Наближаваше смрачаване. Дойдоха нови сведения — през миналата нощ частите на Шойокен дезертирали.
— Не може да е истина! — сепна се Кацуйори.
Но спешните известия, които пристигаха едно след друго, даваха неоспоримо свидетелство, че това действително се бе случило през нощта.
— Шойокен! Та не ми е ли той чичо и старейшина на рода? Заради какво си тръгва на своя глава от бойното поле и побягва? И всички останали. Само мърся устата си, като говоря за такава невярност и неблагодарност.
Кацуйори се гневеше на небето и на хората, но всъщност трябваше да се ядосва на самия себе си. Обикновено не биваше толкова слабохарактерен. Дори и човек с огромна смелост обаче не можеше да не се стресне от такъв обрат на събитията.
— Не може да се направи нищо. Трябва да се разпоредите да вдигнем стана.
Посъветван така от Оямада Нобушиге и от останалите, Кацуйори внезапно се оттегли. Колко ли нещастен се е чувствал! Макар двадесетте хиляди войници, на които разчиташе, когато потегли в поход, да не влязоха и в едно-единствено сражение, служителите и мъжете, с които се връщаше сега в Нирасаки, не брояха повече от четири хиляди.
Може би в опит да намери излаз за чувствата, които надали знаеше как да преодолее, той нареди на монаха Кайсен да дойде в крепостта. Злините сякаш следваха накуп — дори след връщането си в столицата продължаваше да получава едно от друго по-обезсърчаващи съобщения. Най-лошото може би беше, че неговият сродник Анаяма Байсецу се е отметнал от него и — като че това не бе достатъчно — не само предал крепостта си в Еджири на врага, но и се съгласил да стане водач на Токугава Иеясу. Говореше се, че сега е в първите редици на войската, която навлиза в Кай.
Значи собственият му шурей открито му изменя и дори се опитва да го погуби. Сред общото разочарование тази вест го накара да се замисли малко за самия себе си. „Къде ли съм сбъркал?“, питаше се. От една страна гордият му дух стана още по-непреклонен и той разпореди повсеместно засилване на отбраната, но от друга, когато прие Кайсен в новата си крепост, показа готовност да разгледа грешките си. За него това бе доста необичайна проява на кротост. Изглежда обаче промяната беше закъсняла.
— Минаха само десет години, откакто почина баща ми, а от сражението при Нагашино — едва осем. Защо военачалниците на Кай изменят така внезапно на своя повелител? — попита Кацуйори монаха.
Кайсен обаче седеше и го гледаше мълчаливо. Кацуйори продължи:
— Преди десет години пълководците ни не бяха като сега. Всеки имаше чувство за порядъчност и държеше да запази доброто си име. Баща ми още не си бе отишъл от този свят, воините рядко изменяха на господарите си, а още по-малко пък изоставяха своя род.
Кайсен седеше със затворени очи и мълчеше. И докато монахът напомняше изстинала пепел, Кацуйори продължаваше да говори разпален като от огън.
— Но дори и мъжете, които стояха готови да сразят изменниците, се разпръснаха без нито едно сражение и без да дочакат заповедта на повелителя си. Нима това държание е достойно за рода Такеда и неговите пълководци — тези, които не позволиха на великия Уесуги Кеншин да пристъпи дори на крачка в Кай? Как можа бойният дух да слезе толкова ниско? Докъде могат да стигнат тези мъже? Много от военачалниците, които служеха на баща ми, като Баба, Ямагата, Оямада и Амакасу, вече са остарели или починали. Сегашните са съвсем други хора — или деца на старите пълководци, или бойци, които не са били пряко свързани с моя баща.
Кайсен още не бе казал нищо. В миналото монахът бе по-близък с Шинген от всеки друг. Сега трябва да беше на повече от седемдесет години. И докато косата му побеляваше, бе наблюдавал много внимателно Шингеновия наследник.
