Веднага щом даде тази заповед, Генба се присъедини към своите служители и препусна надолу по непрогледно тъмната планинска пътека.
Така през втората половина на Часа на глигана основните части на Сакума започнаха отстъпление. Когато тръгваха, луната още не се беше показала. В продължение на около половин час не палиха факли, за да попречат на врага да открие къде са. Препъваха се надолу по тясната пътека, осветявана само от фитилите на мускетите и от звездите.
По същото време, когато Генба напускаше своя стан, Хидейоши трябва да беше изкачил връх Чаусу над село Курода и си почиваше.
Там той разговаря с Нива Нагахиде, дошъл бързо от Шидзугатаке, за да му доложи за станалото. Нагахиде бе приет като почетен гост и господарят му се отнесе към него с подчертана любезност.
— Не знам какво да ви кажа — започна Хидейоши. — През много неща сте преминали от сутринта насам.
И той покани Нагахиде да седне до него на почетното място. После го разпита за разположението на противника и на местността наоколо. От време на време вятърът донасяше откъм планинския връх смеха на двамата мъже.
Междувременно войниците, които следваха Хидейоши, продължаваха да пристигат в лагера на дружини от по двеста-триста души.
— Хората на Генба вече започнаха да се оттеглят към Шимидзудани. Оставили са в околността на Хачигамине един отряд да пази тила им — съобщи един от съгледвачите.
Тогава Хидейоши помоли Нагахиде да разгласи по околните крепости следното:
В Часа на вола се готвя да нападна изненадващо Генба. Съберете местните жители и по изгрев-слънце ги накарайте да се качат на върховете в планината и да надават бойни възгласи. В самото начало на деня ще чуете стрелба — това ще значи, че е дошло времето да обкръжим противника. Всеки изстрел по-рано ще бъде от неприятелски мускети. Раковината ще даде знак за общо нападение. Не бива да пропускаме възможността.
Веднага след като Нагахиде си тръгна, Хидейоши поиска да дръпнат походното му столче настрана.
— Казват, че Генба ударил на бяг. Последвайте го и не му давайте да си отдъхне — обърна се той към войниците наоколо и поиска да предадат заповедта на цялата армия. — И в никакъв случай не стреляйте с мускетите, преди да се е показало слънцето.
Пътят, по който поеха, не беше равен; всъщност — просто планинска пътечка с много опасни и несигурни места. Дружините една след друга тръгнаха в нападение, но не успяваха да напредват с бързината, с която биха искали.
Пътьом хората трябваше да слизат от конете и да ги превеждат през мочурливи места или покрай стръмни скали, където пътят съвсем се губеше.
След полунощ луната се издигна посред небето и помогна на войниците на Сакума да ускорят отстъплението си. Нейната светлина обаче грееше и за преследващите ги отряди на Хидейоши.
Двете войски бяха на не повече от три часа път една от друга. В това сражение Хидейоши се готвеше да вкара значително превъзхождащи противника сили и духът на хората му беше висок. Изходът беше почти ясен още преди да е започнала самата битка.
Слънцето вече бе високо в небето. Беше почти Часът на дракона. На брега на езерото Його започнаха престрелки, но Шибата отново побягнаха и се скупчиха в околността на Мояма и прохода Сокай.
Тук се бяха разположили на стан хората на Маеда Инучийо. Знамената им се развяваха мирно на вятъра. Седнал на походното си столче, Инучийо явно хладнокръвно бе слушал стрелбата и гледал искрите, които от сутринта се носеха над Шидзугатаке, Оива и Шимидзудани.
Предвождаше едно от крилата на войската на Кацуие и това го поставяше в наистина двусмислено положение, тъй като обстоятелствата сега влизаха в противоречие с личния му дълг към неговия повелител. Само една грешка стигаше да доведе до гибелта на областта, която владее и на цялото му семейство. Нещата изглеждаха вече решени. Ако се противопостави на Кацуие, ще бъде наказан. Ако пък измени на дългогодишното си приятелство с Хидейоши, няма да остане верен на самия себе си.
Кацуие… Хидейоши…
Инучийо надали щеше да направи грешка при избора си между двамата. Когато тръгваше за бойното поле от своята крепост във Фучу, съпругата му се разтревожи за това, как се кани да постъпи и внимателно го разпита.
— Ако не се биеш против господаря Хидейоши, няма да изпълниш дълга си като воин — каза тя тогава.
— Така ли мислиш?
— Обаче и не смятам, че е нужно да удържиш думата, която си дал на Кацуие.
— Не бъди глупава. Нима смяташ, че мога да изменя на своята воинска дума, след като веднъж съм я дал?
— Е, тогава кого от двамата ще поддържаш?
— Оставям на небето да реши. Не знам как другояче бих могъл да постъпя. Човешкият ум е много слаб за въпроси като този.
Покрити с кръв, войниците на Сакума с писъци търчаха към стана на Маеда.
— Не се плашете! Дръжте се достойно!
Генба, също побягнал натам заедно с още няколко конника, скочи от своето мораво седло на земята и с кресливи викове се опита да усмири хората си.
— Какво става с вас? Само след толкова бой ли ще побегнете?
Укоряваше тях, а в същото време се опитваше да насърчи самия себе си. Седна на един камък. Раменете му се повдигаха тежко и от ноздрите му излизаше сякаш пламък. Усети горчив вкус в устата. Като се вземе предвид младостта му, усилието което правеше за да запази достойнство на пълководец посред цялото объркване на бягството, беше наистина изключително.
Едва сега разбра, че по-малкият му брат е бил убит. Не можеше да повярва на тези, които му съобщиха, че и мнозина от военачалниците са вече мъртви.
— А другите ми братя?
В отговор на този въпрос един от служителите посочи към тях — стояха зад гърба му.
— Двама са ето там, господарю.
Генба погледна с кръвясалите си очи към двамата. Ясумаса се беше проснал на земята и с отсъстващ израз впил поглед в небето. Другият беше заспал с клюмнала настрани глава. В скута му се стичаше кръв от някаква рана.
Генба беше привързан към братята си и сега му олекна, че са още живи. Видът на двамата — негова собствена плът и кръв — изглежда обаче и го разгневи.
— Ясумаса, стани! — извика той. — Стегни се, Шичироемон! Още е рано да лежиш по земята. Какво си се изтегнал?!
Генба събра всичката си смелост и с малко труд се изправи на крака. И той навярно бе получил рана.
— Къде е станът на господаря Инучийо? На върха на този хълм ли?
Тръгна натам, като накуцваше с единия крак, но се извърна и погледна към по-малките си братя, които сякаш се канеха да го последват.
— Няма нужда да идвате. Съберете хора и се пригответе да посрещнете врага. Хидейоши няма да губи време.
Генба седна на пълководческото място зад оградата на лагера и зачака. Инучийо скоро се появи.
— Чух какво е станало. Съжалявам — изрази той съчувствието си.
— Няма защо да съжалявате — Генба успя да си наложи насила една горчива усмивка. — С такъв посредствен ум като моя нямаше как да не загубя.
Отговорът беше така неочаквано смирен, че Инучийо отново погледна към Генба. Изглежда младежът
