Нямаше какво повече да каже.
— Мислите ли, че сме предвидили всичко?
— Та когато бъде завършен, това ще е най-големият укрепен град в страната.
— Точно така исках и да бъде.
— Кога очаквате края на строежа?
— Бих искал да се пренеса, преди да е свършила годината.
Кадзумаса премигна недоверчиво.
— Какво?! До края на годината ли?
— Е, приблизително.
— Та строеж с такива размери би могъл да отнеме десет години.
— За десет години светът ще се е променил, а аз ще съм остарял — засмя се Хидейоши. — Наредил съм на началниците на работата да завършат вътрешността на постройката, заедно с украсата, за три години.
Не мога да си представя, че лесно ще може да накарате майсторите и работниците да се трудят с такава бързина. А ще са ви необходими и огромни количества камък и дървесина.
— Дървесината се доставя от двайсет и осем области.
— И от колко работници ще имате нужда?
— За това не съм сигурен. Допускам, че доста над сто хиляди. Според моите чиновници, само за да се изкопаят вътрешния и външния ров ще са нужни шейсет хиляди, които да работят ежедневно в течение на три месеца.
Кадзумаса млъкна. Огромната разлика между този план и крепостите Окадзаки и Хамамацу в неговата родна област му подейства потискащо. Но дали Хидейоши настина ще успее да докара в Осака, напълно лишена от залежи на камък, големите каменни блокове, от които се нуждае? И откъде се надява да набави в тези тежки времена грамадните суми, необходими за заплащане на работата? Питаше се дали големите замисли на този човек са в действителност нещо повече от перчене.
В същото време Хидейоши изглежда се сети за нещо много спешно, повика писаря си и започна да му диктува писмо. Напълно забравил за присъствието на Кадзумаса, той провери текста, кимна одобрително и захвана диктовката на следващото послание. Дори да не би искал да чуе какво се говори, Кадзумаса седеше точно пред своя домакин и не можеше да пропусне думите му. Явно ставаше въпрос за извънредно важно писмо до рода Мори.
Кадзумаса повторно се почувства притеснен и неуверен как да постъпи.
— Изглежда имате твърде неотложни задължения — каза той. — Да се оттегля ли?
— Не, не, няма нужда. След минута ще съм свършил.
Хидейоши продължи с писмата. Беше получил от един от членовете на рода Мори поздравления за победата над Шибата. Сега, под предлог, че разказва за хода на сражението при Янагасе, той всъщност искаше от изпратилия посланието да определи своето отношение към бъдещето на рода си. Писмото беше поверително и извънредно важно.
Кадзумаса остана седнал и мълчаливо загледан към разпръснатите в далечината бамбукови горички, докато Хидейоши диктуваше:
— Ако бях дал на Кацуие дори миг да си отдъхне, щеше да бъде много по-трудно после да го разгромя. Съдбата на Япония беше заложена на едно хвърляне и аз трябваше да се примиря със загубата на мои воини. Нападнах главната крепост на врага през втората половина на Часа на тигъра и до Часа на коня вече я бях превзел.
Докато произнасяше думите „съдбата на Япония“, очите му блестяха досущ като при самото падане на Китаношо. След това писмото продължаваше в стряскащ за рода Мори дух:
— Безполезно ще е да свиквам отряди, но ако е необходимо, лично ще посетя вашата област, за да решим въпроса за границите. Ето защо е важно да проявите благоразумие и в никакъв случай да не ме предизвиквате.
Кадзумаса несъзнателно стрелна Хидейоши с поглед и се удиви на дързостта на този човек. С лекота той диктуваше, все едно, седнал с кръстосани крака, води дружески разговор със самия получател на писмото. Дали се проявяваше като надменен или само беше наивен?