— Може би смятате, почитаеми учителю, че след като се е стигнало до тук, е вече твърде късно, но ако с нещо съм сбъркал в управлението си, то моля ви, покажете ми къде е то. Ако не съм успял да наложа правилен военен ред, то кажете ми как да го подобря. Желая да поправя грешките си. Чувал съм, че сте научили много от моя баща, който е бил ваш другар в Пътя. Не бихте ли могли да дадете някой съвет и на неговия недостоен син? Моля ви, не се скъпете на това, на което можете да ме научите. Погледнете на мене като на Шингенов наследник. Моля ви, съвсем откровено ми кажете какво не съм направил както трябва и как бих могъл да поправя стореното. Всъщност, нека сам го кажа. Дали не съм настроил хората против себе си, когато, за да подсиля отбранителната мощ на областта, след смъртта на баща си увеличих взиманията по бродовете и пътните постове?
— Не — отвърна Кайсен и поклати глава.
Кацуйори се развълнува още повече.
— Тогава трябва да не съм раздавал правилно наградите и наказанията.
— Няма нищо такова.
Старецът отново поклати побелялата си глава.
Кацуйори се просна по очи на земята. Бе готов да се разплаче. Пред Кайсен яростният воин, който така държеше на своето достойнство, можеше само да рони сълзи на отчаяние.
— Не плачете, Кацуйори — каза накрая Кайсен. — Вие определено не сте недостоен като управник, нито пък като син. Единствената ви грешка беше, че не виждахте какво става наоколо ви. Жестоко е това време, което ви изправя лице срещу лице с Ода Нобунага. В крайна сметка вие не сте негов враг. Планините на Кай са далеч от центъра на страната и Нобунага има преимуществото на благоприятното разположение, но и това не е главната причина за вашите трудности. Макар Нобунага да се би в много сражения и да пое в свои ръце управлението на държавата, в сърцето си той никога не е забравял Императора. Редом с всичко, което е направил, строежът на Императорския дворец е добро доказателство за това.
Кайсен и Шинген виждаха надълбоко в човешките сърца и почитта на Шинген към стария игумен бе изключително голяма. Но и Кайсен вярваше силно в Шинген, който бе като дракон между хората — легендарен огнен кон, слязъл от небесата. Но макар и да ценеше бащата така високо, той никога не го сравняваше със сина и не смяташе Кацуйори за недостоен в управлението.
Напротив, гледаше на него с доброжелателност. Ако някой го укореше за грешките му, Кайсен винаги отвръщаше, че е неразумно да се очаква нещо повече — бащата бе просто прекалено голям държавник. Единствено едно малко нещо може би не го удовлетворяваше — ако Шинген бе доживял досега, влиянието му сигурно нямаше да се ограничава само с областта Кай и той би използвал дарбата и големите си способности, за да постигне нещо повече. Сега Кайсен съжаляваше, че Шинген не живя по-дълго. Нобунага стана човекът, който да подеме по-големи начинания. Той издигна самурайското съсловие до участие в управлението на държавата. И сам се прояви като образцов служител. Сега Кайсен не възлагаше никакви очаквания на Кацуйори, който нямаше силния нрав на баща си. Монахът ясно виждаше, че дългата междуособна война вече приключва.
Ето защо беше невъзможно да помогне на Кацуйори да надвие отрядите на Ода или да подготви някакво спасително решение. Родът Такеда бе основан преди столетия, името на Шинген бе светило твърде ярко — Кацуйори не трябва да проси милост в нозете на Нобунага.
Такеда Кацуйори имаше силна воля и чувството за достойнство не му бе непознато. Сред простите хора в областта мнозина говореха, че от времето на Шинген насам управлението е в упадък и облагането с данъци се смяташе за основна причина на тези оплаквания. Но Кайсен знаеше, че Кацуйори не въвеждаше данъците заради собствено охолство или от тщеславие. Всички бяха предназначени за военни разходи. През последните няколко години въоръжението и военните умения в столицата и дори в съседните й области напредваха с широки крачки. Кацуйори обаче не можеше да си позволи да харчи за оръжие толкова пари като своите съперници.
— Моля ви, грижете се за себе си — каза Кайсен на Кацуйори и се приготви да си тръгва.
— Нима вече се връщате в храма?
Имаше още много въпроси, които Кацуйори искаше да зададе, но разбра, че каквото и да попита, отговорът ще остава все същият. Притисна почтително дланите си към пода.
— Навярно за последен път се срещам с вас — завърши той.
Кайсен докосна пода с опасаните си с молитвена броеница ръце и без да каже дума повече, си тръгна.
