пълен глас се провикна:
— Не ги преследвайте!
В този миг на възбуда обаче беше прекалено трудно да удържи войниците. Както можеше да се очаква, отрядът на Мацуда се понесе надолу по планината като мътен поток. Не получиха подкрепления, а и куршум улучи предводителя им. Нямаха избор, освен да бягат.
По численост отрядът на Хори не можеше и да се мери с този на Акечи. Сега, когато нямаха пред какво да се спрат и им се струваше, че сражението е приключило, те се спуснаха бясно по склона и бяха пометени от един отряд, който връхлетя отгоре им от стръмнината над тях. Точно както се боеше Кютаро, тази част от хората му, която допреди малко преследваше врага надолу, сега се оказа притисната от две страни. Последва страхотен сблъсък.
В същото това време обединените сили на Хори, Накагава, Такаяма и Икеда стигнаха до върха.
— Спечелихме!
— Тенодзан е наш!
Това беше първият победен възглас в тази битка. Хидейоши очакваше при река Йодо идването на Нобутака и затова още не беше пристигнал на полето на боя. Докато силите на Нобутака и на Нива Нагахиде се присъединят към неговите, стана късно следобед, някъде към Часа на овена. Горещото слънце бе изсушило остатъците от сутрешния дъжд и хора и коне биха покрити с пот и прах, от който ярките им доспехи и наметала бяха побелели. Единственият предмет, запазил отчасти яркия си цвят, бе знамето на Хидейоши със златното листо.
Докато на Тенодзан продължаваха да отекват пушечни изстрели, къщите в селото до една изглеждаха празни. Когато обаче частите на Акечи се оттеглиха и улиците бяха залети от новодошлите техни противници, на всеки праг изведнъж изникнаха ведра с вода, купчини от лимони и чайници с ечемичен чай. Сред тълпата селяни се появиха дори и жени, които пожелаваха успех на войниците.
— И там няма останал и едни вражески войник, така ли?
Хидейоши не слезе от седлото, а само впери поглед в знамената на своите воини, които сега се виждаха на близкия връх.
— Нито един — отвърна Хикоемон.
Той бе събрал всички сведения за положението на отделните отряди и сега, след като прецени общото положение, докладваше за него на Хидейоши.
— Отрядът на Мацуда загубил предводителя си в самото начало на нападението. Някои от хората му са побягнали към северното подножие, докато други са се присъединили към онези от своите, които са в подножието на Томоока.
— Чудя се, защо човек като Мицухиде изоставя това възвишение така бързо.
— Сигурно не е мислил, че ще пристигнем толкова скоро. Преценил е грешно времето си.
— А главните му сили?
— Те изглежда са разположени на стан между река Йодо и Шимонуеро. В тила им остава Шорюджи, а зад тях — река Енмьоджи.
Точно тогава откъм Енмьоджи се дочуха викове и пушечни изстрели. Беше Часът на маймуната.
Енмьоджи, западно от село Ямадзаки, бе приток на Йодо. Мястото, където двете се сливаха, беше блатисто и обрасло с камъш и тръстика. Тук често се носеше песента на коприварчета, но този ден не можеше да се чуе и един птичи глас.
Преди обед вражеските войски — лявото крило на тази на Мицухиде и дясното — на Хидейоши — се бяха строили покрай двата отсрещни бряга. От време на време тръстиката прошумоляваше на вятъра. От единия бряг на другия не се виждаха нито хора, нито коне и се подаваха само върховете на прътовете, върху които се вееха знамената. Но на северния бряг петте хиляди души начело със Сайто Тошимицу, Абе Садааки и Акечи Шигетомо вече бяха готови да нападнат. На южния един зад друг бяха подредени осем хиляди и петстотинте бойци на Такаяма Укон, Накагава Себей и Икеда Шоню. Сред горещината и влагата, потта бликаше от порите им, докато изчакваха времето да нанесат удар.
Чакаха Хидейоши да пристигне и да даде заповед.
— Какво става с главната войска?
