Хидейоши ги остави на грижите на един от своите служители, провикна се гръмогласно да му доведат кон и препусна в посока към укреплението.
Двата рова пред външната стена, пълни с вода от реката Кудзурю, не даваха на нападателите лесен достъп до крепостта.
Когато най-сетне успяха да преминат през първия от тях, войниците вътре вече подпалваха моста пред главната порта. Пламъците преминаха през кулата над входа и плъзнаха към войнишките помещения. Съпротивата на защитниците бе по-отчаяна, отколкото нападателите бяха очаквали, но по обяд външната част на крепостта падна. Обсаждащите заприиждаха през всички порти към главното укрепление.
За да дадат последен отпор на врага, Кацуие и неговите старши служители се бяха оттеглили в кулата — величествена девететажна постройка с железни врати и каменни стълбове.
В продължение на двата часа, когато се сражаваха за кулата, нападателите понесоха много повече загуби, отколкото за целия предобед. Вътрешният двор се превърна в море от пламък. Хидейоши даде заповед за временно оттегляне. Може би понеже видя колко трудно напредват, той изкара отрядите си навън.
След това подбра няколкостотин калени воини. Никой от тях нямаше да носи огнестрелно оръжие — само копия и мечове.
— Сега вече трябва да успеем! Проправете си път до вътрешността на кулата! — заръча им.
Мъжете незабавно плъзнаха по стените като рояк стършели и скоро проникнаха вътре.
Първо от третия, после от четвъртия, след това и от петия етаж заструи гарвановочер пушек.
— Браво! — провикна се Хидейоши, когато над извитите стрехи на кулата изникна огромен чадър от пламък.
Огънят даваше знак, че краят на Кацуие настъпва. Доскоро той и хората от семейството му задържаха нападателите на третия и четвъртия етаж и се сражаваха смело, без да мислят за края. Краката им се хлъзгаха по покрития с кръв под. Сега обаче трима сродници на повелителя на Шибата се обърнаха към него:
— Пригответе се бързо, господарю!
Кацуие изтича до петия етаж и отиде при господарката Оичи. След като стана свидетел на нейната смърт, той свърши и със себе си, като си разряза сам стомаха.
Беше Часът на маймуната. Кулата продължи да гори през цялата нощ. Великолепното здание, което от времето на Нобунага насам се издигаше на брега на река Кудзурю, сега пламтеше като погребална клада за безбройните несбъднати мечти и хилядите мъртви. В пепелта обаче така и не успяха да открият дори следа от останките на Кацуие.
Говореше се, че той наредил да струпат в кулата суха трева, за да може тялото му да изгори напълно. По тази причина никой така и не видя главата като сигурно свидетелство за неговата смърт. За кратко време се заговори, че бил избягал, но Хидейоши посрещна тези слухове с почти пълно безразличие. На следващата сутрин вече се готвеше да тръгне за Кага.
До предишния ден крепостта Ояма в Кага беше седалище на Сакума Генба. Щом се разчу вестта за падането на Китаношо, хората наоколо бързо разбраха накъде духа вятърът и се подчиниха на Хидейоши. Така той влезе в Ояма без бой. Колкото повече победи печелеха неговите войски обаче, толкова по-строго ги предупреждаваше да пазят военната дисциплина. Целта му бе веднъж завинаги да стресне воините на Шибата и техните съюзници.
Един от тези воини беше Саса Наримаса в крепостта Тояма. Всъщност той продължаваше да поддържа Шибата и се отнасяше към Хидейоши с пълно презрение. По произход стоеше много над него. Освен това по време на северния поход беше първи заместник на Кацуие и след това, във войната с Хидейоши, този го помоли да остане в тила, за да задържа рода Уесуги да не нападне и да се грижи за реда в земите на север.
Сега Саса продължаваше да държи своята крепост, решен да брани докрай северните области. Макар Кацуие вече да бе загинал, а Китаношо — превзета, имаше твърде голяма вероятност Саса, с неговия свиреп нрав и открита ненавист към Хидейоши, да се опита да замести своя съюзник и така да продължи войната. Наистина, той възнамеряваше да събере собствените си войски с остатъците от тези на Шибата и да направи тъкмо това.
Хидейоши съвсем умишлено не се противопостави на кроежите му. Самият брой на неговата войска сочеше колко е силен и той реши просто с присъствие да накара Саса да промени отношението си. Същевременно отправи към рода Уесуги предложение за съюз. Уесуги Кагекацу прати един от своите служители да поздрави Хидейоши за победата и отвърна положително на поканата му.
Като взе предвид явно приятелските отношения между Хидейоши и рода Уесуги, Саса Наримаса осъзна, че е невъзможно да окаже военна съпротива. Ето защо той реши да прикрие своите намерения и в крайна сметка обяви, че се покорява на Хидейоши. След това даде дъщеря си за съпруга на втория син на Инучийо, Тошимаса и успокоен се премести в родната си област. Така самият отзвук на битката за Китаношо доведе до умиротворяването на земите северно от тази крепост и не стана нужда там да се водят нови сражения.
След като нещата на север се уредиха, победоносната войска на Хидейоши се върна в крепостта Нагахама за Празника на момчетата, петия ден от петия месец.
В Нагахама Хидейоши получи сведения за положението в Гифу. След Китаношо главен източник на нападения срещу него беше тъкмо тази крепост, но голямото поражение на Шибата чувствително охлади бойния дух на Нобутака и неговите поддръжници. Отгоре на всичко в крепостта Нагахама имаше много служители от Гифу, изменили на Нобутака и минали на страната на Хидейоши. В крайна сметка се стигна дотам, че със сина на Нобунага останаха само двадесет и седем души.
Тъй като Нобутака залагаше почти изцяло на Шибата, тяхната гибел го остави като с прерязани корени. Освен любимците му, всички останали негови хора го напуснаха. Нобуо събра своите отряди, обсади крепостта на брат си и му прати известие, в което настояваше да се премести в Овари.
Нобутака напусна Гифу и с лодка стигна до Оцуми в Овари. Един от служителите на Нобуо отиде при него с нареждане да извърши сепуку. Усетил, че е ударил неговият последен час, Нобутака спокойно написа прощалното си писмо и после сам посегна на живота си. Така единият от братята докара другия до гибел. Човекът, който стоеше зад тази смърт, обаче бе Хидейоши. Надали има нужда се казва, че той самият с неохота би нападнал със собствена войска Нобутака — толкова близък потомък на предишния му господар — затова и реши да използва Нобуо.
Във всеки случай не можеше да има съмнение в посредствеността на Нобуо и Нобутака. Ако се бяха съюзили като братя или ако поне единият бе надарен с храброст и имаше усет за това, накъде вървят времената, те нямаше да преживеят в крайна сметка такъв провал. В сравнение с Нобуо, който се отличаваше с добронамерено простодушие, Нобутака бе в известна степен по-смел. Въпреки това този човек не беше много повече от несполучил измамник.
На седми Хидейоши тръгна от Адзучи и на единадесети спря в крепостта Сакамото. В Исе Такигава Кадзумасу също му се предаде. Хидейоши му даде една част от Оми, носеща доход от пет хиляди крини ориз. Реши да не разпитва Кадзумасу за неговите предишни провинения.
Книга десета
Единадесета година на Теншо
1583 г.
Гамо Уджисато, старши служител на рода Ода
Накагава Канемон, началник на крепостта Инуяма
Икеда Юкисуке, син на Шоню
Бито Джинемон, служител на Хидейоши
Мори Нагайоши, зет на Икеда Шоню
