Сакай Тадацугу, старши служител на рода Токугава
Хонда Хейхачиро, старши служител на рода Токугава
Ии Хьобу, старши служител на рода Токугава
Мийоши Хидецугу, племенник на Хидейоши
Ода Нобутеру, чичо на Нобуо
Исе, областта на Ода Нобуо
Нагашима, главна крепост на Ода Нобуо
Огаки, крепост на Икеда Шоню
Връх Комаки, укрепление, държано от Иеясу
Гакуден, главен лагер на Хидейоши
Окадзаки, крепост на Токугава Иеясу
Осака, новата крепост на Хидейоши
Бащини грехове
Само за една кратка година Хидейоши така бързо стигна до върха, че сам остана изненадан. Срази Акечи и Шибата; Такигава и Саса коленичиха пред него; Нива го смяташе за особено приближен, а Инучийо се показа верен на старата дружба.
Сега владееше почти всички области, завоювани по-рано от Нобунага. Дори отношенията му със земи извън някогашната власт на господаря на Ода коренно се промениха. Мори, които с години упорито се съпротивляваха на домогванията на Нобунага за върховенство над тях, сега подписаха съюзен договор и пратиха заложници.
Оставаше обаче един човек, чието отношение бе все така неясно — Токугава Иеясу. От известно време двамата с Хидейоши не поддържаха връзка помежду си. Мълчаха като слаби шахматисти, които чакат другата страна да направи добър ход.
Най-сетне мълчанието беше нарушено с едно пратеничество от страна на Иеясу, което пристигна скоро след завръщането на Хидейоши в Киото на двадесет и първия ден от петия месец. Най-високопоставеният пълководец на Иеясу, Ишикава Кадзумаса, се отби при Хидейоши в крепостта Такарадера.
— Идвам да ви предам поздравленията на господаря Иеясу. Вашата голяма победа донесе на страната ни мир.
След тези тържествени думи Кадзумаса дари Хидейоши с ценна старинна кутия за чай, известна с името Хацухана.
Хидейоши бе станал голям почитател на чайната церемония и прие скъпия подарък с голямо задоволство. Ясно беше обаче, че дори по-приятно за него е, дето Иеясу пръв му засвидетелства уважението си. Кадзумаса възнамеряваше още същия ден да се върне в Хамамацу, но Хидейоши го задържа.
— Няма нужда да бързате — настоя той. — Останете два-три дни. Ще кажа на господаря Иеясу, че аз съм настоял да не си ходите. При това утре ще имаме и малко домашно тържество.
Това, което Хидейоши нарече „малко домашно тържество“, беше всъщност честването на неговото удостояване с ново придворно звание — знак за императорското одобрение на вътрешната му политика и военните му успехи. Освен това щеше да обяви началото на строежа на нова важна крепост в Осака.
Тържествата продължиха три дни. Към крепостта се проточи сякаш безкрайна върволица от гости и тесните улици на града се задръстиха от придворни колесници, прислуга и коне.
Кадзумаса се видя принуден да признае, че наметалото на Нобунага сега покрива раменете на Хидейоши. До този ден той твърдо вярваше, че неговият господар ще е онзи, който ще стане приемник на предишния повелител на страната, но прекараното при съперника на Иеясу време го накара да промени мнението си. Като сравнеше владенията на двамата и размера на войските им, трябваше с тъга да заключи, че земите на Токугава все още си остават малка и откъсната област в източна Япония.
След няколко дни Кадзумаса обяви, че възнамерява да си тръгва и Хидейоши го изпроводи чак до Киото. Докато яздеха заедно, домакинът се обърна от седлото и погледна зад гърба си. Направи знак на Кадзумаса, който яздеше малко по-назад, да дойде при него. Като служител на друг род Кадзумаса беше приет с полагащата се на един гост любезност, но по пътя той, съвсем естествено, се движеше след Хидейоши.
