Към средата на третия месец двадесетте хиляди войници, разположени наблизо в Химеджи, влязоха в Окаяма. Родът Укита прати още десет хиляди души. Така, с обща сила от тридесет хиляди, Хидейоши започна бавно настъпление в Бичу. Изминал само една левга, той спря и зачака сведения от разузнавачите, а след още две левги отново предприе оглед на местността. Вестта за бляскавите победи в Кай бе стигнала до всеки от войниците и мнозина намираха тази предпазливост за ненужна. Някои прибързано заявиха, че крепостта Такамацу и останалите по-малки укрепления могат да бъдат превзети с един удар.
Когато обаче разбраха как всъщност стоят нещата на бойното поле и как е разположен противникът, трябваше да признаят, че ще е трудно да се спечели бързо битката.
Хидейоши разпъна своя първи стан на връх Рюо, издигнато плато доста на север от крепостта Такамацу. Оттам ясно се виждаше самата крепост. Хидейоши можеше да обхване с един поглед местността и да проследи връзката между главното и обкръжаващите го по-малки укрепления. Можеше също да наблюдава придвижването на части от седалището на рода Мори и да се подготви в случай, че бъдат пратени подкрепления.
Хидейоши започна настъплението, като една по една превзе всичките малки крепости наоколо, докато остана само Такамацу. Загрижен от този лош обрат, Мунехару прати няколко известия до своите повелители Мори. Молеше ги за подкрепа. Пратениците потегляха един след друг с все по-отчаяни молби, но условията не позволяваха на Мори да действат. Отне им няколко седмици, докато съберат войска от четиридесет хиляди и настъпят към Такамацу. Единственото, което можеха да направят преди това, бе да окуражават Мунехару да не се предава и да го уверяват, че помощта вече е на път. После всички връзки на крепостта с околния свят бяха вече прекъснати.
На двадесет и седмия ден от четвъртия месец Хидейоши обсади Такамацу. Петнадесетте хиляди мъже в стана на връх Рюо обаче не се и помръднаха. Освен тях, пет хиляди бяха пратени по възвишенията при Хираяма, а десетте хиляди на рода Укита — на връх Хачиман.
Пълководците на Хидейоши застанаха зад отрядите на Укита. Цялото разположение приличаше на подредба на пуловете в началото на игра го. Наличието на собствени хора в тила на Укита, доскорошни съюзници на Мори, бе просто въпрос на предпазливост.
С първия ден на обсадата започнаха сблъсъци между челните отряди на двете войски. Курода Канбей, тъкмо върнал се от оглед на предните линии, отиде да се срещне с Хидейоши и му описа кървавото сражение преди пладне.
— В битката тази сутрин — започна Канбей, — войниците на господаря Укита дадоха над петстотин жертви, докато врагът загуби не повече от стотина души. Убихме осемдесет, а двадесет взехме в плен, но само понеже са тежко ранени.
— Така и трябваше да се очаква — отвърна Хидейоши. — Тази крепост няма да падне без кръвопролитие. Изглежда обаче, че Укита са се били добре.
Това наистина бе проверка за верността на съюзническите отряди.
С идването на петия месец времето стана слънчево и сухо. За пет нощи Укита, които бяха понесли тежки загуби в началото на сраженията, успяха да изкопаят под прикритието на тъмнината ров пред крепостната стена. Свършили с това, те подеха пристъп срещу Такамацу.
Щом видяха, че Укита са стигнали досами портите и външните стени, защитниците започнаха да ги обсипват с хули. Човек лесно можеше да си представи техния яд на тези хора, които някога им бяха съюзници, а сега се биеха в предните редици на Хидейоши. Веднага щом намериха сгоден случай, изненадващо отвориха главната порта и се втурнаха навън.
— Да изтребим тези гниди! — завикаха те.
— Да ги избием до крак!
Самурай със самурая и войник с войника се вкопчиха в мъртвешка схватка. Биеха се с рядко срещана дори на бойното поле ярост. Ръцете вдигаха във въздуха отрязаните неприятелски глави.
— Отстъпете! Отстъпете! — извика изведнъж сред облаците от прах и пушек предводителят на Укита.