— И Ходжо на изток, и Уесуги на север са поверили работите си в мои ръце. Ако сте готови да ми дадете свобода и вие, управлението на Япония ще тръгне толкова добре, както не е било от древни времена. Обмислете това предложение внимателно и задълбочено. Ако имате някакви възражения, моля ви да ми ги съобщите до седмия месец. Необходимо е да предадете в подробности всичко писано тук и на господаря Мори Терумото.
Погледът на Кадзумаса следеше играта на вятъра в бамбуковите стебла, но неговият слух бе направо прикован от това, което Хидейоши говори. Сърцето му трепкаше като бамбуково листо при повей. За този човек, изглежда, дори грамадната задача на строежа на крепостта Осака остава за изпълнение просто през свободното време. И дори пред рода Мори той дръзко заявява, че ако имат някакви възражения, трябва да му ги предадат до седмия месец — преди отново да е тръгнал на война.
Кадзумаса не просто се възхищаваше, а трепереше пред това, на което стана свидетел.
В този миг един прислужник обяви, че корабчето му е готово за отплуване. Хидейоши свали една от сабите, които носеше на кръста си и я подаде на госта.
— Може да е малко стара, но острието, казват, било добро. Моля ви, задръжте я като малък знак за моите добри чувства.
Кадзумаса пое оръжието и почтително го вдигна към челото си.
Когато излезе, личните стражи на Хидейоши чакаха, за да го придружат до пристанището Оцу.
И в Киото, и извън града Хидейоши имаше да се справя с куп трудности. След Янагасе сраженията приключиха, но макар и Токугава да бяха засвидетелствали покорството си, оставаха още няколко упорити неприятели, които отказваха да се подчинят. Остатъци от войската на Исе се бяха укрепили в Нагашима и Кобе, така че Ода Нобуо беше натоварен да са справи с тези последни огнища на съпротива.
Когато чу, че Хидейоши се е върнал от Ечидзен, Нобуо тръгна от бойното поле за Киото и още същия ден се срещна с него.
— Щом Исе се покори, можете да вземете крепостта Нагашима за себе си — каза му Хидейоши.
Посредственият военачалник напусна Киото в много добро разположение на духа.
Беше по онова време на деня, когато вече се палят лампите. Пристигналите на посещение придворни си тръгнаха, както и всички останали гости. Хидейоши се изкъпа и тъкмо преди да отиде да вечеря с Маеда Гени и Хидекацу, един служител го извести, че току-що е дошъл Хикоемон.
Вятърът прошумоля в ратановите щори и довя шум от смеха на млади жени. Хикоемон не влезе веднага вътре, а първо изплакна уста и приглади косата си. Пристигаше на кон от Уджи и беше покрит с прах.
Задачата му беше да се срещне със Сакума Генба, затворен в крепостта Уджи. Всичко изглеждаше съвсем лесно, но както Хидейоши добре знаеше от самото начало, съвсем не се оказа така. Имаше причина да избере за тази цел тъкмо Хикоемон.
Генба падна в плен, но не беше убит от противниците си. Вместо това го затвориха в Уджи. Хидейоши нареди да не се отнасят с него прекалено строго или унизително. Знаеше, че племенникът на Кацуие е безподобно смел мъж, който, ако го освободят, ще се превърне в освирепял тигър. През цялото време го пазеше силна стража.
Макар и негов неприятел, Хидейоши изпитваше съжаление към този човек, също като Кацуие се възхищаваше на вродените заложби на Генба и смяташе, че ще е срамно да го предаде на палача. Ето защо, скоро след като се върна в Киото, прати човек, който да се опита да говори с него и да му обясни как стоят сега нещата.
— Кацуие вече напусна този свят — започна пратеникът, — и вие трябва да приемете Хидейоши като негов заместник. Стане ли това, ще сте свободен да се върнете в родната си област и в своята крепост.
Генба се изсмя.
— Кацуие беше Кацуие. Невъзможно е Хидейоши да заеме сега неговото място. Моят господар посегна на живота си и аз не възнамерявам да остана още дълго на този свят. Никога няма да служа на Хидейоши, дори и да ми даде власт над цялата държава.
