тяхна страна. Не допускайте грешката да се хванете в капана му. Иска първо да ви убие и после да се вдигне на метеж против нас.
— Как сте разбрали за това?
— Завчера Шоген повика трима будистки свещеници от близкия храм Шуфуку, за да изчетат заупокойна служба за предците му. Виждал бях един от тези хора преди и той без съмнение беше самурай на рода Шибата. Останах изненадан. Както можеше да се очаква, след службата същият монах се оплака от болки в стомаха и остана в лагера, след като другите вече си бяха тръгнали. Отиде си на следващата сутрин, като каза, че се връщал в храма, но аз за всеки случай пратих един от моите служители да го проследи. Както си и бях помислил, не потеглил към Шуфуку, а направо се спуснал към стана на Сакума Генба.
Хаято кимна, сякаш не е нужно да му се казва нищо повече.
— Благодаря ви за предупреждението. Господарят Хидейоши и без друго не се доверяваше на Шоген и Огане и каза да внимаваме за тях. Сега измяната им е вече сигурна. Какво смятате, че трябва да направим, Осаки?
Осаки се приближи плътно до Хаято и каза какво мисли. Номура също даде своето мнение и на място беше изработен план за действие. Осаки прати вестоносци в Нагахама.
Междувременно той написа и едно писмо и го повери на Осаки. Беше кратка бележка до Шоген, в която обясняваше, че поради лошо здраве не може да посети неговата чайна церемония.
При изгрев-слънце Осаки взе писмото и тръгна към стана на Шоген на връх Шинмей.
По онова време беше обичайно във военните лагери да се устройват често чайни церемонии. Разбира се, всичко биваше подредено много просто — чаеният павилион всъщност беше само временен навес с грубо измазани стени, тръстикови рогозки и ваза, напълнена с диви цветя. Смисълът на цялата церемония беше да възпитава вътрешната сила, необходима, за да понасяш умората от дълъг поход.
Рано сутринта Шоген помете още росната пръст и сложи малко дърва в огнището. Скоро пристигнаха Огане и Киношита. И двамата бяха служители на Шибата Кацутойо. Шоген им беше доверил за заговора и те тържествено се бяха зарекли да го подпомогнат.
— Хаято закъснява, защо ли? — отбеляза Огане.
Някъде се чу вик на петел и двамата гости сякаш се поразтревожиха. Шоген обаче, като добър домакин, остана спокоен.
— Скоро сигурно ще е тук — каза той уверено.
Разбира се, човекът, когото чакаха, така и не дойде; вместо това се появи един оръженосец и донесе писмото, което Хаято даде преди това на Осаки.
Мъжете се спогледаха.
— А пратеникът? — попита Шоген.
Оръженосецът отвърна, че човекът си тръгнал веднага, след като предал писмото.
Лицата и на тримата присъстващи помръкнаха от безпокойство. Колкото и самоуверени да бяха, не можеха да не се разтревожат при мисълта, че измяната им може да е вече извадена наяве.
— Как ли е могъл да научи? — учуди се Огане.
Сега, когато заговорът бе разкрит, гостите забравиха за чайната церемония и се замислиха как да успеят да избягат оттук. И двамата сякаш не можеха да изтърпят да останат при Шоген и минута повече.
— След като това стана, просто няма какво да направим.
При тази жалба на Шоген другите двама се почувстваха, като че са получили удар в гърдите. Домакинът обаче ги изгледа яростно, сякаш за да им напомни да не губят самообладание.
— Трябва да съберете хората и възможно най-бързо да отидете до Икенохара. Чакайте близо до големия бор. Аз ще пратя писмо в Нагахама. После веднага ще дойда при вас.
— Писмо до Нагахама ли? Какво писмо?
— Майка ми, жената и децата са още в крепостта. Аз мога да избягам, но ако чакаме прекалено дълго, тях със сигурност ще ги задържат като заложници.
— Подозирам, че е вече късно. Наистина ли мислите, че още имаме време?
