просто махнаха за поздрав от терасата и отново влязоха в стаите си.
Под високия таван на главното светилище трепкаше пламъкът на една-единствена лампа. До нея седеше старица с коса, бяла като копринен пашкул, облечена в червеникавокафяво кимоно.
Докато снаха й водеше Хидейоши към терасата, тя вече успяваше да чуе неговия глас. Без нито звук майката се изправи и се премести в края на стаята. Хидейоши се спря под прозореца и отърси праха от горната си дреха. Главата му, която обръсна в Амагасаки, още бе покрита с качулка.
Нене пристъпи иззад съпруга си и кротко каза:
— Майка ви е дошла да ви посрещне.
Хидейоши бързо се приближи до старицата и се проспа по очи на пода.
— Толкова много грижи ти създадох, майко. Моля те да ми простиш.
Това бе всичко, което успя да каже.
Старата жена се отдръпна малко назад и после само поздрави сина си, като се просна по очи пред него. Прието беше в такива случаи предводителят на рода да бъде приветстван след своето победно завръщане; това не бе просто среща на дете и родител, а тържествен обичай на военното съсловие. Щом зърна майка си жива и здрава обаче, Хидейоши не можеше да изпита друго освен нежност към жената, която го е родила. Мълчаливо се приближи към нея, ала тя скромно се възпротиви на жеста му.
— Върна се благополучно. Преди обаче да питаш за това как съм, защо не ми разкажеш за гибелта на господаря Нобунага? Кажи ми също дали си отмъстил на нашия зъл неприятел Мицухиде.
Хидейоши неволно пристегна яката си.
— Питам се досещаш ли се, че старата ти майка ден след ден се тревожеше не за това дали си жив или мъртъв, а дали ще се държиш достойно, както подобава на големия пълководец Хидейоши, служителя на господаря Нобунага. Докато се чудех как ще постъпиш след смъртта на нашия повелител, чух за твоя поход към Амагасаки и Ямадзаки. После обаче не разбрахме нищо друго.
— Не успях да ви уведомя навреме за станалото.
Думите й изглеждаха сдържани и без чувства в тях, но Хидейоши потреперваше от щастие, сякаш кръвта нахлува по цялото му тяло. Наместо да очаква успокоението на обикновената майчина нежност, той чувстваше, че строгите думи на майка му сега съдържат в себе си много по-голяма обич и му дават твърда опора за бъдещето.
После с подробности разказа за станалото след смъртта на Нобунага и за големите неща, които желае да постигне. Говореше просто, за да може възрастната му майка добре да го разбере.
Сега старицата за първи път заплака и после похвали сина си.
— Добре е, че само за няколко дни си се справил с Акечи. Душата на господаря Нобунага сега трябва да е спокойна и той няма да съжалява, задето те е удостоявал с привързаността си. За да бъда искрена, нямаше да ти позволя да останеш и една нощ тук, ако се беше върнал, без да си взел главата на Мицухиде.
— А и аз нямаше да мога да се изправя пред тебе, преди да съм свършил с това. Ето защо допреди два-три дни можех само упорито да се сражавам.
— Щом мога сега да те видя жив и здрав тук, значи сигурно пътя, по който си тръгнал, е в съзвучие с намеренията на боговете и будите. Е… Нене, ела и ти насам. Трябва заедно да благодарим на небето.
С тези думи старицата повторно се обърна към статуята на Канон. Дотогава Нене скромно стоеше настрани от Хидейоши и майка му. Щом свекърва й я повика обаче, тя бързо стана на крака и влезе в главното светилище.
Запали един фенер до олтара, върна се и за първи път седна редом със съпруга си. Тримата се поклониха заедно в посока към бледата светлина. След като Хидейоши вдигна глава и погледна към образа, се поклониха отново. На олтара някой бе поставил възпоменателна плочка с името на господаря Нобунага.
След като свършиха с това, майката на Хидейоши имаше вид, сякаш са вдигнали камък от сърцето й.
— Нене — повика тя тихо снаха си, — това момче тук обича хубавата баня. Дали са му приготвили всичко?
— Да. Помислих си, че това ще е най-добрата отмора за него и тъкмо сега прислугата приготвя ваната.
— Добре ще е поне да се измие от потта и праха. Между това ще отида до кухнята й ще ги накарам да сготвят някое от любимите му ястия.
И старицата остави двамата сами.
— Нене.
— Да?
— Предполагам, че и този път не ти е било лесно. При все че си имала грижа за толкова много неща обаче, си успяла да опазиш и майка ми. И за мен това беше главна грижа.
— Съпругата на един воин винаги е подготвена за подобни трудности. Нещата не бяха толкова зле.
— Наистина ли? Значи си разбрала, че нищо не носи такава радост, както да се огледаш наоколо и да видиш, че трудностите са вече зад тебе.
— Сега, когато виждам, че моят съпруг се е прибрал здрав у дома, разбирам какво искаш да кажеш.
На следващия ден се върнаха в Нагахама. Лъчите на утринното слънце се отразяваха в бялата мъгла. След река Адзуса пътят ставаше все по-тесен. Войниците слязоха и поведоха конете си за юздите.
По средата на пътуването срещнаха един офицер от крепостта, дошъл да съобщи за развитието на бойните действия.
— Писмото ви за наказанието, което получиха Акечи, беше разпратено до другите родове. Войската на господаря Иеясу, може би заради бързината, с която бе известена за станалото, сега се е върнала от Наруми в Хамамацу. Войската на господаря Кацуие от друга страна беше стигнала до границата с Оми, но изглежда вече е спряла настъплението си.
Хидейоши се усмихна, без да каже нищо и после почти на себе си промълви:
— Изглежда, този път и господарят Иеясу се е пообъркал малко. Това може да е оказало само косвено влияние, но страхът от Иеясу накара Мицухиде да разпръсне силите си. Колко ли са били раздразнени воините на Токугава, че се връщат, без да са влезли в битка!
На двадесет и пети, ден след като доведе майка си в Нагахама, Хидейоши тръгна за Мино.
Духовете в областта бяха раздвижени, но веднага след появата на войската му всичко се усмири. Първо, в знак на вярност към семейството на своя предишен господар, предаде на Нобутака крепостта Инабаяма. После спокойно зачака големия съвет в Кийосу, който трябваше да започне на двадесет и седмия ден от месеца.
Война с думи
Тази година Шибата Кацуие навършваше петдесет и две. Като военачалник бе преминал през много битки; като човек бе изпитал по житейския си път множество превратности. Беше от добро потекло и се бе издигнал в обществото; стоеше начело на могъща войска и беше надарен с телесно здраве. Никой не се съмняваше, че това е човекът на деня. Той самият с положителност вярваше в това. На четвъртия ден от шестия месец се разположи на стан при Уодзаки в Етчу. В мига, когато чу вестта за станалото в храма Хоно, си каза: „Сега е страшно важно какво ще направя. Трябва да го направя както подобава.“
По тази причина действията му се позабавиха. Беше предпазлив. Умът му обаче като вихър се понесе към Киото.
Като най-старши между служителите на рода Ода Кацуие беше военен управител на северните области. Сега, с трупаните цял живот опит и сила зад гърба си, той залагаше наведнъж всичко. Изостави сраженията на север и бързо тръгна към столицата. Макар и да можеше да се каже „бързо“, докато потегли от Етчу минаха няколко дни, а още няколко се задържа в своята крепост Китаношо в Ечидзен. На него самия настъплението не му се струваше бавно. Отправеше ли се човек като Кацуие с такава важна цел, всичко трябваше да се направи според правилата, а това изискваше необходимата предпазливост и