— Решихме да пътуваме заедно — каза доброжелателно Хидейоши, — значи не може да яздим така на разстояние. Пътуването до Киото не е от най-интересните — нека да си поговорим.
Кадзумаса се поколеба за миг, но после настигна спътника си.
— Неудобно е все да се снове до Киото — продължи този. — До края на годината ще се пренеса в Осака — близо до столицата.
После разказа, какви планове има за строеж на крепост.
— Добре сте подбрали мястото — отбеляза Кадзумаса. — Казват, че от няколко години господарят Нобунага си бил набелязал вече Осака.
— Да, но там се бяха укрепили монасите-воини от Хонганджи и той се принуди да избере Адзучи.
Не след дълго влязоха в Киото, но тъкмо когато Кадзумаса се готвеше да се сбогува, Хидейоши отново го задържа и каза:
— В тази жега няма да е препоръчително да тръгвате по суша. По-добре е да минете с лодка през езерото от Оцу. Хайде, докато я приготвят за плаване, да обядваме с Маеда Гени.
Ставаше дума за човека, когото Хидейоши наскоро бе назначил за наместник на Киото. Без да даде на Кадзумаса възможност да отклони поканата му, той го поведе към дома на градския управител. Вътрешният двор беше старателно пометен, сякаш и без друго очакваха посетител. Гени прие Кадзумаса извънредно радушно.
Хидейоши постоянно подканяше госта да се отпусне и през време на обеда те не разговаряха за нищо друго, освен за крепостта, която той се готви да построи.
Гени донесе голям лист хартия и го разпъна на пода. Показа на пратеника от чужда област самия план на крепостта. Сега и той, и гостът започнаха да се питат за причините Хидейоши да бъде толкова откровен с един външен човек — единственото възможно обяснение беше, че господарят просто е забравил служител на кой род е Кадзумаса и какви са неговите собствени отношения с този род.
— Чувал съм, че доста разбирате от укрепления — обърна се той към посетителя. — Ако имате някакво предложение, моля, не се колебайте да ни го кажете.
Кадзумаса наистина беше твърде сведущ в строежа на крепости. Обикновено такива планове оставаха в пълна тайна и надали някой би ги показал на служител от съперническа област, но Кадзумаса остави настрана своите съмнения относно намеренията на Хидейоши и заразглежда чертежите.
Знаеше, че домакинът му няма да се захване с нещо малко, но размахът на замисъла наистина го порази. През времето, когато Осака бе седалище на монасите-воини от Хонганджи, тяхната крепост заемаше площ от сто на сто разкрача. Хидейоши възнамеряваше това да стане основата за новото главно укрепление. Взе предвид разположението на местността — реки, планини и крайбрежие; сравни предимствата и недостатъците на всяко едно място и възможностите то да бъде отбранявано и нападано. Главното укрепление и двете други встрани от него бяха поотделно заобиколени с пръстени насипи. Обиколката на външните стени беше над шест левги. Най-високата постройка вътре в двора беше пететажна кула, снабдена с отверстия, през които да се пускат стрели. Керемидите щяха да са позлатени.
Стреснатият Кадзумаса можеше само мълчаливо да се диви на това, което вижда пред себе си. Но погледът му засега бе обхванал само част от плана. Ровът около крепостта щеше да черпи вода от реката Йодо. Чрез процъфтяващия град Сакай наблизо Осака се свързваше с множество търговски пътища за Китай, Корея и Югоизточна Азия. Близките планински вериги Ямато и Кавачи осигуряваха естествена защита. Пътищата за Санин и Саньо свързваха Осака по суша и море с Шикоку и Кюшу и я превръщаха във врата към всички отдалечени области. Мястото далеч превъзхождаше Адзучи на Нобунага като средище на най-важната крепост в страната и седалище на нейния управител. Кадзумаса не успяваше да намери и един недостатък.
— Какво смятате? — попита Хидейоши.
— Напълно безупречно. Това е голям замисъл — отвърна Кадзумаса.