Защитниците впериха яростни погледи в оттеглящите се техни неприятели. Преливаха от желание да ги стъпчат под нозете си. Впуснаха се след тях с викове: „Да ги изтребим!“ и „Да им отнемем знамето!“
Началникът на предните отряди на крепостта твърде късно забеляза от седлото си рова отпред. Видял клопката, той се опита да спре своите хора, но те продължиха направо, в неведение за опасността. От окопа в миг излезе облак гъст пушечен дим. Нападателите спряха покосени.
— Това е капан! Не влизайте в него! Залегнете! Залегнете! — завика военачалникът. — Оставете ги да стрелят! Изчакайте да почнат да презареждат и ги нападнете тогава!
Неколцина мъже се втурнаха напред със страховити бойни викове и пожертваха своя живот, за да привлекат върху себе си вражеския огън. Паднаха под дъжд от куршуми. Като прецениха времето до следващия залп, техни другари се затичаха към рова и се метнаха вътре. Пръски кръв покриха земята.
Същата нощ започна да вали. Знамената и военните шатри на връх Рюо подгизнаха от вода. Хидейоши се подслони в една хижа и се загледа в тъжните облаци на дъждовния сезон. Нямаше много ведър вид.
Огледа се и извика на един от служителите си:
— Тораносуке, това шум от дъжда ли е или някой идва насам? Иди да провериш.
Тораносуке излезе, но бързо се върна и доложи:
— Господарят Канбей току-що се връща от полето на битката. На път насам един от мъжете, които държали носилката му, се подхлъзнал по стръмното и господарят паднал и се е ударил доста тежко. Все пак се смееше, сякаш не е станало нищо.
Защо Канбей излиза на бойното поле в този дъжд? Както винаги, неговият несломим боен дух силно впечатли Хидейоши.
Тораносуке се оттегли в съседната стая и сложи дърва в огнището. С началото на дъждовете комарите бяха започнали да се люпят и тази вечер бяха особено досадни. Огънят нагорещи и без това натежалия въздух, но поне прогони с дима си насекомите.
— Много пуши тук — каза Канбей и се закашля.
Мина с куцукане покрай оръженосците и без предупреждение влезе в стаята на господаря си.
Скоро и двамата разговаряха оживено. Почти сякаш се надпреварваха кой пръв да вземе думата.
— Мисля, че ще е трудно — завърши накрая Хидейоши.
Двамата млъкнаха за малко и се заслушаха в еднообразния шум на ранния летен дъжд, който се стичаше от улука на издигнатата набързо хижа.
— Въпрос само на време е — поде отново разговора Канбей. — Никак не е сигурно какво ще спечелим от един втори пристъп. От друга страна, бихме могли да се примирим с дълга обсада и да не предприемаме нищо, но и това крие своите опасности. Четиридесетте хиляди войници, пратени от Мори, може да пристигнат и да ни ударят в гръб. Тогава ще сме притиснати между тях и хората в крепостта.
— Ето защо съм така потиснат, откакто започнаха дъждовете. Нямате ли някакво хрумване, Канбей?
— Последните два дни обикалях предните редици и внимателно огледах разположението на вражеската крепост и местността наоколо. Засега имам само един план, на който бихме могли да заложим.
— Превземането на Такамацу не засяга единствено самата нея — вметна Хидейоши. — Ако тя падне, крепостта Йошида скоро също ще е в наши ръце. Ако обаче не успеем тук, това поражение ще ни струва петгодишни усилия. Нужен ми е план, Канбей. Помолил съм хората в съседната стая да излязат, така че може да говорите без опасения. Искам да зная какво мислите.
— Неучтиво е да говоря така, но подозирам, че и вие имате свой план, господарю.
— Не отричам.
— И мога ли първо да попитам какъв е вашият?
— Нека и двамата напишем какво сме намислили — предложи Хидейоши и извади хартия, четки и мастило.
След като свършиха с писането, мъжете размениха листовете си. Хидейоши бе написал една дума: „вода“, а Канбей — две: „водно нападение“.
Двамата се засмяха високо, смачкаха хартиите и ги мушнаха в ръкавите си.
