— Явно човешката изобретателност има граници — заключи Хидейоши.
— Така е, наистина — съгласи се с него Канбей. — Крепостта Такамацу е в равнина и е изцяло обградена от планини. При това през долината текат Ашимори и още седем други реки. Сигурно няма да е трудно да отклоним водата от тях и да наводним мястото около крепостта. Планът е дързък и повечето военачалници не биха се и сетили за него. Не мога да не се възхитя на това колко бързо сте схванали положението, господарю. Защо обаче се колебаете да пристъпите към действие?
— Е, от стари времена има много примери за успешно превземане на крепости с огън, но с вода — почти не.
— Мисля, че съм срещал такова нещо да се споменава във военните летописи на късната династия Хан и от времето на Трите царства. В един от тях прочетох нещо и за нашата страна при управлението на император Тенчи. Щом китайците нахлули тук, нашите войници издигнали бентове, за да задържат водата. И при нападението на противника японските войници се готвели да сринат бентовете и да оставят водата да го помете.
— Да, обаче не станало нужда да привеждат в действие плана си, тъй като китайците отстъпили. Ако извършим това, което сме намислили, ще направим нещо невиждано никога по-рано. Ще трябва значи да наредя на няколко от служителите, които имат нужните познания, да определят какво ще ни е необходимо като хора, разходи и време.
Хидейоши искаше не само груба преценка, а точни цифри и безупречен план за работа.
— Съвършено прав сте. Един от моите подчинени е много добре подготвен в тази област и ако още сега му наредите да дойде тук, мисля, че веднага ще може да ви даде ясен отговор. Всъщност, аз вече съм се съветвал с него по въпроса и това което съм намислил, се основава на неговите собствени предложения.
— Кой е това? — попита Хидейоши.
— Йошида Рокуро — отвърна Канбей.
— Е, повикайте го веднага.
После Хидейоши добави:
— И аз имам под ръка някой, който добре познава строителните и поземлените работи. Какво ще кажете също да го поканим тук и да ги оставим да поговорят с Рокуро?
— Ще бъде добре. Кой е това?
— Не е от моите служители. Самурай от Бичу е. Казва се Сембара Кюемон. Сега той е в лагера и съм го остави да работи върху карти на околността.
Хидейоши плесна с ръце за да повика един от оръженосците. Всичките му лични прислужници и оръженосци обаче се бяха отдръпнали на известно разстояние и не можаха да чуят плясъка. Трополенето на дъжда още повече им пречеше. Хидейоши сам стана, премина в съседната стая и извика с глас, който по би подхождал за бойно поле:
— Хей! Никой ли няма тук?
След като бе решено да се предприеме водно нападение, главният лагер на връх Рюо се оказа неудобен за целта. На седмия ден от петия месец Хидейоши се пренесе на връх Ишии. Избраха го, защото оттам добре се виждаше крепостта Такамацу.
— Да започнем с измерванията — заяви той на следващия ден.
Придружен от шестима военачалници, тръгна да язди западно от Такамацу, към Мондзен, на брега на река Ашимори. През цялото време не изпускаше от око крепостта от дясната си страна. По някое време избърса потта от челото си и повика Кюемон.
— Какво е разстоянието от върха на Ишии до Мондзен? — попита.
— По-малко от една левга, господарю.
— Подайте ми картата си.
Хидейоши пое листа от Кюемон и сравни замисления за строеж бент с очертанията на местността. От трите страни имаше планини, които по естествен начин образуваха нещо подобно на залив. На запад той се простираше от Киби до планинската околност в горното течение на Ашимори; на север — от връх Рюо до планините по границата с Окаяма; на изток — до подножието на връх Ишии и Кавадзугахана. Крепостта Такамацу бе разположена в самата среда на откритата равнина.
Нивите, оризищата, пътищата и селата по тази плоска повърхност сякаш вече потъваха под водата пред самите очи на Хидейоши. В ума му планинските склонове от трите страни заприличаха на извита дъга от носове и заливи, а крепостта Такамацу — на самотен изкуствен остров.
Уверен в осъществимостта на замисъла, Хидейоши върна картата на Кюемон и отново възседна коня си.
— Да вървим! — подвикна той на служителите си и после обърна към Рокуро и Кюемон: — Оттук тръгвам за връх Ишии. Вземете мярка за бента, като вървите по следите от копитата на коня ми.
И Хидейоши обърна своя кон в източна посока и препусна напред. От Мондзен стигна право до Харокодзаи и оттам изви в дъга към връх Ишии. Кюемон и Рокуро тръгнаха бързо подире му, като ръсеха след себе си стрит прах ориз. След тях вървяха работници, които забиваха колци, с които да отбележат от къде ще минава бентът.
Когато тази черта се превърне в същинска преграда и водите на седемте реки бъдат отклонени, за да потекат вътре в нея, цялата околност щеше да се преобрази в огромно езеро с формата на полуразтворено лотосово листо. Когато се вгледаха внимателно в очертанията на земите между Бидзен и Бичу, хората забелязаха, че в далечното минало те трябва да са лежали под морето. Битката започваше. В нея нямаше да се лее кръв, а вода.
Дигата трябваше да е дълга една левга; широчината й щеше да бъде тридесет лакти на върха и шестдесет — в основата. Въпросът бе във височината, която трябваше да съответства на тази на стените на крепостта Такамацу.
Всъщност, основното обстоятелство, което подсигуряваше успеха на водното нападение, бе, че външните каменни стени на крепостта са високи само дванадесет лакти. Ето защо двадесет и четири лакътовата височина на бента изчислена върху тази основа от дванадесет. Решиха, че ако равнището на водата се покачи на такава височина, тя не само ще залее външните стени, но и ще потопи самата крепост под шест лакътя вода.
Съвсем рядко се случва обаче някаква работа да бъде свършена по-рано от заплануваното. А въпросът, който особено тревожеше Канбей, бе този с работната ръка. В голяма степен бе принуден да разчита на местните селяни. Обитателите на съседните села обаче бяха доста оредели, тъй като преди обсадата Мунехару бе прибрал в крепостта повече от петстотин земеделски семейства, а много други бяха избягали в планините.
Селяните, потърсили убежище в крепостта, бяха готови до смърт да бранят своя господар. Това бяха добри, простодушни хора, от години служили на Мунехару. Мнозина от останалите в селата бяха с развалени нрави или търсачи на приключения, готови да работят на бойното поле.
Хидейоши можеше да разчита на съдействието на Укита Наоие, а Канбей успя да събере няколко хиляди души от Окаяма. Тревожеше го обаче не числото, а въпросът как да използва тези хора по най- ползотворния начин.
При една от обиколките си той повика Рокуро и го помоли за отчет по хода на работата.
— Със съжаление трябва да кажа, че не можем да свършим толкова скоро, колкото иска господарят — отвърна тъжно служителят.
Дори точният ум на този човек не можеше да изнамери начин, с който да накара пъстрата смесица от селяни и безделници да работи както трябва. С такава цел на всеки деветдесет разкрача по продължение на бента бяха поставили стражи, които да подканват работниците да се напрягат повече. Но тъй като войниците, разположени по тези места, просто наблюдаваха безучастно работата, хилядите мъже, които размахваха мотики и като мравки изнасяха пръстта на раменете си, не изпитваха особено желание да им се подчиняват.
Освен това сроковете, които постави Хидейоши, бяха изключително къси. Ден и нощ при него пристигаха спешни известия. Четиридесетте хиляди войника на Мори са разделени на три отряда, начело с Кикава, Кобаякава и Терумото и с всеки час се приближават към границите на областта.