Проклинаха другарите си за бавенето им, но засега можеха само да скърцат със зъби.
Акечи Мицухиде, който още бе в своя стан в Онбодзука, отрано узна за смъртта на Мацуда Тародзаемон и пълния разгром на неговия отряд. Обвиняваше се, че не е дал нареждане навреме. Добре знаеше, че е много важно дали ще влезе в битката, докато Тенодзан е в ръцете на неговите хора или е изоставен в тези на врага.
Но преди да настъпи към Тенодзан, Мицухиде бе зает с мисълта за две други неща — измяната на Цуцуи Джункей и нареждането да подсилят укреплението в Йодо (беше подценил бързината на Хидейоши). Освен това в характера му имаше една слабост — беше нерешителен. Да нападне ли или само да се отбранява? Не беше определил това чак докато настъпи към Онбодзука.
Битката започна почти случайно. И двете войски бяха прекарали сутринта между камъша и тръстиките, хапани от комари и мухи. През цялото време те гледаха свирепо към противниците си и чакаха заповедта на своите предводители. В един миг обаче откъм страната на Хидейоши към брега на реката скочи красив оседлан кон, който навярно искаше да утоли жаждата си.
Петима-шестима войници, сигурно служители на господаря на коня, се спуснаха да го гонят. От отсрещния бряг изневиделица прокънтя изстрел, последван от поредица от залпове.
В отговор войниците на Хидейоши също изпразниха оръжията си, за да помогнат на своите другари, прикрили се сега в тръстиката. Вече нямаше време да се чака заповед.
— Напред!
Нареждането на Хидейоши за обща атака дойде всъщност след като вече и от двете страни бяха стреляли. Разбира се, отрядите на Акечи отвърнаха на раздвижването на противника и сами нагазиха в реката.
Общото корито на Енмьоджи и Йодо бе доста широко, но преди да се влее в по-голямата река, Енмьоджи оставаше малко повече от поточе.
Ала след няколко дни проливен дъжд течението бе бързо. Стрелците на Акечи се появиха в тръстиката на северния бряг и започнаха да обстрелват редиците на Хидейоши, застанали отсреща на южния. В това време няколко дружини от тежковъоръжени мъже — копиеносци, отбрани воини на рода Акечи — сред пръски вода се опитаха да си проправят път на отсрещната страна.
— Пратете нашите копиеносци! — извика едни от военачалниците на Такаяма, докато се мяташе със скок на брега.
Тъй като реката бе тясна, възможностите на стрелците бяха твърде ограничени. Имаше опасност, докато предната редица презарежда оръжията си и задната излиза на нейно място, врагът внезапно да изскочи на брега и да се озове право между хората с техните пушки.
— Стрелците да отстъпят настрани! Не пречете на хората от предните редове!
Отрядът на Накагава вече беше приготвил и насочил напред копията си. Сега повечето войници направо замахнаха с тях от брега успоредно на водата.
Целеха се естествено в неприятелите, но вместо да опитват да ги пронижат, по-лесно бе просто да им попречат изобщо да се изкачат на брега. Сблъсъкът стана посред реката — копие срещу копието, копие срещу меча и дори копие срещу случайно грабнатото дърво. Мъжете се промушваха взаимно и падаха във водата.
Войниците с викове се вкопчваха един в друг и труповете, които се строполяваха долу, вдигаха високи пръски. Мътното течение се носеше покрай тях. Кръвта плуваше по водната повърхност и после реката я отнасяше надалеч.
Първият отряд начело с Накагава Себей вече бе отстъпил мястото си надолу по течението на войниците, предвождани от Такаяма Укон. Също като редицата от младежи, която през време на някой празник носи на раменете си свещената статуя и дружно надава своя вик, те тръгнаха напред и се провряха в самото сърце на битката.
Бързо прегазиха тръстиката на източния бряг и яростно се спуснаха посред неприятелите. Слънцето започна да клони към залез. Огненочервените облаци, озарени от вечерната светлина, хвърляха отблясъци върху черните купчинки от биещи се мъже.
