не след дълго Генба пристигна заедно с Шоген в стана му, господарят ги посрещна седнал на походното си столче, с надменно изражение на лицето. Каквото и да ставате наоколо, Кацуие винаги запазваше израз на достойнство. Шоген бързо получи разрешение да се срещне с него.
— Този път не успяхте, Шоген — започна Кацуие.
Трудно беше да се разгадае какво говори лицето му, докато казваше тези думи. И чичото, и племенникът Шибата се славеха като пресметливи и себични по нрав и сега Кацуие и Генба с хладни погледи чакаха какво ще отговори Шоген.
— Пропускът беше мой — отвърна той, разбрал, че не може да стори друго, освен да се извинява.
В този миг трябва горчиво да е съжалявал за решението си. Път назад обаче нямаше. Понасяше срама, потискаше гнева си и се насилваше да прекланя глава доземи.
Оставаше му единствено да моли Кацуие за милост. Но той имаше и нещо друго, с което да си спечели отново неговата благосклонност — ставаше дума за местонахождението на Хидейоши. Кацуие и Генба и двамата силно се интересуваха от този въпрос и жадно се заслушаха, веднага щом Шоген отвори дума за него.
— Къде е сега Хидейоши?
— Мястото, където се намира, се пази в тайна дори от неговите собствени хора — обясни Шоген. — Макар да са го забелязали по време на строежа на укрепленията, от известно време той не е в лагера си. Сигурно е в Нагахама и е възможно да се готви да нападне от Гифу, като в същото време наблюдава как се развиват нещата тук. Навярно иска да е в състояние да следи събитията и от двете страни.
Кацуие кимна сериозно и се спогледа с Генба.
— Така значи. Трябва да е истина. Сигурно е в Нагахама.
— Но с какво се доказва всъщност това?
— Нямам същинско доказателство — отвърна Шоген. — Ако обаче ми дадете няколко дни, ще проверя внимателно къде точно се намира Хидейоши. В Нагахама има няколко души, благоразположени към мен и сигурен съм, когато научат, че поддържам вас, господарю, те ще се измъкнат от крепостта и ще пристигнат тук да питат какво е станало. Скоро трябва да дойдат и сведения от съгледвачите, които пратих. Освен всичко друго, бих искал да ви предложа и план, с който да разгромите Хидейоши.
При тези думи лицето му доби изражение, което ясно говореше доколко е уверен в успеха на своя замисъл.
— Трябва да сте много, много внимателен, не мислите ли? Но нека чуем какво ще има да ни кажете.
Призори на деветнадесетия ден от месеца Шоген и Генба за втори път посетиха шатрата на Кацуие. Шоген наистина носеше нещо ценно със себе си. Генба вече бе изслушал сведенията му. Сега, докато Кацуие правеше същото, очите му се ококориха като малки чинийки и космите по цялото му тяло настръхнаха.
Шоген говореше много развълнувано.
— Напоследък Хидейоши бил в Нагахама. Преди два дни, на седемнайсети, внезапно излязъл от крепостта с двадесетхиляден отряд и бързо настъпил към Огаки. Разположил се е там на лагер. От само себе си се разбира, като разбие с един удар откъм Гифу господаря Нобутака, той ще се освободи от всякакво притеснение, че би могъл да бъде нападнат в гръб. Може значи да предположим, че сега Хидейоши е решил да събере всичките си сили, да тръгне насам и да ни предизвика на сражение, което ще реши всичко. Говори се, че преди да потегли от Нагахама, наредил да убият всички заложници от семейството на господаря Нобутака. Това обяснява, защо копелето настъпва към Гифу така решително. Има и още нещо. Вчера предните му отряди са подпалили на няколко места пожари и сега той се готви за обсада на крепостта Гифу.
„Идва денят, който чакахме“, помисли си Кацуие и едва се сдържа да не оближе устни от задоволство.
Генба споделяше чувствата му. Неговото въодушевление беше дори по-голямо. Открива се възможност — възможност, която няма равна на себе си. Как обаче да се възползват най-пълно от нея?