— А какво да направя? Просто да ги изоставя там ли? Подайте ми онази мастилница, Огане.
Шоген бързо зашари с четката по листа хартия, който държеше пред себе си. В същото време един от служителите му влезе, за да съобщи, че Номура Шоджиро е изчезнал.
Шоген възмутен запрати четката на пода.
— Значи той е бил. От известно време пропусках да държа под око този глупак. Ще си плати за това.
Втренчи се пред себе си, сякаш искаше да убие някого с поглед. Ръката, в която държеше писмото до жена си, започна да трепери.
— Ипейта! — извика.
Човекът бързо се появи.
— Вземете кон и веднага идете в Нагахама. Намерете семейството ми и ги качете на някоя лодка. Дори не мислете да взимате ценни вещи със себе си — само минете по-бързо през езерото до стана на господаря Кацуие на другия бряг. Разчитам на вас. Тръгвайте веднага и не губете нито минута.
Преди още да е свършил с нарежданията, Шоген вече затягаше връзките на доспехите си. Хвана в ръка едно дълго копие и изтича навън. Огане и Киношита бързо събраха своите хора и слязоха с тях в подножието на върха.
Горе-долу по това време се пукна зората и Хаято реши да прати силите си в настъпление. Когато стигнаха долу, хората на Огане и Киношита попаднаха в засада на Осаки. Оцелелите от нападението се опитаха да избягат при големия бор в Икенохара, където да изчакат Шоген. Войниците на Хаято обаче бяха заобиколили северната страна на връх Данги и отрязали пътя им. Обкръжени, този път вече почти всички загинаха.
Шоген изостана само на крачка от тях. С него се случи същото и той побягна в тази посока заедно с няколко от хората си. Носеше своя шлем с еленови рога и черните си и доспехи и докато яздеше, държеше копие под мишница. Наистина имаше вид на воин, готов да срази и вятъра, какво остава за най-смелите от служителите на Кацутойо. Но този човек вече беше напуснал Пътя на самураите и тъпият звук на копитата на коня му сякаш напомняше, че е забравил праведността и високите начала в живота.
Изведнъж Шоген се оказа обкръжен от отряда на Хаято.
— Не оставяйте изменника да избяга!
Засипаха го с обиди, но той се би така, като че не се бои от смъртта. Проправи си кървава просека през редицата на нападателите и накрая успя да се откопчи от железния им обръч. Около две левги пришпорваше коня си с пълна сила и скоро стигна при войската на Ясумаса, която от снощи го чакаше. Ако убийството на Хаято бе сполучило, двете крепости в Мотояма щяха да бъдат превзети при първия даден от Шоген знак. Събитията обаче не потръгнаха според очакванията и той едва успя да спаси с бягство живота си.
Докато слушаше разказа на Ясумаса за станалото, възмущението на Генба нарастваше.
— Какво? Искаш да кажеш, че Хаято е успял да ги изпревари, тъй като научил тази сутрин за заговора им? Е, просто планът на Шоген трябва да е бил лош по начало. Кажи и на тримата да дойдат тук.
Дотогава Генба правеше всичко, та да накара Шоген да измени на своя господар, но сега, когато станалото не оправда очакванията му, започна да говори за него с досада, сякаш този нарочно му създава неприятности.
Шоген и двамата му спътници очакваха да бъдат приети радушно и отношението на Генба силно ги разочарова. Шоген помоли да се срещне с Кацуие и да му съобщи някакви извънредно тайни сведения, с което да намали вината от провала, си.
— Това звучи обнадеждващо.
Настроението на Генба изглежда малко се пооправи, но на Огане и Киношита държанието му се стори все така грубо.
— Вие двамата останете тук — обърна се той към тях. — Само Шоген ще дойде с мен до главния лагер.
И Генба тръгна незабавно за връх Накао.
Кацуие също научи подробности за тазсутрешната случка с всичките последвали я усложнения. Когато
