата власт, за да се измъкна от него, иначе щях да съм го сторила преди години. Споразумяхме ли се?
Лоугън бавно кимна.
— Ако си истински усърдна, Мадън ще напусне живота ти, независимо дали ще освободим моя човек или не. Имаш думата ми.
Сара почувства лека изненада.
— Не съм такова копеле, за каквото ме считаш — обясни Лоугън грубо. — Питай Ийв. Както каза, тя ми вярва.
— Предубедена е. Бяхте любовници. Вероятно с нея си се държал по-различно, отколкото с другите.
— Да, положих наистина огромно усилие да се отнасям с нея като с човешко същество. Беше огромен товар за мен. — Изправи се. — Трябва да ида да проведа няколко разговора по телефона. Защо не се изтегнеш на кушетката и не опиташ да поспиш? Когато стигнем в Санто Камаро, ще трябва да действаме много бързо. — Вдигна списъка от масата. — Това ли е всичко необходимо?
— Да.
— Ще се погрижа да го получиш — отвърна той и тръгна по пътеката.
Бе го ядосала и отговорът му разкриваше нетипична уязвимост. Може би не бе такъв железен мъж, за какъвто го считаше. Но нямаше значение колко твърд или мекушав бе, стига да разкараше Мадън от живота й.
Живот без заплахите на Мадън…
Мисълта предизвика невероятна вълна на облекчение. Живееше без надежда от години и изведнъж възможността изгря пред нея. И да спечели, и да загуби, Мадън щеше да напусне живота й, стига да си свършеше работата. Лоугън й бе дал думата си.
Монти леко изскимтя и положи глава на коляното й, усетил вълнението й.
— Имаме шанс, момче — прошепна тя. — Ако не лъже, може да успеем да извлечем голяма полза от тази ситуация.
— Не е мил, но няма значение, стига да спази обещанието си.
Упорито куче. Сара се изправи и отиде до кушетката.
— Хайде, трябва да поспим. Искаме да сме във върхова форма, да приключим с това и да се прибираме вкъщи.
Монти се настани на пода пред кушетката, но погледът му се насочи обратно към кабината, където бе изчезнал Лоугън.
— Значи си я склонил? — попита Маргарет, след като Лоугън й бе продиктувал набързо списъка на Сара. — Надявах се да удариш на камък.
— Зная. Показа го много явно — отвърна той. — Открий всичко възможно за Тод Мадън. Необходим ми е пълен доклад.
— Колко пълен?
— Искам да зная името на всяко дете, което е малтретирал в детската градина.
— О, такъв доклад ли? Значи вече не сме в един отбор с него?
— Той е член на комитета, финансиращ ATF, но не смятам, че така командва Сара Патрик. Има нещо друго.
— Нали я склони? Какво значение има?
— Има. Някакви съобщения?
— Гейлън се обади от Богота. Каза, че не е спешно, но иска да му звъннеш.
— Веднага след като затворя. Спомена ли някакви проблеми?
— Не, каза да ти предам, че екипът е заел позиции.
— Направи пауза и после добави неохотно: — Знаеш ли, наистина го харесвам.
— И това те изненадва? О, да, би трябвало. Предполага се, че не би одобрила човек като него. Това е в разрез с принципите ти.
— Да, в разрез е, но Гейлън е… различен.
— Безспорно. Никакви вести от Касълтън?
— Не. Може да отнеме известно време да изровим кирливите ризи на Мадън. Той е политик, а те заравят труповете доста надълбоко.
— Просто ги намери.
— Как е кучето?
— По-сговорчиво от Сара.
— Е, не можеш да я виниш за…
— Ще ти се обадя, когато стигнем в Санто Камаро.
— Прекрати разговора и набра номера на Гейлън.
— Какво става?
— Няма ли да ме поздравиш? Няма ли учтивости? — заговори провлечено Гейлън. — След всичките онези години в Токио смятах, че си се научил на обноски.
— Локализирахте ли го?
— Кога съм те разочаровал? Знаем района, но Санчес казва, че Руджак мести лагера си на няколко дни. Освен това ще ни заложи капан с лагер примамка.
— Трябва веднага да намерим истинския. Не можем да си позволим никакво допълнително време. Трябва да влезем и излезем бързо, иначе заложникът ще бъде мъртъв. Сигурен ли си, че си измъкнал истината от Санчес?
— Засегна ме дълбоко. Не само липса на маниери, ами и съмнение. Признавам, че Санчес бе упорит, но накрая разумът надделя.
— Пари?
— Не. Той вече е направил огромно състояние от търговията с наркотици. Там се въртят милиони. Трябваше да убедя негодника, че Руджак е по-безобиден враг от мен. Представяш ли си, не ме вземаше насериозно!
— Сигурен съм, че не е било за дълго.
— Почти тридесет минути.
— Отпуснал си се.
— Сега пък обиди! — Цъкна с език. — А докато се занимавах с това, направих и малкото проучване, което ми възложи.
— И?
— Потвърдено е.
Пръстите на Лоугън се стегнаха около телефона.
— Кучият му син!
— Искаш ли да се погрижа за това?
— Не, сам ще го направя. — По дяволите, знаеше си. — Но не мога да позволя Санчес да доносничи на Руджак.
— Няма. Изпратих го в чужбина с куфар от парите на Руджак, които переше. Хубаво е опакован.
— Добре — отвърна Лоугън. — След няколко часа пристигам в Санто Камаро.
— Вече съм на път. Ще стигна след около час и ще се свържа с Касълтън, за да ви вземе от летището.
