Сега обаче, докато обгръщаше с поглед близките Шидзугатаке и връх Оива, той приличаше на човек, уверен в победата.
Но Хидейоши бе много по-предпазлив от повечето хора. Сега, както често правеше, мълчаливо затвори очи и си представи, че светът не е нито на негова, нито на противната нему страна. Остави встрани житейските непостоянства, превърна сам себе си в център на мирозданието и се заслуша, за да долови волята на небето.
— Вече всичко е почти свършено — промълви най-сетне и се усмихна. — Сакума Генба е още толкова млад и неопитен. И за какво ли мечтае той сега?
Слезе от кулата и веднага се качи до средата на склона на връх Тагами, където бе посрещнат от Хиденага. Веднага щом свърши с нарежданията към него, Хидейоши отново слезе в подножието, мина през Курода, пресече Канондзака, зави източно от Його и стигна връх Чаусу, където за първи път, откакто тръгна от Огаки, спря да почине.
Придружаваха го две хиляди войници. Синьото наметало над доспехите му бе покрито с прах и пот от пътя през деня. Облечен в това нечисто наметало обаче, той с резки движения на военното си ветрило даде последни указания за битката.
Беше вече късно през нощта, някъде между втората половина на Часа на глигана и първата на този на плъха.
Хачигамине беше разположено източно от Шидзугатаке. Вечерта Генба прати там един от отрядите си. Замисълът му за нападението над Шидзугатаке следващата сутрин беше, като действа заедно с предните части при Июрадзака й Шимидзудани, да откъсне вражеската крепост от околността й.
Цялото небе бе пълно със звезди, но планините, обрасли с дървета и храсталак, оставаха черни като мастило. Преминаващата през тях пътека не беше нищо повече от тясна дърварска просека.
Един от хората напред изръмжа недоволно.
— Какво става? — попита някой от другарите му.
— Елате и погледнете — обади се трети по-отдалече.
Чу се шумолене от провиране през гъсталака и на билото се появиха очертанията на тримата души.
— В небето нещо свети — отбеляза единият и посочи на югоизток.
— Къде?
— От дясната страна на онзи голям кипарис нататък.
— Какво ли е това, а?
Всички се засмяха.
— Сигурно селяните около Оцу или Курода изгарят нещо покрай пътя.
— В селата надали са останали хора. Всичките са избягали по планините.
— Тогава може да са огньовете на противника в Киномото.
— Не ми се вярва. Ако облаците бяха ниско, щеше да е по-друго, но в ясна нощ небето не се оцветява така. Тук дърветата пречат да гледаме, но ако се изкатерим до върха на онази скала, трябва всичко да се види.
— Спри! Опасно е!
— Ако се подхлъзнеш, ще паднеш право долу в долината!
Опитаха се да спрат другаря си, но той се закатери по стръмната чука, като се ловеше за поникналите тук-там храсти. На върха сянката му приличаше на малка маймунка.
— Не! Ужасно! — извика той неочаквано.
Възклицанието му стресна всички долу.
— Какво има? Какво се вижда?
Човекът остана да мълчи на върха като зашеметен. Един след друг останалите се покачиха при него. Щом стигнаха горе, потрепериха. Виждаха се не само езерата Його и Бива, а и пътят за северните области, който се виеше покрай тях. Погледът стигаше чак до подножието на връх Ибуки.
След падането на нощта бе трудно да се гледа ясно, но от Нагахама до Киномото, близо до подножието на върха, който сега изкачваха, като река сякаш се беше разтекла дълга ивица от пламък. Огньовете продължаваха, докъдето поглед стига.
— Какво е това?
Зашеметени за миг, сега всички внезапно дойдоха на себе си.
— Да тръгваме! Бързо!
Мъжете се спуснаха по стръмната скала почти с пързаляне и се завтекоха да съобщят в главния лагер.
Генба, пълен с бляскави очаквания за следващия ден, си беше легнал да спи рано. Войниците му също вече бяха задрямали.
Когато военачалникът се събуди, стреснат от нещо, наближаваше Часът на глигана.
— Цушима! — извика.
Осаки Цушима спеше наблизо и докато стане на крака, Генба вече сам стоеше пред него, стиснал едно копие, взето от ръцете на някой от оръженосците.
— Чух, че изцвили някой кон. Идете да видите.
— Веднага!
Цушима вдигна завесата и се сблъска лице в лице с някакъв човек, който викаше като обезумял.
— Тревога! — обяви мъжът, крайно изплашен.
— Какво толкова се е случило? — попита Генба на висок глас.
От напрежение човекът не успяваше да събере в едно мислите си.
— По пътя от Мино за Кинамото има много факли и огньове. Всичко се движи напред. Господарят Кадзумаса смята, че вражеската армия настъпва насам.
— Какво! Огньове по пътя от Мино ли?
Генба имаше вид, сякаш още не разбира какво става. Само минута след новината от Шимидзудани същото съобщение дойде и от Хара Фусачика, разположен на стан в Хачигамине.
Войниците в лагера се събудиха от раздвижването в тъмното. Вестта веднага се разнесе като вълна наоколо.
Значи Хидейоши се връща от Мино. Генба просто не можеше да повярва на това и още запазваше израза си на самоувереност.
— Цушима! Идете да проверите!
След това поиска походното столче и нарочно си придаде спокоен вид. Добре съзнаваше, че сега неговите служители следят, какъв е изразът на лицето му.
Осаки бързо се върна. Стигнал бе с коня си до Шимидзудани, след това до Хачигамине, после продължил от връх Чаусу до Канондзака, за да провери какво става. Думите му бяха следните:
— Не само се виждат факли и огньове, но ако се заслушаш, се чува и цвиленето на конете и тропота на копитата. Може да стане много лошо. Ще трябва колкото се може по-бързо да се вземат мерки за отбрана.
— А Хидейоши?
— Изглежда, че е в първите редици.
Генба бе толкова изненадан, че едва намери думи, за да каже нещо. Прехапа устна и мълчаливо вдигна пребледняло лице нагоре.
След малко рече:
— Оттегляме се. Няма какво друго да направим, нали? Иначе тази голяма войска ще ни откъсне окончателно от нашите.
Снощи Генба упорито отказа да се подчини на нарежданията на Кацуие. Сега самият той заповядваше на уплашените войници да вдигат палатките си. Подкани служителите и оръженосците да побързат.
— Още ли е тук човекът, който дойде от Хачигамине? — попита Генба хората наоколо, докато се качваше на седлото.
Като разбра, че мъжът не си е тръгнал, той го повика при себе си.
— Върнете се незабавно и кажете на Хикоджиро, че започваме отстъпление. Ще се изтеглим през Шимидзудани, Июрадзака, Каванами и Мояма. Неговите отряди да ни следват и да пазят тила.