Един или друг вид сгоден случай се предоставя на хиляди пъти по време на военни действия, но възможност като тази, от която с един замах може да се реши възходът или падението на човека, идва само веднъж. Сега от Кацуие зависеше дали ще успее да оползотвори тази възможност. При мисълта за всичко, което предстои, той почти разтрепери, а лицето на Генба цялото почервеня.
— Ако имате някакво предложение за действие, Шоген — Заговори най-сетне Кацуие, — моля ви, говорете открито.
— Моето скромно мнение е, че не трябва да пропускаме това, което ни се предоставя, а незабавно да нападнем вражеските отряди при връх Ивасаки и връх Оива. Можем, макар Гифу да е далеч, да се споразумеем с господаря Нобутака и да се опитаме да изпреварим Хидейоши. В същото време вашите съюзници може да нападнат укрепленията му и да ги разрушат.
— Да, тъкмо това бих искал и аз да направя, но такива неща по-лесно се говорят, отколкото вършат, Шоген. На врага също не му липсват хора и те също строят крепости, нали?
— Ако погледнете подреждането на войските на Хидейоши откъм вътрешната страна, ще забележите едно голямо отверстие — отвърна Шоген. — Вижте. Двете вражески крепости в Ивасаки и Оива са далеч от стана ви, но вие въпреки това ги смятате за много важни твърдини. Истината обаче е, че градежът тъкмо на тези две укрепления е много по-нетраен и по-груб от този на кое да е от останалите. Прибавете към това, че и началниците, и войници вътре са под впечатлението, че врагът никога не би ги нападнал и по всичко изглежда, че са били много немарливи в подготовката си за отбрана. Ако ги обсадим изневиделица, сигурно бързо ще успеем. При това, колко по-лесно ще паднат другите крепости на врага, ако превземем тези в центъра!
Кацуие и Генба без колебание приеха плана на Шоген.
— Шоген е прозрял слабостта на противника — заяви Кацуие. — Това е най-доброто, което бихме могли да измислим, за да провалим нападението на Хидейоши.
За първи път Шоген получаваше такива похвали от Кацуие. От няколко дни насам беше отчаян и нещастен, но сега изражението му изведнъж се промени.
— Сега погледнете — продължи той и разгъна една карта.
Крепостите в Данги и Шинмей и на върховете Ивасаки и Оива бяха разположени по източния бряг на езерото Його. От южната околност на Шидзугатаке до връх Тагами също имаше голям брой укрепления, а верига от военни лагери се простираше покрай пътя за северните области. Освен това войски бяха разположени на още няколко други места. Всичко това бе показано в подробности на картата, заедно с точно обозначеното разположение на самата местност — езера, планини, полета и долини.
Невъзможното се оказва действителност. Кацуие тайно злорадстваше, че карта като тази сега се разстила пред противниците на Хидейоши тъкмо преди решителната битка с него.
Радваше се дори само от това, че неприятелят му е бил излъган по такъв начин. Разгледа внимателно картата и още веднъж похвали Шоген:
— Това е чудесен подарък.
Застанал отстрани, Генба също проучваше картата. Изведнъж обаче той вдигна поглед и убедено заяви:
— Чичо, за този план на Шоген — да навлезем дълбоко зад предните линии на врага и да превземем Ивасаки и Оива… Искам да ме пратите пръв да нападна! Сигурен съм, че един изненадващ удар, нанесен с необходимата решимост и бързина, няма да се отдаде на никого по-добре, отколкото на мен.
— Е, почакай малко…
Кацуие затвори очи и за миг се замисли мълчешком, сякаш стреснат от възбудата на младия си племенник. Самоувереността и дързостта на Генба обаче отново опитаха да наложат своето.
— Какъв друг план обмисляте, чичо? Не вярвам в ума ви да има и най-малко колебание.
— Какво? Не съм сигурен в това, което казваш.
— Но една възможност не трае вечно, нали знаете? Докато седим тук и чакаме, сгодният случай може би вече ни се изплъзва с всяка минута.
— Не бързай толкова, Генба.
— Не. Колкото повече мислите, толкова повече време губим. Нима не можете да вземете решение,
